Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 7409 от 28. 11. 2013 г., постановено по адм. д. 2003/2013 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена.
О. А. А. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед 74/07. 02. 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение с А. А. И..
За да постанови този резултат съдът е приел, че оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител е извършено в нарушение на процедурата по оценяването, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) и в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че А. И. е назначена на длъжността директор на Областна дирекция Ямбол със заповед от 31. 07. 2012 г., считано от 01. 08. 2012 г. Индивидуалният работен план за оценка на изпълнението на длъжността е изготвен на 15. 08. 2012 г., а периода на оценяване е от 01. 07. 2012 г. до 31. 12. 2012 г. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че работния план не е съгласуван с жалбоподателката, тъй като липсва нейния подпис. В. от приложеното заверено копие от формуляра (стр. 24) е, че оценяваната служителка е подписала формуляра и работния план е съгласуван. Независимо от това крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен.
А. И. е назначена на длъжността, чието изпълнение е оценявано, на 01. 08. 2012 г., поради което периода на оценяването не може да включва и месец юли 2012 г., когато същата не е заемала длъжността по служебно правоотношение. Следователно в действителност същата е оценявана за 5 месеца. Съгласно императивната норма на чл. 6, ал. 3 от НУРОИСДА всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване, поради което и Иванова не е подлежала на оценяване. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Законосъобразен е и изводът на съда, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Напротив същите са общи и не са измерими по обем и качеството. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо поведение съгласно Приложение 1 към чл. 15 от НУРОИСДА.
Неспазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон.
С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 7409 от 28. 11. 2013 г., постановено по адм. д. 2003/2013 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.