Р Е Ш Е Н И Е

№ 50064

гр. София, 07. 06. 2023 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Ж. Д

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3110/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Х срещу решение №154/22г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за установяване, че ответниците В. М. и „Водно строителство“АД дължат солидарно 51101, 92лв. главница и 9425, 47лв. лихва, на основание акт за начет по чл. 21ЗДФИ, затова, че първата ответница, при упражняване на инвеститорски контрол, е подписала акт образец 19 за приемане на СМР, които не са били извършени, и по този начин е станала причина за незаконно плащане в полза на другия ответник.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали лице, което е извършило инвеститорски контрол по трудов договор в община и е подписало акт образец 19 за приемане на СМР, носи имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ.

Делото е било образувано по искова молба на О. Х срещу В. Я. М. и „Водно строителство“ АД за установяване на солидарно задължение за плащане сумата 51101, 92лв. на основание чл. 21 ЗДФИ, във връзка с чл. 422 ГПК. Твърденията са, че през 2017г. общината е сключила с втория ответник договор за СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“. Първият ответник В. М. е приел работата за извършени СМР и е подписал Протокол 1 и 2, но част от описаните СМР не са били извършени в действителност, като стойността на неизвършените СМР е 51101, 92лв., но са били платени...