Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв.. Г., против Решение 294/13. 02. 2012 г. по адм. дело 550/2009 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отменена Заповед РД-18-98/10. 11. 2008 г. на ИК на АГКК-София, в частта на одобрения кадастрален регистър /КР/ към кадастралната карта /КК/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135. 1507. 744, за сградата с идентификатор 10135. 1507. 744. 2 и за самостоятелните обекти в сградата с идентификатори:10135. 1507. 744. 2.1, 10135. 1507. 744. 2.2, 10135. 1507. 744. 2.3, 10135. 1507. 744. 2.4 и 10135. 1507. 744. 2.5, както и в частта на одобрената схема за тези обекти и делото в тази част е върнато на органа за ново произнасяне, както и в частта, с която АГКК-София е осъдена да заплати възнаграждение на вещото лице - инж.Ж. Б. Б., в размер на 500 лева. Поддържа се от касатора, че в обжалваната част решението следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците :

Ж. И. Д., Д. В. И., И. Ж. И., С. Г. Ж., К. А. К., А. Б. К., Е. И. Г., С. И. Д., М. Н. Х., Й. А. Х., З. А. А., Р. С. Г., М. И. Ж., В. Х. Г., О. М. Д. и Д. М. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът:

Кмета на О. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът:

Министъра на регионалното развитие, редовно призован, не се явява. От пълномощника му - гл. юрисконсулт Колева, е постъпила молба, с която изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът :

ДП "Български спортен тотализатор" - гр. С., чрез пълномощника му - адв. А. М., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът :

Министъра на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението в обжалваната му част Административен съд-Варна е уважил частично жалбата на Д. В. И., И. Ж. И. и Ж. И. Д. срещу Заповед РД-18-98/10. 11. 2008 г. на ИК на АГКК-София, с която е одобрена КККР за територията на адм. район "Одесос" - гр. В., само в частта на одобрения КР към кадастралната карта, по отношение на посочения по-горе поземлен имот с идентификатор накрая 744, за сградата в него с идентификатор накрая 744. 2 и за самостоятелните обекти в тази сграда с идентификатори накрая:744. 2.1, 744. 2.2, 744. 2.3, 744. 2.4 и 744. 2.5, както и в частта на одобрените схеми за тях. В посочената част съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, поради което е постановил отмяната й и е върнал делото, като преписка, на органа за ново произнасяне.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в отменената част, относно посочения по-горе поземлен имот, сграда в него и самостоятелни обекти в тази сграда, КР е непълен като неправилно са записани и пропуснати част от основните кадастрални данни по чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР и по чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИР. Такъв извод е изведен и по отношение на схемите на самостоятелните обекти в сградата, като подробно са изложени мотиви в какво се изразява незаконосъобразността им, по аргумент от чл. 17 от Наредба 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / в ред.Д.в. бр. 16/2006 г./.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

При правилно определен предмет на оспорване и съобразно установените правнорелевантни факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед на ИК на АГКК е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР /ред.Д.в. бр. 29/2006 г./. В одобрената по този ред КККР, органа е длъжен да отрази всички основни кадастрални данни за недвижимите имоти - обекти на кадастъра по чл. 23 от ЗКИР. В разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКИР е посочено какво трябва да съдържа КР на недвижимите имоти - обекти на кадастъра, като за ПИ, сградата и самостоятелните обекти в нея - това са данните по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР, както и данните за собственика им и/или носителя на ограничено вещно право върху недвижимия имот, заедно с данни за акта от който собственика черпи права.

В случая по данни от административната преписка и заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, правилно е установено, че по отношение на посочените в жалбата обекти на кадастъра и в частност на КР - предмет на оспорената заповед, е налице непълнота и/или грешно записване на част от изискуемите по закон основни кадастрални данни. За ПИ 744 е установено: че не е записан стария индетификатор на един от имотите по КП от 2003 г. /който е послужил като основа за изработването на КККР/, който влиза в състава му, а именно ПИ 1756; не е записан единия от адресите му, с лице към две улици; не са отразени правилно правата на ответниците Дафинка и И. И., които са носители на ограничено вещно право на ползуване върху този ПИ, върху ап. 1, ет. 1 от сграда 2 с таванска стая и изба към него, по нот. акт 135/2004 г., а не на право на строеж. Тази непълнота на основни кадастрални данни за имота представлява незаконосъобразност на КР в тази му част, както правилно е прието от съда.

Законосъобразни са и другите изводи на съда, че в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, органа не е издирил и записал в КР актуалните вещни права на собствениците на сградата с идентификатор накрая 744. 2, както и че извършените записвания не отговарят на КР по последно действащия КП от 2003 г. По този начин записаните в КР собственици на сграда 744. 2 не отговарят на собствениците - носители на вещни права върху нея към датата на одобряване на оспорената заповед, съгласно приетите по делото документи за собственост - нотариални актове.

Приетите от съда нарушения при изработване на схемите за СО в сграда с идентификатор 744. 2 се споделят от касационната инстанция. Те произтичат от нарушенията допуснати при заснемането на самите СО в тази сграда, свързани с правилното отразяване на очертанията, местонахождение и предназначението им по етажи, въз основа на представените строителни книжа - одобрен инвестиционен проект, нотариални актове и оглед на място /чл. 44 ЗКИР/. Така правилни са изводите на съда, че в партерния етаж погрешно е нанесен само един СО за търговска дейност с идентификатор 744. 2.5, без да има такъв, а е пропуснат съществуващ СО - тотопункт на ДП"БСТ" от 20. 21 кв. м., както и "Хоби", с площ от 30. 75 кв. м. / виж Схема-приложение 12 към заключението на СТЕ, стр. 118, т.III/. Правилно е прието също така, че в нарушение на чл. 44 ЗКИР, основните кадастрални данни за СО с идентификатори 744. 2.1, 2. 2 и 2. 3 са грешни и липсват. Сгрешени са очертанията на тези СО, по проект и на място, а липсва отразяване на площа и предназначението им, в нарушение на чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗКИР. За СО с идентификатор 744. 2.4 - апартамент на 4-ти етаж, правилно е установено, че такъв не съществува, както по проект, така и на място, защото четвърти етаж е тавански, състоящ се от три тавански помещения 1, 2 и 3, принадлежащи към жилищата на долните етажи.Следователно отразяването в КР на такъв СО и изработването на схема за него е незаконосъобразност на КККР, което води до отмяната му в тази част.

Схемата за четвърти тавански етаж правилно е установено, че е грешна, тъй като е заснет един СО с идентификатор 744. 2.4, вместо три отделни СО, представляващи тавански помощения 1, 2 и 3, с различна площ.

Посочените нарушения при заснемането на отделните СО в сграда 744. 2, представляват едновременно и нарушения на изработените схеми за тези СО в тази сграда, защото не отразяват правилно съществуващото им положение, площ и предназначение.

От изложеното следва, че решението в обжалваната му част е правилно, тъй като установените от решаващия съд нарушения на закона са съществени. При тези нарушения, съдът правилно е отменил заповедта в посочената част, като незаконосъобразна.

Решението е правилно и в частта на присъдените разноски за вещо лице. СТЕ е назначена служебно от съда и с оглед изхода по оспорването и обстоятелството, че двама от жалбоподателите са освободени от заплащане на такси и разноски, възнаграждението за вещо лице правилно е възложено върху органа - АГКК, по аргумент от чл. 76, изр. 2 и чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход по касационното обжалване основателно е искането на ответника - ДП"Български спортен тотализатор",гр. С., за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 161. Тези разноски се дължат от касатора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 294/13. 02. 2012 г. по адм. дело 550/2009 г. на Административен съд - Варна, 17-ти състав, в ЧАСТТА МУ, с която е отменена Заповед РД-18-98/10. 11. 2008 г. на ИК на АГКК-София, в частта на одобрения кадастрален регистър /КР/ към кадастралната карта /КК/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135. 1507. 744, за сградата с идентификатор 10135. 1507. 744. 2 и за самостоятелните обекти в сградата с идентификатори:10135. 1507. 744. 2.1, 10135. 1507. 744. 2.2, 10135. 1507. 744. 2.3, 10135. 1507. 744. 2.4 и 10135. 1507. 744. 2.5, както и в частта на одобрената схема за тези обекти и делото в тази част е върнато на органа за ново произнасяне, както и в частта, с която АГКК-София е осъдена да заплати възнаграждение за вещо лице - инж.. Б., в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. С., да заплатят на ДП"Български спортен тотализатор", гр. С., сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. С./п/ Е. К.

Е.К.