О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1994
София, 22.04.2025 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4869 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9168/30.09.2024г., подадена от Р. Ж. Ж., чрез процесуалния представител адвокат М. Т. от ВАК, срещу решение № 327/26.07.2024г. по в. гр. д. № 471/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 179/05.03.2024г. по гр. д. № 1524/2023г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П., Д. И. Д. и „Тони - 2004 ЕООД, конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищцата на изкупуване на 1/2 ид. ч. от поземлени имоти, съсобствени на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с н. а. № 155, том III, рег. № 2848, дело № 369 от 17.12.2021г. на нотариус И. Б. с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, по следните правни въпроси:
1.От кой момент започва да тече двумесечният преклузивен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, когато съсобственикът не е получил писмена покана от разпоредилите се със своите идеални части съсобственици и какво е значението на знанието на съсобственика относно намерението на останалите съсобственици да извършат разпореждането. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 197 от 03.08.2012г. по гр. д. № 1430/2010г. на ВКС, I г. о., решение № 209 от 19.07.2010г. по гр. д. № 750/2010г. на ВКС, I г. о. и решение № 153 от 18.02.2019г. по гр. д. № 3895/2017г. на ВКС, І г. о.
2.При липсата на безспорни данни за момента на узнаване за осъществената продажба, следва ли да бъде направен извод, че искът е предявен в срок. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 209 от 19.07.2010г. по гр. д. № 750/2010г. на ВКС, I г. о. и решение № 72 от 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020г. на ВКС, I г. о.
3.Когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 72 от 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020г. на ВКС, I г. о., решение № 100/01.03.1995г. по гр. д. № 1430/1993г. на ВС, V-то г. о., решение № 209/19.07.2010г. по гр. д. № 750/2010г. на ВКС, I г. о.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Тони – 2004“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Д. Я. от ХАК, изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници по касационната жалба не са изразили писмено становище по нея в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Ж. Ж. срещу М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П., Д. И. Д. и „Тони – 2004“ ЕООД, конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищцата на изкупуване на 1/2 ид. ч. от поземлени имоти, съсобствени на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с н. а. № 155, том III, рег. № 2848, дело № 369 от 17.12.2021г. на нотариус И. Б. с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите.
При постановяване на решението въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба Ж. е изложила твърдения, че на 17.12.2021г. ответниците са сключили помежду си договор за покупко - продажба на идеални части от недвижими имоти, обективиран в н. а. с № 155, том III, рег. № 2848, дело 369 от 2021г., вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 8301 от 17.12.2021г., вх. рег. № 8282, акт № 65, том 26, дело 4106, като ответниците - М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д., от една страна като продавачи са продали на ответника „Тони – 2004“ ЕООД, от друга страна като купувач, правото на собственост върху 1/2 ид. части от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], [община]. Изложила, че продавачите се легитимирали като собственици на идеалните части от процесните имоти с решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] №02-34/10.11.1997г. по преписка № 2090/09.09.1991г. и с решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] № 30-21/04.05.1998г., по преписка № 30223/09.09.1991г., с които било възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Т. Д., починал на 10.03.1952г. Твърдяла, че тя и ответниците - физически лица са наследници на Д. Т. Д. и като такива, към датата на разпоредителна сделка, са били съсобственици на процесните имоти. Твърдяла, че при сключването на договора за покупко-продажба не са били спазени изискванията на чл. 33 ЗС, тъй като никой от съсобствениците на ищцата - ответниците продавачи, не й бил предлагал да изкупи дяловете му от имотите при каквито и да е условия. Посочила, че с ответниците не били в близки отношения, през 2018г. разговаряла с ответника Д. К. Д. по повод и във връзка с уреждане на отношенията им като съсобственици, на когото заявила, че не желае да продава имуществото си и иска да изкупи дяловете на останалите съсобственици. Той се ангажирал с осигуряването на необходимите документи, а ищцата поела ангажимента да се свърже с Т. В., която също била наследник и съсобственик. Ищцата получила от него на електронната си поща сканирани копия на решенията за възстановяване правото на собственост върху процесните земи, след който момент не била комуникирала с него и с другите ответници - продавачи. Поддържала, че за разпоредителната сделка узнала от направена на 17.05.2023г. справка в имотния регистър, воден от Агенция по вписванията, от който се снабдила и с копие на нотариалния акт, обективиращ сделката. От самия нотариален акт било видно, че при съставянето му не били представени предвидените в чл. 33, ал. 1 ЗС писмени доказателства, че продавачите са предложили на другите съсобственици да купят тези части при същите условия и не се съдържала писмена декларация, че никой от останалите съсобственици не е приел предложените му условия. Ищцата предявила конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на процесните 1/2 ид. ч. от имотите, които ответниците - продавачи са продали на ответника „Тони-2004“ ЕООД, при цена, съгласно н. а. №155 от 17.12.2021г., том. III, рег. №2848, дело № 369 от 2021г. на нотариус И. Б. с №125 по регистъра на нотариалната камара, в размер на 8000 лв.
Взето е предвид, че в срока по чл. 131 ГПК ответниците М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д. не са депозирали отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответниците С. С. и Д. Д. са заявили, че оспорват предявения иск.
Посочено е, че в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Тони - 2004“ ЕООД, с който е оспорен предявения иск като недопустим и алтернативно като неоснователен. Изложени са твърдения, че ищцата е узнала за процесната покупко-продажба непосредствено след сключване на договора за покупко-продажба от 17.12.2021г., а не при извършване на справка в имотния регистър на 17.05.2023г. Посочено е, че доколкото основният предмет на дейност на ответното дружество бил изкупуване, отдаване под наем и стопанисване на земеделски земи, находящи се на територията на Хасковска област, в края на 2021г. с всички законни наследници на общия наследодател Д. Т. Д., в това число и с ищцата, от представители на дружеството - купувач, а именно: Х. Т. П. и Славея Д. Д., са били водени множество разговори за закупуване на притежаваните от тях по наследство идеални части от процесните земеделски земи, както и относно договаряне на продажната цена и всички други условия по бъдещата тяхна продажба. С ответниците М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д. било постигнато съгласие за продажбата на придобитите по наследство по 1/12 ид. част за всеки един от тях или общо 1/2 ид. част за всички шест наследници от процесните ПИ и на 04.11.2021г. в [населено място] с всеки един от тях бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на притежаваните от тях по 1/12 ид. ч. от процесните имоти. В изпълнение на задълженията по предварителните договори за покупко-продажба, на същата дата била изплатена и договорената с всеки един наследник продажна цена, в брой срещу издадена от продавачите писмена разписка, в размер на 6066,00 лева, или общо за закупуване на 1/2 идеална част от процесните поземлени имоти купувачът изплатил на шестимата наследници на Д. Т. Д. действително договорената продажна цена в размер на 36 096,00 лв. След получаването на дължимите продажни цени по сключените предварителни договори за покупко-продажба, на 04.11.2021г. шестимата ответници с пълномощно с нотариална заверка, упълномощили двамата представители на купувача - Х. Т. П. и Славея Д. Д., заедно или поотделно, да имат права да се снабдят с всички изискуеми по закон документи, касаещи процесните имоти, като им предоставили и разпоредителни права за изповядване на сделката пред нотариус, като техни пълномощници. С останалите четирима наследници - В. Ж. Ж., Т. И. В., С. Д. И. и ищцата Р. Ж. Ж., не било постигнато съгласие, въпреки водените продължителни и интензивни преговори за продажба на придобитите от тях по наследство от наследодателя Д. Т. Д., общо 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Поддържало се е, че ищцата била отлично запозната с условията и цената на извършената продажба, предмет на нотариалния акт за покупко-продажба от 17.12.2021г., като същата заявила на пълномощниците на купувача, че не желае да продаде дела си от земеделските земи срещу предлаганата й цена от страна на дружеството-купувач. В отговора е направено възражение, че двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл още през месец февруари 2022г., което обстоятелство обуславяло недопустимост на исковата претенция.
Въззивният съд е приел, че за основателността на предявения иск следва да са налице съсобственост между ищцата и прехвърлителите по процесната сделка, извършване на прехвърляне на идеална част от имот чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил идеалната част, която притежава на другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлителната сделка, искът да е предявен в преклузивния двумесечен срок. Посочено е, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Посочено е, че по делото е безспорно установено, че ищцата и ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти представляващи земеделски земи, като шестимата ответници са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от наследствените им имоти на ответника „Тони – 2004“ ЕООД на 17.12.2021г., без да са предложили на ищцата да закупи частите им при същите условия, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Прието е, че за надлежното упражняване на потестативното право на съсобственика, искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Изложени са мотиви, че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече от момента на узнаване за продажбата като само при наличие на отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване на продажбата.
Посочено е, че от събраните гласни доказателства (показанията на свидетеля Славея Д. Д., представител на дружеството купувач „Тони – 2004“ ЕООД) е установено, че заедно с Х. Т. П., е водила неколкократно разговори, както с ответниците, така и с ищцата Р. Ж., с брат й, и с други наследници за закупуване на притежаваните от тях наследствени идеални части от земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], [община]. Всички наследници са искали да се съберат заедно, за да могат да продадат изцяло земите, но не се получило. Многократно свидетелката била присъствала на разговори, провеждани между Х. Т., с когото тогава живеели заедно, и ищцата, в които се опитвал да я убеди да продаде наследствените си идеални части на дружеството, за да могат да се съберат нивите в цялост и да не остават разпокъсани. Разговори в такава насока били водени и с брата на ищцата, който не можел да реши как да действа без нея и държал да дойде и тя. Свидетелката заявила, че ищцата била поканена за сделката на 17.12.2021г. и знаела за нея. Известно й било също, че пълномощните се подписват на 04.11.2021г., както и е знаела, че сделката ще се изповядва през месец декември 2021г., понеже било края на годината и срокът на данъчните декларации изтичал. След изповядването на сделката на 17.12.2021г., за която ищцата била уведомена, от дружеството отново поканили ищцата, брат й и другите наследници, които не участвали в сделката, за да им предложат различни варианти за разрешаване на проблема и за изкупуване на техните идеални части от наследствените земи, но те не се отзовали на поканите им. Заявила, че била наясно, че е необходим писмен документ - покана или предложение до другите съсобственици ищцата и другите наследници, които не участвали в сделката, но убеждението и било, че ще се споразумеят, защото в самото начало на разговорите ищцата заявявала, че ще дойде до [населено място], за да се срещнат с представител на дружеството.
Съдът е приел, че показанията на свидетеля С. Д., са логични и последователни и следва да се кредитират. Приел е, че ищцата е била уведомена за изповядване на процесната сделка на 17.12.2021г. и за подписването на предварителните договори и на пълномощното на 04.11.2021г., поради което твърдението й, че за извършената покупко-продажба е разбрала на 17.05.2023г. при извършена от нея справка в имотния регистър, е недоказано. Формиран е решаващ правен извод, че преклузивният двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС не е спазен, поради което същият е отхвърлен като неоснователен.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Извършвайки преценка за съответствието на правните изводи на въззивния съд с практиката на ВС и ВКС по поставените в изложенията правни въпроси, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие с константната практиката на ВКС, включително цитираната в изложението, съгласно която, когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата. Въззивният съд е приел, че ищцата е била уведомена за датата на извършване на процесната разпоредителна сделка, съответно от тази дата е узнала за същата, поради което от тази дата тече и преклузивният срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ГПК.
По втория въпрос също не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото същият не кореспондира с конкретно установените по делото факти. Действително в практиката на ВКС, включително посочената в изложението, се приема, че при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок, но в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства е установено, че ищцата е била уведомена, както за изповядване на процесната сделка на 17.12.2021г., така и за подписването на предварителните договори и на пълномощното на 04.11.2021г., тоест налице са доказателства, че Ж. е известена за датата на продажбата, както и данни за момента на узнаване на договора към тази дата. Още повече, че в практиката на ВКС се приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното право (тъй като няма отправено предложение) и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие (решение № 1/23.01.2009г. по гр. д. № 5355/2007г. на ВКС, II г. о.; решение № 72 от 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020г. на ВКС, I г. о.). С тази практика на ВКС, въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по формулирания втори правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по последния, поставен в изложението правен въпрос, относно това коя страна носи доказателствената тежест за установяване на момента на узнаване за продажбата от ищеца, при направено възражение от ответника за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В посочените в изложението решения на ВКС се приема, че узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. С тази практика на ВКС въззивното решение е изцяло съобразено, като съдът е приел, че ответникът „Тони – 2004“ ЕООД, е ангажирал гласни доказателства, които съдът е кредитирал и въз основа на които е приел за установено, че ищцата е била уведомена за изповядване на процесната сделка на 17.12.2021г. Несъгласието на касатора с извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, както и с формираните въз основа на тях правни и фактически изводи, не може да обоснове исканото допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения в изложението правен въпрос.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите на ЗС, относими към производството и при съобразяване на даваното от ВКС тълкуване на тези разпоредби.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „Тони – 2004“ ЕООД направените от последното разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 327/26.07.2024г. по в. гр. д. № 471/2024г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на Р. Ж. Ж..
ОСЪЖДА Р. Ж. Ж. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Тони – 2004“ ЕООД, сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС (подаване на отговор по касационната жалба).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: