чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Тет - 61 ЕООД, А. С. Й. и С. Д. К., срещу решение 1965 от 01. 08. 2014 г.
постановено по административно дело 2009 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) Варна.
Касационните жалбоподатели, чрез процесуалния им представител, сочат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Считат, че неправилно е прогласена нищожността на принудителната административна мярка (ПАМ), като е прието, че същата е издадена от служителите на Тет - 61 ЕООД и че те не притежават съответната компетентност. Сочи, че издателят на ПАМ е Тет - 61 ЕООД, което е упълномощено по силата на сключените договори със собственика на пътя да извършва репатриране на неправилно паркирани автомобили. Служителите не са издатели на атакуваната ПАМ, а единствено по силата на сключените трудови договори извършват фактическото преместване на автомобилите на определеното място за наказателен паркинг. Компетентността на Тет - 61 ЕООД следва от договора с Паркстрой - Златни пясъци ООД, от където следва и компетентността на неговите служители на трудов договор да извършват фактическото репатриране на автомобила. По делото е установено правото на собственост на Паркстрой - Златни пясъци ООД върху алеи, паркинги и зелени площи на територията на курортния комплекс. М., че курортен комплекс Златни пясъци е частна собственост, той е с висока степен на посещаемост и несъмнено следва да бъде обект на административно управление. По делото са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Прави искане към съда решението да бъде отменено, а жалбата на К. Н. да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
О. К. П. Н., оспорва касационната жалба. Прави искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд неправилно е обявил нищожността на ПАМ, но същата е незаконосъобразна.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение АС Варна е прогласил нищожността на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП
- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на К. П. Н. на 14. 05. 2013 г. от А. Й. и С. К. - служители на "Т"ООД "на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДП" да извършва дейности по преместване на паркирани превозни средства в нарушение на правилата за движение по пътищата. Със заповед 08/ 12. 04. 2013 г. на прокуриста на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДП на "ТЕТ-61" ООД е възложена на територията на к. к. "Златни пясъци" дейност по преместване на неправилно паркираните ППС. Така въз основа на договора и заповедта е организирана на практика частна охранителна дейност . Нито обаче прокуристът, нито двете търговски дружества, нито посочените по-горе две физически лица имат качеството на държавни или общински административни органи, или на длъжностни лица при държавна или общинска администрация.
Всички правни съображения на първоинстанционния съд относно начините на възлагането на публични функции, понятието длъжностно лице, ПАМ като вид държавна принуда и случаите на прилагането й, са правилни. За да може обаче да се коментира дали е налице или липсва материална компетентност за прилагане на ПАМ, първо трябва да се извърши проверка дали е извършена административна дейност от административен орган. Разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от ЗДвП използва понятието органи, които извършват принудително преместване, като законодателят има предвид административен орган от държавната или общинската администрация. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП собственикът на пътя определя длъжностни лица, които могат да преместват ППС без знанието на собственика, но с нито една законова разпоредба на собствениците на частните пътища не са възложени публични функции, от които собственикът да може да черпи право да извършва административна принуда. Собственикът на частен път може само да определи вече натоварени с публични функции длъжностни лица от общинската или държавна администрация да прилагат ПАМ по чл. 168 от ЗДвП. Което не означава, че с "определянето" предоставя властнически правомощия, които няма, защото не са му предоставени със закон.
Възникналият спор с търговското дружество, чиито работници са преместили лекия автомобил следва да бъде решен по общия исков ред по ЗЗД, но не и по реда на АПК. Защото преместването в случая не представлява принудителна административна мярка. Принудата не е извършена нито от административен орган, нито от носител на административни правомощия по смисъла на пар. 1 от ДР на АПК, нито от длъжностни лица при административен орган. Компетентността е кръгът от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава. Следователно, наличието или липсата на материална компетентност щеше да има значение за правилното решаване на административния спор, ако страна по спора беше административен орган от системата на изпълнителната власт или друг носител на административни правомощия. След като търговското дружество, собственик на частни паркинги и зелени площи и търговското дружество ТЕТ-61 ООД нямат качеството на органи на публична власт, съдебната защита по реда на чл. 145 и сл. от АПК срещу индивидуален административен акт е недопустима поради липсата на предмет, а развитите съображения за липсата на материална компетентност са неотносими.
Резултатът от делото е, че първоначалният съд и касационната инстанция придават качеството на административен орган на търговско дружество, осъществяващо търговска дейност въз основа на граждански договор, което не намира никаква опора в закона. Решението обаче повдига спорния въпрос за реда, по който следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ТЕТ-61 ООД - по реда на ЗЗД или по ЗОДОВ. Подпис : (Й. Д.)