Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение 713/18. 12. 2013 г., постановено по административно дело 777/2013 г., Административен съд Пазарджик е: 1) отхвърлил оспорването на Д. Д. Д. от гр. Р. срещу решение 26 от 05. 09. 2013 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане ПР-360 от 22. 07. 2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване; 2) осъдил Д. Д. Д. да заплати на ТП на НОИ Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Д. Д. Д.. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Пазарджик, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касаторката пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал...