Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

С решение 2928 от 19. 11. 2013г., постановено по адм. д. 2385/2013г. Административен съд, гр. В. е отменил издаденият на Сити тур ЕООД с. К. ревизионен акт 081202691/05. 03. 2013г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., поправен с ревизионен акт 1309875/27. 03. 2013г., в обжалваната част, изменена с решение 249/04. 06. 2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, гр. В.. С последния на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03. 2012г., произтичащи от корекция на ползван данъчен кредит първоначално на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДДС, а според решаващия орган на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДС.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, гр. В., в която са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като е приел, че не е изпълнена втората предпоставка за корекция на ползван данъчен кредит, а именно стоката да се използва за последващи освободени доставки или за дейности, за които не е налице право на данъчен кредит. Касаторът счита, че предаването на владението на процесния имот и връщането му в масата на несъстоятелността, по силата на съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 от ТЗ, представлява обстоятелство, което влияе на факторите, определящи сумата за приспадане по смисъла на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО, препятства използването на имота в облагаемата дейност на ревизираното лице и представлява обстоятелство, което поражда задължение за корекция на ползвания данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 1...