Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. С. И. против заповед К-8641/23. 10. 2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като издадена въз онова на неоснователното твърдение за извършено престъпление от общ характер и привличане като обвиняем на жалбоподателя, респ. че е издадена при противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи отм. ДВ, бр. 53/2014 г.(ЗМВР).

Жалбоподателят моли за отмяната й като настоящото производство е последващо спрямо решение 16980/21. 12. 2011 г. по адм. дело 9494/2011 г. на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение 7765/02. 06. 2011 г. по адм. дело 5884/2010 г. на ВАС, тричленен състав.

Ответникът министърът на вътрешните работи, представляван в настоящото производство от юрк.. У., оспорва жалбата като неоснователна като възразява против позоваването от страна на жалбоподателя на невлязла в сила оправдателна присъда.

За да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното:

Със заповед К-8641/23. 10. 2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното правоотношение на инспектор И. С. И., разузнавач V степен в 9-то РУ на МВР към СДВР, категория Г-.

Заповедта е издадено въз основа на твърдението на дисциплинарно наказващия орган (ДНО), че наказаният служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23. 07. 2009 г., около 14. 30 часа е привлечен като обвиняем по ДП М 334/2009 г. по описа на СРП за това, че в съучастие с други две лица е извършил грабеж на един чувал с цигари от магазин, находящ се в ж. к. Люлин, бл. 618, вх.А, което действие е станало известно на трети лица, служители на МВР и органите на съдебната власт, с което служителят е нарушил т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК).

Дисциплинарното производство е открито със заповед на министъра на вътрешните работи от 11. 08. 2009 г., издадена въз основа на предложение на директора на СДВР. С тази заповед, министърът е определил дисциплинарно-разследващия орган, разпоредил е да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на И. С. И. и е отстранил служителя от длъжност.

На 14. 08. 2009 г. държавният служител е запознат със заповедта и е поканен да представи писмените си обяснения и да посочи доказателствата за твърдените факти и обстоятелства.

Обяснения от страна на служителя са депозирани на 17. 08. 2009 г. като видно от същите се оспорват фактическите констатации, по повод на които е образувано производството относно участието му в извършен грабеж.

В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 28. 08. 2009 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че служителят Иванов е привлечен като обвиняем по ДП пр. пр М-334/2009 г. по описа на 09-РПУ - СДВР за извръшено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложена на 30. 07. 2009 г. мярка за неотклонение Задържане под стража, която е отменена на 07. 08. 2009 г. В обобщената справка са изброени лицата, които са разпитани в дисциплинарното производство. Направено е заключение, че чрез действията си служителят Иванов е нарушил правилата на ЕК, като не е съобразил законността на действията, които е предприел, не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е дал личен пример с поведението си за насърчаване на хората да уважават закона.

Дисциплинарно разследващият орган е обосновал извършеното от служителя дисциплинарно нарушение с повдигнатото на служителя обвинение за извършено престъпление. Направен е извод, че държавният служител е извършил нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР.

На 28. 08. 2009 г. служителят се е запознал с изготвената справка, отбелязвайки че не желае да дава обяснения, но ще подаде възражения в законовоустановения срок.

На 31. 08. 2009 г. е депозирано възражение от служителя, с което се изразява несъгласие със заключенията, съдържащи се в справката. Твърди, че по никакъв начин не е участвал в престъплението, за което е обвинен.

На същата дата - 31. 08. 2009 г., дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище, в което, като отчел възраженията на служителя, е предложил налагането на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането му на служба, квалифицирайки го по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР отм. и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. .

На 23. 10. 2009 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на И. С. И. дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение.

Заповедта е връчена на Иванов на 30. 03. 2010 г., видно от представения по делото протокол с рег. 7256 от посечената дата.

Съобразно задължителните за настоящия съдебен състав указания, съдържащи се в решение 16980/21. 12. 2011 г. по адм. дело 9494/2011 г. на ВАС, петчленен състав, следва да се приеме, че в случая разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР отм. е спазена и не е налице порок по повод връчването на оспорваната заповед, респ. не е нарушена забраната за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители през време на отпуск.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, направи следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР отм. , и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР отм. . Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, които са разгледани. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР отм. . Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Що се касае до материалната законосъобразност на заповедта, то настоящия съдебен състав, счита че същата противоречи и не изпълва хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. във вр. с т. 4, 7 и 8 от ЕК, посочени като правно основание.

Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение е извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение. От своя страна, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР отм. , които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. ДНО е посочил в заповедта, че нарушените етични правил са тези, съдържащи се кодекса под т. 4 (държавният служител съобразява законността на своите действия, които възнамерява да предприеме), т. 7 (държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява) и т. 8 (държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си).

От своя страна, посоченото в заповедта фактическо основание е, че наказаният държавен служител е привлечен като обвиняем по досъдебно производство. за това, че в съучастие с две граждански лица е извършил грабеж, действие станало известно на граждански лица, служители в МВР, и органите на съдебната власт ....

Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР отм. , държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следва да се обърне внимание, че ДНО се е позовал на факта, че служителят е привлечен като обвиняем за участие в грабеж, а не на фактите, свързани с деянието, по повод на което е привлечен.

В случая, твърдението на ДНО, че привличането на държавен служител като обвиняем представлява само по себе си деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР е несъстоятелно. Привличането на едно лице като обвиняем е резултат, следващ се от правен акт, извършен от компетентния разследващ орган в дадено досъдебно производство. Този акт обаче по никакъв начин не зависи от волята на привлеченото лице. В тази връзка е несъстоятелно и противоречащо на правилата на формалната логика, да се приеме, че привличането на служителя Иванов като обвиняем е деяние, извършено от него, за което следва да носи дисциплинарна отговорност.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Конституционната разпоредба е въведена и в чл. 16 от НПК - обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Освен това в самия Етичен кодекс е посочено (т. 21), че държавния служител следва принципа, че всеки обвинен в престъпление се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.

Следователно обвиняемият Иванов към дата на издаване на оспорваната заповед - 23. 10. 2009 г. е невинен и привличането му има единствено своето процесуално значение за даденото наказателно производство и не е доказателство за извършено престъпно или друго противоправно деяние. Приемайки очевидно обратното, ответникът министъра на вътрешните работи от една страна нарушава, установените в страната демократични и конституционни стандарти, а от друга влиза в противоречие с утвърдените от самия него етични правила, които същия следва да спазва най-стриктно.

Нещо повече, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 7, б. а от ЗМВР отм. , служебното правоотношение на държания служител в МВР се прекратява с влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на НК, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Цитираната разпоредба много ясно очертава разликата между видовете отговорности и е аргумент, който оборва тълкуването направено от ДНО относно съотношението между основанията за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, от което следва прекратяване на служебното правоотношение, и наличието на самостоятелни основания за прекратяването му.

Що се касае до представената по делото присъда по н. о.х. д. 15866/2012 г. по описа на СРС, НК и мотивите към нея, с която И. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинения за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, то същата, доколкото не е влязла в сила, не следва да се обсъжда, доколкото не са налице основанията на чл. 300 от ГПК и не е задължителна за настоящия съд.

Действително дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, но в случая не са описани каквито и да било действия или бездействия на служителя, с които същият е допуснал нарушение на етичните правила и е уронил престижа на службата. Що се отнася до цитираните правила на т. 4, 7 и т. 8 от ЕК, то това нарушение е обосновано от дисциплинарно наказващият орган единствено въз основа на привличането на служителя като обвиняем. Както бе посочено по-горе в заповедта не е описано, с кои свои лични действия, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание.

С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение материалноправните норми на ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. , поради което същата следва да бъде отменена.

По отношение на присъждането на разноските по делото, съдът намира, че такова искане от страна на жалбоподателя не е редовно отправено пред настоящия състав до приключване на последното по делото заседание, както и не е представен списък на същите, съобразно правилото на чл. 80 от ГПК, поради което намира, че не дължи присъждане на същите.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

заповед К-8641/23. 10. 2009 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. А.а/п/ С. Б.

В.П.