Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. К. З. против решение 12219 от 15. 10. 2014 г., постановено по адм. д. 6824/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено.

О. В. съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Ответникът административен ръководител Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. П. не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение по т. 74 на протокол 18 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17. 04. 2014 г., в частта, с която е потвърдено наложеното на жалбоподателя със заповед ОП-6 от 21. 02. 2014 г. на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - гр. П. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) - забележка.

За да постанови този резултата съдът е приел, че жалбоподателят е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.

Обжалваното решението е постановено в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че следовател Заев е извършил дисциплинарните нарушения, за които на същия е наложено дисциплинарното наказание, а именно с протоколи от 04. 07. 2012 г. и от 11. 07. 2012 г. е върнал предмети, иззети като веществени доказателства без разрешението на прокурор, с което е нарушил чл. 111, ал. 2 НПК. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че цитираната норма обхваща всички...