Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на К. И. Н. от гр. В. против решение 2965/29. 12. 2014г., постановено по адм. дело 763/2014г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожността на заповед Г-35/30. 03. 1993г. на кмета на община В. за одобряване изменение на застроителния и регулационен план на 9-ти микрорайон на гр. В., в частта за УПИ VIII-8.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му.

Ответната страна кмет на община В. не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че като издадена от компетентен орган оспорената заповед не е нищожна въпреки липсата на съгласие на органите на Министерство на строителството и селищното устройство, изискващо се от приложимата норма на чл. 79, ал. 1 ППЗТСУ отм. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено безспорно, че с процесната заповед е извършено частично изменение на ПУП, с което се променя характера или начина на застрояване. За него съгласно приложимата норма на чл. 79 ППЗТСУ отм. е необходимо съгласие на органите на Министерство на строителството и селищното устройство, като липсват данни за дадено такова по отношение на оспорения план. Не е спорно също, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на съгласие на органите на МССУ не е толкова тежък и съществен...