Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, при ЦУ на НАП против Решение 7655 от 05. 12. 2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 8745 по описа за 2012 година, с което по жалба на А. Б.ООД, гр. Б.д, е отменен Ревизионен акт 011113215/14. 05. 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден от директора на Д. О. и управление на изпълнението София с Решение 1741/17. 07. 2012 г, в частта, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 21 337. 46 лв. за данъчни периоди м. 07 и 09. 2011 год по фактури, издадени от Л. Н. ЕООД и Л. О. ООД с предмет на доставките ечемик и пшеница.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Според твърденията на касатора, съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е съобразил недоказаността на факта, че преките доставчици са разполагали с процесните количества родово-определени вещи, а така също и на обстоятелствата по предаването им на ревизираното лице. Соче се още, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е дало отговор само на въпроси, които имат косвено значение за наличие или не на реално осъществена доставка на стоки. Неправилно съдът приел, че фактурата замества изисквания писмен договор за продажба на зърно, като условие за действителност на продажбите по чл. 28, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част,...