Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Б. С., гр. С., ул. Г. И. 7 срещу решение 1092 от 08. 11. 2013 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело 1042/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Стоилов срещу заповед 9034/2013 от 13. 08. 2013 г. на началника на група в сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, с която на Стоилов, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото извода на съда за наличие на предпоставките за издаване на оспорената заповед. От писмото на началник сектор Пътна полиция не може да се направи безспорен извод, че наказателно постановление 45170 от 28. 06. 2010 г. е надлежно връчено и влязло в сила, тъй като в архива на ответника не е открито. След като не е представен оригинал или заверено копие, както и доказателства за плащане на наложената с постановлението глоба не може да се прави извод, че с него са отнети точки. С оглед на това броя на отнетите точки е не минус четири, а плюс пет, което прави обжалваното решение неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед 9034 от 13. 08. 2013 г. с всички законни последици.

Ответникът по касационната жалба - началник на група в сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователен е доводът на касатора, че по делото няма доказателства за влизането в сила на наказателно постановление 45170. Видно от доказателствата същото е връчено лично на касатора на 06. 05. 2011 г. и е влязло в сила. Наред с това наложената с наказателното постановление глоба е платена от касатора. По делото е безспорно, че са отнети всички контролни точки на Стоилов, поради което съдебното решение е правилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на Стоилов са отнемани контролни точки както следва: наказателно постановление 717 от 12. 05. 2005 г. 10 контролни точки, връчено лично и влязло в сила на 16. 06. 2005 г.; наказателно постановление 192151 от 31. 01. 2007 г. 9 контролни точки, връчено лично и влязло в сила на 04. 04. 2007 г.; наказателно постановление 737 от 02. 04. 2007 г. 9 контролни точки, връчено при отказ и влязло в сила; наказателно постановление 151739 от 18. 11. 2008 г. 9 контролни точки, връчено лично и влязло в сила. Към 17. 07. 2010 г. Стоилов възстановил 13 контролни точки и имал общо 15 контролни. Били му отнети още контролни точки: с наказателно постановление 46620 от 18. 09. 2012 г. 10 контролни точки, връчено лично и влязло в сила; наказателно постановление 45170 от 28. 06. 2010 г. 9 контролни точки. С изключение на наказателно постановление 45170 всички останали са приложени по делото. С писмо, входящ Я19982 от 05. 08. 2013 г., началник сектор 01 Контрол на пътното движение и отчет на водачите в Столичната дирекция на вътрешните работи, уведомил началника на сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, че наказателно постановление 45170/10 е издадено от началника на отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи на К. Б. С., връчено му лично на 28. 04. 2011 г., влязло е в сила на 06. 05. 2011 г., глобата наложена с него в размер на 100 лв. е платена, но наказателното постановление не е намерено. Със заповед 9034 от 13. 08. 2013 г. началник група в сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, наложил, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, на К. Б. С. принудителна административна мярка отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Със заповед 1388 от 04. 09. 2012 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, оправомощил началник сектор Пътна полиция да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че на Стоилов са отнети всички контролни точки, а той не е върнал свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Приел, че в правото на административния орган е по целесъобразност да прецени дали да приложи предвидената мярка с цел осигуряване на безопасността на движението. Неизпълнението от Стоилов на задължението му по чл. 157, ал. 4 ЗДвП според закона е достатъчно основание за органа да наложи принудителната мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на заповедта и отхвърлил жалбата. Изводът на съда е неправилен.

Видно от касационната жалба касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Единственият му довод е свързан с непредставянето по делото на наказателно постановление 45170.

Съгласно чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието, на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. За да е налице задължение за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство е необходимо на водача да са отнети всички контролни точки. Тогава той губи правоспособността си и свидетелството за управление, като индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), става неверен - престава да съответства на удостовереното в него (което и налага задължителното му изземване).

За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от нарушенията, визирани в чл. 6, ал. 1 от Наредба з-2539 от 17. 12. 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба з-2539), съответно в отменените и действали към периода на издаване на съответното наказателно постановление наредби. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. А съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба з-2539 (идентични са разпоредбите и в отменените наредби) контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Следователно законодателят изрично е определил актът, който надлежно удостоверява отнемането на контролни точки. Липсата на наказателно постановление не може да бъде заменена с други доказателствени средства, в т. ч. извлечения от автоматизираната система на Министерството на вътрешните работи, писма, издадени от органи в системата на министерството, приходни документи.

Към датата на издаване на наказателно постановление 45170 28. 06. 2010 г., в сила е Наредба -157 от 01. 10. 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба -157). Съгласно чл. 30, ал. 2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте години не са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление, в процесния случай е ирелевантно (по делото релевантен е не факта на наложено наказание, а на отнети контролни точки). Алинея 3 на същата разпоредба изрично предвижда, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с наказателно постановление 45170 контролни точки не са възстановени. Щом като контролните точки не са били възстановени за органа е налице задължение да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно твърдяния от органа релевантен факт на издаване и връчване на наказателното постановление, на неговото влизане в сила и на отнемането с него на контролни точки.

Това означава, че по делото не е доказано отнемането на девет контролни точки. С оглед на това, към датата на издаване на оспорената заповед, касаторът не е имал минус четири контролни точки, а е имал пет контролни точки. Следователно на касатора не са отнети всички контролни точки, той не е изгубил правоспособността си, не дължи връщане на свидетелството си, което прави оспорената заповед 9034 от 13. 08. 2013 г. незаконосъобразна.

Като не отчел изложеното съдът постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага събирането на доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, поради което и с оглед на гореизложеното съдът следва да отмени оспорената заповед 9034 от 13. 08. 2013 г. на началника на група в сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на Стоилов е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Съдът не се произнася по дължимостта на разноските, тъй като не е сезиран с такова искане. Разноските се дължат само, когато са изрично поискани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 1092 от 08. 11. 2013 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело 1042/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

заповед 9034 от 13. 08. 2013 г. на началника на група в сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, София област, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата на К. Б. С., гр. С., ул. Г. И. 7 е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.