Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. И. против решение 254 от 21. 12. 2013 г. по адм. дело 492/2013 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата на Иванов против заповед ЗЛС-53/05. 09. 2013 г. на командира на военно формирование 24620 с. С., с която на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) договорът за военна служба е прекратен и жалбоподателят е освободен от длъжност и от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на военното формирование да бъде отменена със законните последици.

Ответникът - командирът на военно формирование 24620 с. С., оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд С. З. е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентния съгласно чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ орган, в предвидената форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Заповедта е издадена въз основа на експертно решение на ЦВМК, в 30 - дневен срок от представянето на документа (чл. 77, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ППЗОВСРБ).

Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно нормата на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските

органи. В случая е установено, че с експертно решение 105/2/06. 08. 2013 г. на ЦВМК жалбоподателят Д. И. е признат за негоден за военна служба поради общо заболяване. При тези данни законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за военна служба, предвидени в разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, са осъществени. Нормата е императивна и задължава административния орган да предприеме предписаното в закона поведение при установена от военномедицинските органи негодност на военнослужещия за военна служба. При тази уредба без значение е проявения от служителя професионализъм при изпълнение на служебните задължения, а доводите в касационната жалба в този смисъл са неоснователни. С постановяването на заповедта се постига и целта на закона военната служба, като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжената защита на страната да се изпълнява от физически годни за това български граждани (чл. 133, ал. 1, чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ). Ето защо като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания и в съответствие с целта на закона, съставът на Административен съд С. З. постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба.

Възражението за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че на жалбоподателя не се предложени други, подходящи длъжности е неоснователно. Както се посочи нормата на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ е императивна и не предоставя възможност за преценка на административния орган. Освен това изброените в приложение към заповед ОХ-242/ 28. 03. 2013 г. на министъра на отбраната длъжности са предвидени за военнослужещи, които поради заболяване не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем. С решението на ЦВМК жалбоподателят е признат за негоден за военна служба и следователно не съответства на изискванията за заемане на нито една от посочените в списъка длъжности, поради което друга длъжност не може да му бъде предложена.

Останалите възражения, свързани с невъзможността за оспорване на експертното решение на ЦВКМ са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.

Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт е постановен в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ се обосновават от представеното пред административния орган експертно решение на ЦВМК, с което Иванов е признат за негоден за военна служба. При тези доказателства закономерно първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от длъжност и от военна служба. Съответен на представените в горния смисъл доказателства е и крайният извод на съда за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед и за неоснователност на жалбата.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 254 от 21. 12. 2013 г. по адм. дело 492/2013 г. на Административен съд - С. З.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. М.М.