Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение 1949 от 05. 10. 2013 г., постановено по адм. д. 1839/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменена заповед РД-233/ 12. 02. 2013 г. на същия административен орган, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов 02103227/08. 08. 2007 г., издадено на Е. Н. Н.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.

Ответникът не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд гр. Б. е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб. Законосъобразен е извода, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма.

Първоинстанционният съд е направил извода за отмяна на административния акт поради противоречие с материалния закон при правилно тълкуване и прилагане на нормите на ЗРА.

Разпоредбата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА овластява изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него лице да прекрати със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от закона. Нормата е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА), обнародван в ДВ бр. 59/2012 г. и е в сила от 6. 08. 2012 г. Разпоредбата е материалноправна и действа занапред (обратно действие на нормата с изрична разпоредба не е придадено - чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Всъщност нормата е със санкционен характер, поради което съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗНА обратно действие не може да бъде предвидено, тъй като липсва по - неблагоприятна предходна санкционна норма от този вид, която да е отменена. Следователно разпоредбата е неприложима за периода до влизането й в сила на 06. 08. 2012 г., а осъществяването на предпоставките, предвидени в текста на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, следва да се преценява след тази дата. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че условията за прекратяване на действието на разрешителното, регламентирани в нормата, не са изпълнени. От влизане на закона в сила на 06. 08. 2012 г. до датата на издаване на заповедта на 12. 02. 2013 г. не са изминали две години, през които на притежателя на разрешението да не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Поради това не са налице основания по смисъла на 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за прекратяване на действието на разрешителното. Ето защо като е направил заключение в този смисъл и по тези съображения е отменил административния акт Административен съд гр. Б. е постановил решение, съответно на материалния закон.

Възражението на касатора, че с нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА се преуреждат заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна, е неоснователно. Цитираната разпоредба за пръв път въвежда като основание за прекратяване на действието на безсрочно разрешително за стопански риболов неиздаването на удостоверение по чл. 18е от закона на титуляря на разрешителното за две поредни години. Следователно фактът на неиздаване на удостоверението става факт с правно значение по силата на тази норма едва след влизането й в сила. Ето защо, а и с оглед действието на нормата занапред, приложението й не може да се обоснове с факти, настъпили преди това.

С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и визирани в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1949 от 05. 10. 2013 г., постановено по адм. д. 1839/2013 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.