Производство по чл. 208 и сл. АПКвр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Х. Я. Х. от гр. Л., ул.С. В.5, против Решение 560 от 28. 10. 2013г. на Великотърновски административен съд по адм. д.153 по описа за 2013г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт 151201779/08. 10. 2012г., поправен с РАПРА 1253684/09. 11. 2012г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение 41/24. 01. 2013г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т., с който на ревизираното лице за 2006 и 2007 г. са установени публични задължения, както следва: за 2006 10 973, 27лв. данък по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ отм. главница и 7 199, 74лв. лихви, а за 2007г. 8 329, 79лв. данък по чл. 40, ал. 1 ЗДДФЛ, главница и 4 299, 24лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Съдът без основание не кредитирал събраните гласни доказателства, от които се установявала несъстоятелността на твърденията на приходните органи за превишение на направените от лицето разходи над доказаните приходи за процесните периоди. Получените от ЕвростройЕООД /собствено на жалбоподателя дружество/ парични средства представляват дивиденти, облагаеми с окончателен данък и не са подлежали на деклариране. Без основание, съдът не приел за доказано изплащането на дивиденти, нито получаването на паричен заем от лицето Н. Х. Я.. Именно органите по приходите е следвало да докажат, че заемодателят не е разполагал с възможност да даде на заем сумата 60 000лв. Съдът необосновано игнорирал свидетелските показания на И. К., относно обстоятелството, че непълнолетното дете на жалбоподателя се издържа от майката и той не...