Образувано е по касационна жалба на И. К. П. действащ като ЕТ И. П. А. 13, гр. К. чрез адв. Е. Й. против решение 1844 от 30. 10. 2013г. на Административен съд, град Благоевград, постановено по адм. д. 586/2013г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка 385/03. 07. 2013г. издадена от началника на митница Югозападна.

От съдържанието на касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на фактите по делото и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че акцизните стоки не са намерени в търговския обект, поради което не е налице нарушение на чл. 124а от ЗАДС, което да обуславя налагането на принудителната мярка. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът началник на митница Югозападна не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред административен съд Благоевград е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 385/03. 07. 2013г. издадена от началника на митница Югозападна, с която е наредено запечатване на обект маса за продажба на плод и зеленчук, находящ се в гр. К., стопанисван от ЕТ И. П. А. 13, гр. К. за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта.

От фактическа страна съдът е установил, че на 06. 01. 2013г. при извършена проверка в посочения търговски обект, документирана с протокол 63/06. 01. 2013г., при която И. П. доброволно е предал 31 кутии цигари без задължителния бандерол, одобрен от МФ. На търговеца с наказателно постановление 176 от 03. 07. 2013г. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за административно нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, вещите, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец.

С оспорената в настоящото производство заповед му е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект маса за продажба на плод и зеленчук, находящ се в гр. К., стопанисван от ЕТ И. П. А. 13, гр. К. за срок от един месец.

При така установените факти, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Решението е правилно.

Нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС предвижда в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. По силата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС мярката се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.

От събраните по делото доказателства правилен е изводът на административния съд за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка. Същата е издадена от началника на митница Югозападна, който по силата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС притежава материална компетентност за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и че са налице предвидените от закона предпоставки за издаването й. От наличните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че спрямо търговеца е наложено административно наказание по чл. 124в от ЗАДС за нарушение на чл. 123, ал. 1 от същия закон, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол в търговския обект. С това е изпълнен фактическият състав по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС.

Оплакванията в касационната жалба се отнасят до липсата на административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, което да обосновава налагането на принудителната административна мярка. Касаторът твърди, че акцизните стоки 31 кутии цигари не са се намирали в търговския обект, стопанисван от ЕТ И. П. А. 13 маса за продажба на плод и зеленчук, находящ се в гр. К., ул. България 37. Това твърдение се опровергава от наличните по делото доказателства. Видно от протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки 63/06. 01. 2013г. цигарите са предадени в хода на проверката на обекта. Следователно нарушението, за което е наложено наказанието по чл. 124в от ЗАДС е установено в търговския обект спрямо който е приложена оспорената принудителна административна мярка.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1844 от 30. 10. 2013г. на Административен съд, град Благоевград, постановено по адм. д. 586/2013г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. П. М.П.