13О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1456
София, 06. 06. 2023 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4601 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Параходство БМФ“ АД, [населено място] чрез юрк. П. К., срещу решение № 850/01. 07. 2022г. по в. гр. д. № 3518/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, като е отменено първоинстанционното решение, е осъдено „Параходство БМФ“ АД, [населено място] да плати на ищеца И. А. Д., на основание стандарт А4. 2.2. 1 от Морска трудова конвенция, 2006г., сумата 93 154 щатски долара, представляващи договорно обезщетение за трайна неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06. 07. 2017г., вр. с чл. 24. 3 от КТД от 16. 05. 2016г., в резултат от злополука, настъпила на 26. 10. 2017г. по време на заетост на м/к „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инсулт“, обусловила трайна негодност на ищеца за работа по море; отхвърлено е искането за солидарно осъждане на „Уест ъф И. Ш. О. М. И. А. , Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ и са присъдени разноски.
Касаторът „Параходство БМФ“ АД / ПБМФ АД/ обжалва решението изцяло с доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси :
1/ “Допустимо ли е установяването на чуждо материално право чрез експертиза и следва ли да се приема такава, ако вещото лице не просто посочва чуждото материално право, а го тълкува, като по този начин насочва, дори замества, вътрешното убеждение на съда?“
Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК и в контекста на твърденията, че съдът е назначил по своя инициатива експертизата; двете заключения на в. л.П. били оспорени от ответниците, вещото лице давало отговори, които не ги удовлетворявали, а искането за назначаване на повторна експертиза с участието на специалист по право от Р. М. било оставено без уважение.
2/ „Подсъдно ли е на български съд дело между две страни по договор, постигнали съгласие помежду си, че условията на договора са съобразно законодателството на Р. М. “
По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на даденото с определение № 354/30. 07. 2019г. по ч. гр. д.№ 2723/2019г., ВКС , ІV ГО разрешение.
3/ “Представлява ли колективният трудов договор самостоятелен правен ред? Следва ли решаващият съд да установи тази позитивноправна уредба в законодателството на Р Малта, в случая, в която се съдържат правилата за действието на колективния трудов договор спрямо страните?
Въпросът е изведен с оглед твърденията, че: 1/ посоченият в диспозитива на решението, като основание за присъждане на сумата, стандарт А4. 2.2. 1 от Морска трудова конвенция, 2006г. не може да бъде ползван като самостоятелно основание за осъждане, а следва да бъде посочен текстът на малтийския закон, в който е възпроизведен този текст от МТК; 2/ „становището в тази връзка на решаващия състав на ВОС“ е в противоречие със законодателството на Р Малта, установено от в. л. П. и от становищата на адвокати от Малта и 3/ че е останало недоказано, нито че ищецът е членувал в синдиката – страна по КТД, нито, че клаузите на КТД са включени във вътрешните правила на дружеството работодател.
Сочи се допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с решение № 79 /30. 05. 2022г. по гр. д.№ 3184/21г., ВКС, ІV ГО.
4/ „ Носи ли някаква отговорност дадено юридическо лице в качеството си на мениджър на кораб за каквито и да са неимуществени и имуществени вреди спрямо член на екипаж на кораба/ моряк, при условие, че в договора за корабен мениджмънт страните не са включили права, присъщи само на работодателя в трудовите му отношения с отделните членове на екипажа, като наемане на моряци, подбор на същите, сключване на индивидуални трудови договори от името на Мениджъра, поемане на каквито и да са задължения от свое име относно моряците в качеството си на Мениджър, както и, че корабособственикът, работодател на моряка развива дейността, която е развивал преди и безпроблемно развива дейността си и към момента на претърпените вреди от моряка, и продължава да развива дейността си и към момента на предявяване на иска?“
Въпросът е поставен в контекста на оплакването, че изводът, че ПБМФ АД е корабособственик на м/к Лудогорец е направен при липса на доказателства, без да се съобразят клаузите на анекс № 4 към КТД от 12. 10. 2016г. и при неправилно тълкуване на стандартен договор за корабен мениджмънт на лист 394-400 от делото на ВОС.
Сочи се противоречие с разрешението по решение № 11/17. 02. 2020г. по гр. д.№ 3980/2019г., ВКС, ІІІ ГО и решение № 160 по гр. д.№ 2524/2018г., ВКС ІV ГО.
5/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, формиращи целия фактически и относим доказателствен материал по делото, както и възраженията и твърденията на страните, които са от съществено значение за решаване на делото?“
Твърди се, съдът не е обсъдил заверени копия на превод на „Свидетелство за регистрация под малтийски флаг“ на м/к Лудогорец; копия от корабния и машинния дневник; частично е обсъден договора за посредничество при наемане на екипаж от 24. 07. 2017г. между „Л. М. ЛТД и „Булнав менинг“ ЕООД, а други посочени доказателства са неправилно интерпретирани; не е обсъдено възражението, че не е изпълнена процедурата по КТД по определяне на степента на работоспособност на ищеца.
Заявява се основанието на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
6/ „След като в доклада по делото въззивната инстанция не е определила доказателствена тежест на страните относно факти и събития, свързани с установяване на фактическата обстановка и отделяне на спорното от безспорното, влиза ли в правомощията на съда да пренебрегне доказателствената тежест за осъществяването на същите факти и събития, и да обоснове решението си въз основа на факти и събития по делото, въпреки възраженията на оспорващата ги страна?“
Този въпрос ответникът поставя в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и извежда от оплакването си, че въпреки своевременно направеното от него възражение, че спазването на процедурата по КТД за определяне степента на работоспособност на ищеца не се доказва, съдът е приел обратното и тъй като няма разпределена доказателствена тежест за това обстоятелство, а реално такова доказване не било извършено, съдът с решението си изменил доказателствената тежест и приел за доказан факт, който не е доказан.
7/ „По кое законодателство, българското или малтийското, следва да се разглежда трудов спор, при който ищцовата страна е българско физическо лице, а като ответник се сочи мениджъра на кораба, който е българско юридическо лице, но мениджъра не е страна по договора, а е посочен от страните по договора като пасивно легитимирана страна въз основа на изискванията на МТК/2006г., при условие, че в индивидуалния трудов договор между лицето и работодателят, подписал договора, който не е българско физическо или юридическо лице е договорено, че условията на договора са съгласно законодателството на Р. М. “
Заявява се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Насрещната страна по жалбата – ищецът И. А. Д., чрез пълномощника си адв. Ж. Я., оспорва касационната жалба и възразява срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира присъждане на сумата 93 154 щатски долара на договорно основание – чл. 2 от индивидуален моряшки трудов договор от 06. 07. 2017г. вр. с чл. 24. 3 от КТД; българският съд е международно компетентен да разгледа спора, чиито международен елемент идва от обстоятелството, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения „ моряк“ на борда на кораб, плаващ под малтийски флаг, а приложимото материално право е това на Р Малта, тъй като страните са го избрали за такова с подписване на индивидуалния моряшки договор, част от който, съгласно изричното препращане в него, са уговорките в КТД.
В изпълнение на служебното си задължение да издири и установи приложимото материално право, въззивният съд е изслушал заключения - основно и допълнително на в. л. П., който, за да отговори на поставените му въпроси е изследвал и всички представени по делото от страните документи за установяване съдържанието правото на Р Малта, включително съдебни решения на съда в Р Малта.
Кредитирайки заключенията на експертизата, въззивният съд е приел следното по отношение съдържанието на приложимото право:
В законодателството на Р Малта уредбата на трудовите отношения на моряците се съдържа в общия Закон за трудовите и професионалните отношения (Employment and Industrial Relations Act), както и в специалните Закон за търговското корабоплаване, в сила от 1973г. ( Merchant Shipping Act) и Закон за трудовите права на моряците (Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51), като в последния изрично е предвидено (чл. 2,§4), че неговите правила следва да бъдат четени и тълкувани заедно с Морската трудова конвенция, 2006 / МТК и с Директива на Съвета 2009/13/ЕО, като първата е източник на правото на Р Малта след ратифицирането й изцяло през 2013г.
Съгласно разпоредбите на Employment and Industrial Relations Act собствената правосубектност няма значение за дефинирането на „ работодател“, а под „злополука“ се разбира всякакво заболяване и всякакво увреждане на физическото и психическото състояние на личността. С тази широка дефиниция на „злополука“ е приложим чл. 158 Merchant Shipping Act, който предвижда задължение на корабособственика за разходи за лечение на моряка, наложени от нараняване/ злополука/ болест, освен ако същите се дължат на негово съзнателно или неправомерно поведение.
Уреждащата договора за мениджмънт на кораб норма е чл. 238 В, §7 от Merchant Shipping Act, която го определя като споразумение, различно от чартър и трудов договор, според което корабът е управляван изцяло или отчасти от лице, различно от собственика, а данните за корабния мениджър се вписват в корабните регистри на Малта.
Съгласно чл. 2, §1 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51, „корабособственик“ или „собственик“ на кораб е собственикът на кораба или друга организация или лице, като мениджър, беърбоут чартьор, които са поели отговорността за опериране на кораба от собственика и които, приемайки тази отговорност, са поели наложените на корабособствениците с тези правила задължения и отговорности. Определението е идентично с легалната дефиниция за корабособственик по чл.ІІ.1. б (j) от Морската трудова конвенция, 2006г.( МТК)
В част V от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51 не са предвидени основания за освобождаване от отговорност на корабособственика, извън тези по т. 5 от Правила А4. 2 на МТК, според които корабособственикът може да се освободи от отговорност, ако злополуката не е настъпила по време на службата на кораба; ако злополуката или болестта са причинени от умишлено действие, умишлена вина или лошо поведение на заболелия/увредения/ починалия и ако болестта или недъгът са умишлено прикрити в момента на наемане на работа.
Правото на всеки моряк на безопасно и сигурно работно място, което да отговаря на нормите за безопасност е предвидено в чл.ІV т. 1 и Правила А.4. 3. на МТК, както и в чл. 114 и чл. 115 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51.
Общата уредба на деликта се съдържа в чл. 1033 от Гражданския кодекс на Р Малта и е приложима за ангажиране отговорността на корабособственика за злополука при липса на договорно основание за претендиране на обезщетение за това, съгласно изрична договорка в индивидуалния трудов договор или КТД. Възприет е примата на договорното начало над деликтното.
Давностният срок за предявяване на иск за обезщетение, основан на деликт е една година, а за обезщетение от неизпълнение на договор - пет години.
Съгласно правилото на А.4. 2.8. б.„а“ и „б“ МТК, ако размерът на обезщетението за злополука е уговорен в трудовия договор, то следва да бъде изплатено на моряка в пълен размер и незабавно, като не се допуска оказване на натиск за приемане на плащане в размер, по –нисък от уговорения. При наличие на договорка за обезщетение при трайна нетрудоспособност в трудовия договор на моряка или в КТД, приложим е договореният в последните размер.
Според съдебната практика на Р Малта, във всички случаи на злополука, настъпила по време на работа на кораба, морякът следва да докаже настъпването на злополуката и претърпените вреди, а корабособственикът - наличие на основание за освобождаване от отговорност и тъй като отговорността на корабособственика в този случай е винаги договорна, такова основание може да бъде и спазването на всички изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, които са част от задълженията на корабособственика като работодател.
Съгласно чл. 1089 от Гражданския кодекс на Малта, солидарната и разделната отговорност не се презюмират – ако не следват от закона, трябва да бъдат уговорени. Морякът има право на пряк иск срещу застрахователя по силата на приложимото правило на А.4. 2.8 МТК , възпроизведено в чл. 113а от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51, а съдебната практика на Р Малта допуска кумулативно съединение на искове на увредения моряк срещу корабособственика и застрахователя
При така установеното релевантно съдържание на правото на Р Малта, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи, при обсъждане на събраните по делото доказателства и основаните на относимите такива възражения и доводи на страните:
ПБМФ АД е корабен мениджър на кораба, собственост на Л. М. ЛТД, Маршалови острови и регистриран като плаващ под малтийски флаг, на борда на който ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като моряк, съгласно моряшки трудов договор от 06. 07. 2017г., сключен в [населено място]. Трудовият договор е сключен от ПБМФ АД в качеството му на корабен мениджър, поради което и корабособственик и работодател по смисъла на чл. 2, §1 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51 и чл.ІІ, 1 (j) от МТК, 2006. Изводът, че именно ПБМФ АД е работодател и корабособственик е обусловен от съдържанието на моряшкия трудов договор, уговорките в КТД от 16. 05. 2016 и анекса към него с №4/12. 10. 2016г. и договора за корабен мениджмънт.
Претърпения от ищеца на 26. 10. 2017г. на борда на кораба по време на работа исхемичен мозъчен инсулт е с внезапен характер, няма причинно – следствена връзка с изпълнение на служебните задължения и попада в обхвата на широкия смисъл на определението „злополука“ по чл. 2, §1 от Employment and Industrial Relations Act на Р Малта. Наличието на такава причинно – следствена връзка не се изисква като елемент от фактическия състав на претендираното обезщетение предвид Правило 4. 2 от МТК, 2006г., а ПБМФ АД не е доказал основанията за освобождаване от отговорност по част V от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234. 51. За да мотивира последния извод, въззивният съд е обсъдил двете съдебно медицински експертизи и е приел, че те установяват, че заболяванията на ищеца, провокирали настъпилия инсулт, следват последния във времето.
В чл. 24. 1 от КТД, неразделна част от индивидуалния трудов договор, е предвидено обезщетение при трайна нетрудоспособност в резултат на злополука по време на заетостта на моряка, независимо от вината, в съответствие с разпоредбите на КТД, които предвиждат, че при 100% степен на нетрудоспособност, размерът на обезщетението за моряшкия състав е 93 154 щатски долара. За да приеме, че е налице това условие на договора, въззивният съд е счел, че здравословното състояние на ищеца след инцидента е установено от медицински специалист, а нетрудоспособността – удостоверена от д-р Г. Х. при АМЦ СМП „Т. М. център“ ЕООД, [населено място] с рапорт изх.№11/13. 02. 2018 г., и при предпоставките на чл. 24. 3 КТД, ищецът има право на обезщетение в размер на 100%.
В обобщение, въззивният съд е приел, че уговорените между страните в трудовия договор предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя ПБМФ АД са валидни и налице, и не се доказват предвидените в приложимото материално право основания за освобождаване от тази отговорност, нито правопогасителното възражение за давност, която, предвид договорното основание на претенцията, е петгодишна.
Така приетото е обусловило крайният извод за основателност на предявения иск срещу ПБМФ АД.
Претенцията за солидарно осъждане на „Уест ъф И. Ш. О. М. И. А. , Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ е счетена за неоснователна, предвид установената, съобразно правилата на приложимото материално право, липса на солидарност за претендираното задължение между работодателя и застрахователя.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първият въпрос не покрива общия селективен критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК. Експертизата е напълно допустимо и годно доказателствено средство за установяване съдържанието на чуждо материално право. Изрично е предвидена като такова в чл. 43 на КМЧП, които гласи, че за изпълнение на служебното си задължение да установи съдържанието на чуждото право, съдът може да изисква становища на експерти. Задължението на експерта е не само да посочи чуждото право, както смята касаторът, но и да изясни как разпоредбите му се тълкуват и прилагат в създалата го държава – чл. 44, ал. 1 КМЧП. Именно това тълкуване следва да бъде отчетено от решаващия съд при постановяване на решението и зачитането му, противно на тезата на касатора, не представлява подмяна на вътрешното убеждение на съда.
Обосноваващите искането за допускане на касационно обжалване по първия въпрос оплаквания на касатора са такива за неправилност на въззивното решение. Те подлежат на преценка при проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт, а тя се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Вторият и седмият въпрос касаят подведомствеността на спора и приложимото материално право, но нямат претендираното от касатора значение за разрешаването му, доколкото по начина, по който са формулирани, показват смесване на понятията, а, от друга страна, и международната компетентност на българския съд и приложимото материално право на Р Малта за случая са определени правилно. Страните по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото – това гласи разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ГПК. Спорът е подведомствен на български съд, тъй като касае изпълнение на договорно задължение по индивидуален трудов договор и ищецът и ответникът, срещу който искът е уважен, са съответно български гражданин с обичайно местопребиваване в Р България и дружество, регистрирано в Р България и със седалище в Р България. По тази причина и на основание приложимите разпоредби на Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12. 12. 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а именно чл. 21, т. 1, б.“а“, както и с оглед липсата на споразумение за избор на съд и в приложение на принципа на чл. 18 от Преамбюла, изборът на ищеца да предяви иска си пред български съд определя именно последният за международно компетентен. При разглеждането на спора приложимото процесуално право е българското, а приложимото материално право е малтийското, защото страните по договора са избрали именно последното, съобразно чл. 8, т. 1 вр. с чл. 3, т. 1, гл.ІІ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).
Третият въпрос не касае приетото от правна страна от въззивната инстанция. Правното основание, на което е присъдена сумата е разпоредба на Морската трудова конвенция, 2006г., която е част от обективното вътрешно право на Р. М. предвид ратификацията на МТК/2006 от Р Малта и предвиденото в същата пряко приложение на съответни нейни разпоредби. Безспорно колективният трудов договор не е самостоятелен правен ред, както е прието и в приложеното от касатора решение № 79 /30. 05. 2022г. по гр. д.№ 3184/21г., ВКС, ІV ГО, но с обжалваното решение не е бил счетен за такъв. Напротив, прието е, че като част от индивидуалния трудов договор, КТД е източник на процесните права и задълженията на страните по него, а позитивноправната уредба, която регулира изпълнението им, е тази на Р Малта, като в нея се включва не само националното законодателство на Р Малта, но и имащите пряко приложение разпоредби на международни актове, каквато е МТК/2006. Именно в този смисъл е заключението на в. л П. от 19. 05. 2022г.
Дали ищецът е членувал в синдиката – страна по КТД и дали клаузите на КТД са включени във вътрешните правила на дружеството – работодател, са ирелевантни за спора обстоятелства, които не са станали и негов предмет. Претендираното от ищеца право на обезщетение е уговорено в индивидуалния му трудов договор, по силата на направеното в същия изрично препращане към КТД, а не е обусловено от членствено правоотношение на ищеца или присъединяване на последния към КТД. З. тези две обстоятелства не касаят изпълнението на договора и съответно са извън предмета на установяване на приложимото материално право.
Четвъртият въпрос, според разбирането на настоящия състав, касае преценката на въззивния съд за материалноправната легитимация на ответника ПБМФ АД за заплащане на обезщетението. Същата е изведена при обсъждане на всички относими доказателства ( включително анекс № 4/ 12. 10. 2016г. към КТД и стандартния договор за корабен мениджмънт на лист 394-400 от делото на ВОС), обусловило категоричния извод, че ПБМФ АД е мениджър/оператор на м/к Лудогорец, който е поел отговорността за опериране на кораба от собственика Л. М. Л. , Маршалови острови и в това му качество, съгласно определението на чл. 2,§ 1 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules SL.234. 51 ( напълно съответно на това в член ІІ,.1,(j) от Морската трудова конвенция, 2006 на МОТ), е корабособственик, отговарящ за задълженията и отговорностите, наложени с МТК на корабособственика, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика.
Соченото от касатора решение № 11/17. 02. 2020г. по гр. д.№ 3980/2019г., ВКС, ІІІ ГО е постановено в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК и не съдържа относимо към цитираното по – горе разрешение.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие със соченото от касатора Решение № 160 /11. 07. 2019г. по гр. д.№ 2524/2018г., ВКС ІV ГО. При разрешаване на спора по последното, при приложение на българското материално право, е прието, че беърбоут чартьорът и корабният мениджър не отговарят солидарно за заплащане на трудово възнаграждение на моряка и от значение за пасивната материалноправна легитимация по иска по чл. 128 КТ е кой от двамата е работодател на ищеца. В същия смисъл е и решение № 263/22. 01. 2020г. по гр. д.№ 4054/2018г. ,ВКС, ІVГО, с което се приема, че съгласно приложимото за случая българско материално право, морският трудов договор може да бъде сключен само с корабособственик (беърбоут чартьорът) или негов представител, а лицата по чл.ІІ, т. 1, б (h) от Морската трудова конвенция не са работодатели по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата на трудовите отношения с екипажа на кораба. Приетото и в двете решения е в пълно съответствие с постановките на МТК,2006г., че страна по моряшкия трудов договор е корабособственикът или негов представител (стандарт А2. 1, т. 1, б“а“) и именно това е определящо за материалноправна легитимация на лицето, отговарящо за изпълнение задълженията по договора. Именно при тези постановки, при съобразяване приложимото право – чл. 283 В, §7 от Merchant Shipping Act и чл. 2,§ 1 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules SL.234. 51, предвид приетото, че в моряшкия трудов договор на ищеца изрично е записано, че корабопритежател, съгласно стандарт А2. 1.4(б) на МТК/2006г., е ПБМФ АД със съответен адрес в Р България т. е. това е името и адреса на корабособственика - страна по моряшкия трудов договор, въззивният съд е заключил, че ПБМФ АД е работодател на ищеца т. е. отговаря за изпълнение на поетите с трудовия договор задължения.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка (с № 5 в изложението), е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06. 11. 2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25. 06. 2020 г. по гр. д.№ 1538/ 2019 г., ІV г. о. и цитираните в него/. С обжалваното решение цитираните разрешения са съобразени изцяло. Посоченото от касатора доказателство „Свидетелство за регистрация под малтийски флаг“ на м/к Лудогорец е обсъдено, а копията от корабния и машинния дневник и договор за посредничество при наемане на екипаж от 24. 07. 2017г. между „Л. М. ЛТД и „Булнав менинг“ ЕООД – не са обсъдени, защото не са били относими към правнорелевантните изводи. „Неправилната интерпретация“ на други доказателства е всъщност оплакване срещу правилността на решението, което не подлежи на преценка в настоящата фаза на касационното производство. Противно на заявеното от касатора, възражението му за неизпълнение на процедурата по определяне на степента на работоспособност на ищеца съгласно КТД, е обсъдено. Несъгласието с извода, че то е неоснователно, е извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК.
Шестият въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а довод за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон. Отделно, няма претендираното от касатора значение за спора, доколкото тежестта да се установи спазването на договорената в КТД процедура по определяне размера на обезщетението е на ищеца, който претендира присъждането му в максимален размер и с решението тази доказателствена тежест не е пренебрегната, а е прието, че въпросното обстоятелство е доказано.
В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и настоящият състав на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 850/01. 07. 2022г. по в. гр. д. № 3518/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: