Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Р. Зафари, гражданин на И. Р. И., подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. от САК, срещу решение 74 от 06. 01. 2015 г. по административно дело 6392/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена подадената от чужденеца жалба срещу отказ 118 за влизане в страната, издаден на 11. 06. 2014г. от служител на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при граничен пункт ГКПП А. С..

Излагат се касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК за неправилност на решението. Касаторът твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, ча заповед с рег.ЗДМ-541/12. 11. 2013г. на директора на Д. М. при МВР, послужила като фактическо основание за постановяване на отказа за влизане в страната, не е връчена надлежно на Зафари и не е влязла в сила. Счита за неправилен изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена на две основания наличие на забрана за влизане в Р. Б. чл. 10, ал. 1,т. 13 ЗЧРБ и наличие на предпоставките на чл. 10, ал. 1,т. 9 ЗЧРБ липса на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването на чужденеца в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Моли за отмяна за решението на АССГ и на отказа за влизане в страната, издаден на 11. 06. 2014г. от служител на граничен пункт ГКПП А. С.. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба - служител в Регионална дирекция - Гранична полиция Аерогари, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е...