Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика (ДОДОП) гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение 2398 от 04. 11. 2013 г., постановено по адм. дело 610/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, 17 състав, с което е отменен изцяло Акт за прихващане или възстановяване 1239557 от 16. 11. 2012 г. (АПВ), издаден на АТА - 61 ЕООД, потвърден с Решение 105 от 31. 01. 2013 г. на директора на ДОДОП - гр. П., преписката е върната на органа по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив за ново произнасяне по Искане за прихващане или възстановяване (ИПВ) с вх. 16-38820 от 22. 09. 2012 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, подадено от АТА - 61 ЕООД, при съблюдаване на дадените с обжалваното решение указания по тълкуването и прилагането на закона и ДОДОП гр. П. е осъдена да заплати на това дружество сумата в размер на 950, 00 лв. за заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, отм. , в сила до 31. 12. 2006 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, отм. , в сила до 31. 12. 2006 г.) - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Според касатора, за да отмени спорния АПВ, първоинстанционният съд неправилно е приел, че правото на законна лихва върху невъзстановени от страна на НАП суми възниква по силата на самия закон и нормата не изисква наличието на...