Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение 100/08. 01. 2015 г. по адм. дело 9918/2014 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена по жалба на Б. Л. С., жив. в гр. В., заповед ЧР ДС 100/26. 06. 2014 г. на председателя на ДКЕВР.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни са изводите на съда, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено неприложимо правно основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от закона за държавния служител /ЗДСл/ Правното основание за назначаване на Стоянов е чл. 9 и чл. 16а, вр. с чл. 12 от ЗДСл. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Сочи, че правоотношението на Стоянов с ДКЕВР е срочно като срокът е предвиден в закона и е едногодишен, считано от назначаването му за първи път на държавна служба правно основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 12 от ЗДСЛ, като в рамките на срока органът по назначаване е упражнил законосъобразно правото си да прекрати служебното правоотношение със служителя. Иска отмяна на съдебния акт и претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба Б. Л. С., чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба...