Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А.а ПървоваХристова, гр. С., ул. Бузлуджа 54, ет. 3, ап. 3 срещу Решение 5177 от 24. 07. 2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 5272/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на ПървоваХристова срещу мълчалив отказ на ректора на Медицинския университет - София, да включи ПървоваХристова в класирането на кандидатите в конкурс за специализация Ревматология в Университетска многопрофилна болница за активно лечение Св. И. Р., проведен в изпълнение на т. от Заповед РД-21-6 от 17. 12. 2013 г. на министъра на здравеопазването.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно установил фактите по делото, но неправилно приложил материалния закон. Съдът не отчел липсата на правила за провеждане на конкурсите в Медицинския университет. Инструкцията за провеждане на конкурсни изпити за 2014 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването по реда и условията определени в Наредба 34 от 29. 12. 2006 г. на Министерството на здравеопазването за местата, определени в Заповед РД-21-6 от 17. 12. 2013 г. (Инструкцията) не е искания от чл. 69 от Закона за висшето образование (ЗВО) акт.

Нещо повече, съдът не отчел, че дори този нормативен акт не е спазен от ректора. Счита за нарушени чл. 6 и 14 от Инструкцията, тъй като не е налице предложение на председателя на техническата комисия за анулиране на писмената работа, както и не е приложен протокол от констатациите на комисията. Последвалото еднолично решение на ректора счита за грубо изземване на правомощия, което е основание за нищожност. Счита, че в случая нито една от хипотезите на чл. 6 от Инструкцията за нарушаване на анонимността не е налице. Излага разбирането си за понятието нарушение на анонимността и счита, че съдът неправилно приел наличие на такова. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да реши спора по същество. Касаторът се представлява от адв. В. И., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба ректорът на Медицинския университет - София, П. Р. Е., Р. С.а Дачева, М. С. К., М. К. И. и Г. В. М. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че процесният отказ, обективиран в писмо, изх. 1908 от 15. 04. 2014 г. има характер на индивидуален административен акт и не е нищожен. Неоснователен е доводът, че конкурсът е проведен без правила. Съгласно чл. 69 от Закона за висшето образование приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и ред, установени в правилниците. В случая те са установени с Наредба 34 от 29. 12. 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба 34 отм. . Неоснователно е твърдението за непроведен инструктаж на участниците в конкурса, тъй като информация за това се съдържа както в съобщението на отдел Следдипломно обучение и университетско-болнична координация на Медицинския университет, така и в т. 9 на Инструкцията. Спазена е и т. 6 на Инструкцията, тъй като неномерирайки страниците на писмената работа съобразно изискванията касаторът нарушил анонимността.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 17. 12. 2013 г. министърът на здравеопазването, със Заповед РД-21-6, утвърдил броя на местата за специализанти за 2014 г. като съответно места били определени за Медицински университет - София, Университетска многопрофилна болница за активно лечение Св. И. Р..

2. На 15. 01. 2014 г. ректорът на Медицинския университет София, със Заповед РК36-48, определил състава на техническата комисия, която в периода 15. 01. 2014 г. 14. 05. 2014 г. да организира, подготви и проведе конкурсите за местата за придобиване на специалност за 2014 г.

3. За конкурса било съобщено на интернет страницата на Медицинския университет и в централен ежедневник.

4. На 11. 02. 2014 г. И. П.-Христова подала молба, вх. 1458, за участие в конкурса.

5. На 18. 03. 2014 г. И. П.-Христова се явила на писмен изпит и предала писмена работа по зададените въпроси под фиктивен 099.

6. На 07. 04. 2014 г. на интернет страницата на медицинския университет били обявени резултатите от класирането. И. П.-Христова не била допусната до участие в класирането.

7. На 08. 04. 2014 г. И. П.-Христова отправила до ректора на университета възражение за недопускането й до участие в класирането и поискала ректора да издаде заповед, с която оценката на конкурсната й работа да бъде включена в класирането.

8. На 15. 04. 2014 г., с писмо изх. 1908, ректорът на университета уведомил Първова-Христова, че конкурсната й работа била анулирана, поради нарушаване на правилата на анонимността изложението е направено само на едната страница на листа, което било изрично забранено на проведения преди изпита инструктаж.

9. По делото няма доказателства за датата, на която И. П.-Христова била уведомена за отговора на ректора.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното писмо, изх. 1908, на ректора на университета е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, защото съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО именно ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането на специализанти. Приел, че нормативната уредба на конкурса е установена в чл. 69 ЗВО, Наредба 34 и Инструкцията. В т. 9 на Инструкцията и в съобщението за провеждане на конкурса приел, че са формулирани изискванията към писмената работа. Приел, че като не оформила писмената си работа съобразно изискванията на всяка страница от предоставените листове, Първова-Христова нарушила принципа на анонимността, поради което обосновано комисията предложила на ректора и той анулирал работата й. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на ректора да издаде заповед за включване в класирането на кандидатите в конкурса за специализация Ревматология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение Св. И. Р. И. П.-Христова. Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които поддържа в подкрепа на твърдяните три порока са за липса на нормативна регламентация на конкурса и за нарушение на т. 6 от Инструкцията.

Преди всичко следва да се посочи, че предмет на контрол за законосъобразност е мълчаливият отказ на ректора на медицинския университет да издаде заповед, с която да включи в класирането конкурсната работа на И. П.-Христова. Съдът правилно приел, че искането на касатора е отправено до компетентен орган, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО, поради което непроизнасянето в срок действително формира мълчалив отказ, тъй като с него се засягат права и законни интереси на касатора.

Съдът правилно определил и законовата разпоредба, която урежда въпросите на приема на специализанти във висшите училища - чл. 69 ЗВО. Съгласно тази разпоредба приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилника на училището. В изпълнение на това законово правомощие в Правилника на медицинския университет София, раздел единадесети Следдипломно обучение на специалисти с висше медицинско и немедицинско образование са регламентирани условията и реда за прием на специализанти.

Наред с това чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) установява, че условията и реда за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването се определят с наредба на министъра на здравеопазването. В изпълнение на тази законова делегация е приета и Наредба 34 отм. . В нейния раздел V Прием на специализанти е уредена процедурата по прием на специализанти и това е нормативният акт, който регламентира правоотношенията, релевантни към предмета на делото. Издадената от ректора на университета инструкция, независимо от наименованието си, не е нормативен административен акт, тъй като има еднократно правно действие за организацията на конкурсните изпити през 2014 г. По своята същност това са правила за провеждане на конкурсния изпит, които ректорът има правомощие да издаде в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО. Тези правила по своя характер са указания, които ректорът дава на назначената от него техническа комисия за начина на провеждане на конкурсните изпити. Следователно неоснователен е доводът на касатора за липса на нормативна уредба на провеждането на конкурса уредбата е в Наредба 34 отм. .

Що се отнася до изискванията към оформянето на писмените работи, видно от доказателствата по делото, те първо, са били определени в Инструкцията, и второ, са били публично своевременно оповестени ведно със съобщението за откриване на конкурса. Наред с това в деня на изпита е проведен инструктаж, който с оглед на липсата на нарушения от други кандидати, е бил достатъчно ясен и пояснителен.

Вторият довод на касатора е за липса на визираното в т. 6 на Инструкцията предложение на техническата комисия за анулиране на работата. Действително по делото няма представено предложение на техническата комисията, но това не може да обоснове незаконосъобразност на мълчаливия отказ на ректора да включи конкурсната работа на Първова-Христова в класирането. Техническата комисия е само един помощен орган на ректора при осъществяване на правомощията му по прием на специализанти. Наред с това в Инструкцията не е посочено, че сезирането на ректора трябва да става писмено с нарочен доклад. С оглед на това дори и да е допуснато неточно изпълнение на служебните задължения на помощния орган това може да обоснове търсене на служебна отговорност, но не и да се отрази на законосъобразността на акта на ректора. За законосъобразността на мълчаливия отказ на ректора да включи в класирането конкурсната работа на касатора е от значение единствено факта на нарушение на установените предварително правила за оформяне на конкурсната работа. А наличието на нарушение е доказано по делото безспорно е, че конкурсната работа не е оформена съгласно изискванията, което, както приел и съдът, нарушава основен принцип на конкурса анонимност и следователно равенство на всички участващи. Касаторът счита, че допуснатото отклонение не е довело до разкриване на самоличността му, но в случая не става въпрос за писмено обозначаване на имената на касатора, а за нарушаването на гаранциите за анонимност и следователно за равенство на участващите в конкурса.

Видно от изложеното релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяните пороци на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, направил въз основа на тях обосновани правни изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон и в хода на съдебното производство не допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 5177 от 24. 07. 2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 5272/2014г.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ М. К.

С.Я.