Постановлението е изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7 от 1987 г.

Една от важните задачи на народнодемократичната държава е всестранната защита правата и интересите на гражданите. Тяхната личност се ползва от особена защита. В системата на социалистическото наказателно право посегателствата срещу живота на човека се считат за едни от най-тежките престъпления.

В условията на нашата действителност в резултат на големите успехи в изграждането на новото общество посегателствата срещу живота намаляват.

В основни линии съдилищата правилно осъществяват защитата на най-ценното благо на гражданите - техния живот. Има отделни въпроси обаче, които не винаги се решават еднакво. За да се изяснят някои от принципните въпроси, които изникват при решаването на делата за умишлените убийства, за, да се осигури еднаквото приложение на закона и уеднакви съдебната практика.

На основание чл. 18 ЗУС Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

По чл. 126 НК

1. Обект на престъплението по чл. 126 НК е човешкият живот. Тава престъпление е завършено, когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по-късно. И в двата случая престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка.

2. Невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт.

Ако и след успешната медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите му не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не се изключва.

3. Престъплението по чл. 126 НК може да бъде извършено както с пряк, така и с евентуален умисъл.

В случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл. Убийството е извършено с евентуален умисъл, когато деецът...