Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТПлам-К. В. против решение 98/20. 11. 2013 г., постановено от Административен съд в гр. В. по адм. д. 128/2013 година.
С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от К. П. В., действащ като ЕТПлам-К. В., за пирсъждане на обезщетение в размер на 120 000 лева, за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ответната страна, поради неизграждане на улично осветление, ведно със законната лихва за забава в размер на 10 000 лева, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателно изплащане на обезщетението. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.
Ответникът - О. В. чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендират се разноски.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на постановеното решение. По основателността й съдът приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за понесена имуществена вреда, изразяваща се в кражба на имущество на ищеца в резултат от бездействието на община В. да изгради улично осветление, както и с акцесорния нему иск за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение.
Съдът е приел за установено, че ищецът е...