Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Д. П., жив. в гр. Я., чрез процесуален представител, срещу заповед рег. 8121К-2346/23. 10. 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят, в жалбата и в съдебното заседание, навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон и иска отмяна на заповедта.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска в съдебно заседание и в писмена защита отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК , от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Към момента на издаването на оспорената заповед жалбоподателят П. Д. П., е бил инструктор V степен в група Държавен противопожарен контрол, планиране и превантивна дейност на Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Ямбол към Областно управление Пожарна безопасност и защита на населението Ямбол при ГДПБЗН-МВР.

В обжалваната заповед са изложени мотиви, че на 02. 07. 2014 г. и 04. 07. 2014 г. в гр. Я. служителят е пренебрегнал заповед 12/20. 05. 2014 г. на РС Ямбол и е проникнал в жилището, обитавано от съпругата му и трите му деца, като при втория случай е взломил входната врата. За извършените деяния са издадени заповеди за задържане с рег. 103/2014 г. и 106/2014 г....