Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 30 март 2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Аврора Караджова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 53570/2015 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. Н., [населено място], и [фирма], [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Ч. Д., срещу решение №1722 от 29. 07. 2015 г. по т. дело №2600/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12. 03. 2014 г. по т. д.№ 893/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма] сумите 34 644. 32 евро, представляваща главница по договор за контокорентен кредит от 26. 10. 2004 г., 2 556. 66 евро - възнаградителна лихва по същия договор за периода от 30. 09. 2011 г. до 23. 07. 2012 г. и 185, 15 евро - наказателна лихва за периода от 09. 03. 2012 г. до 23. 07. 2012 г. ведно със законната лихва от 24. 07. 2012 г. до изплащането на сумите. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на ответниците по иска за липса на доказателства относно действията на ищцовата банка за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В приложеното гр. д. № 35593/12 г. на СРС е представена покана за изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17 май 2012 г....