Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Д. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив/АС/ по гр. д. №333/21 г., с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Бига СОД - ВИБ” ЕООД, [населено място] главен иск по чл. 258 и сл. ЗЗД за сумата от 42 880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди/съизмерими със стойността на откраднатите златни бижута/ от неизпълнение на договор за охрана с технически средства на посочения в договора и по делото обект – апартамент, и евентуалният иск по чл. 49 ЗЗД за същата сума, като обезщетение за имуществени вреди от кражба на златните бижута. Касационното обжалване е допуснато по правните въпроси за добросъвестното изпълнение на задълженията и полагането на дължимата грижа от изпълнителя по договор за охрана и за предвидимостта на претърпените от възложителя/поръчващия, клиента по този договор/ вреди, на осн. чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие при формирането и мотивирането на решаващите изводи на въззивния съд по тези въпроси с практиката на ВКС, която изисква логично, обективно и непротиворечиво обсъждане на всички доказателства и доводи на страните – ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1/85 г., ТР №1/2001 г., ТР №1/2013 г. ОСГТК, р. по гр. д. №4719/17 г. и по гр. д. №1321/18 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. №586/18 г. на трето г. о. на ВКС и на осн. чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК поради недостатъчната съдебна практика на ВКС по въпросите.

В касационната жалба и представеното писмено становище се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и решаване на спора по същество с уважаване на ищцовата претенция.

Ответникът по жалба „Бига СОД - ВИБ” ЕООД, [населено място] в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:

По правните въпроси, по които е допуснато обжалването: на осн. чл. 2, ал. 1 ЗЧОД от 2018 г., при действието на който е сключен договорът между страните от 22. 11. 18 г., частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена в конкретния случай към охраняване на имуществото на физическото лице – възложител по договора. При извършването на тази дейност изпълнителят – лицензиран за дейността търговец е длъжен да положи грижата на добрия търговец по см. на чл. 302 ТЗ, като завишена, засилена грижа спрямо тази на добрия стопанин. Грижата на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл. 63, ал. 2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск. В този смисъл са р. по гр. д. №3837/14 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №3901/21 г. на четвърто г. о., р. по т. д. №1605/19 г. на първо т. о. и др.

На осн. чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и в случая с грижата на добър търговец от изпълнителя. Точното и добросъвестно изпълнение на договора изисква пълно съобразяване с уговорените в него задължения - по съдържание, характер и степен. Изпълнителят по договора за охрана дължи добросъвестно изпълнение на обещаното с договора, като се съобразява както с неговите клаузи, така и със съответните норми от закона. Нанесените при отклонение от изпълнение на задълженията вреди пораждат договорно основание за отговорност – Р. по гр. д. №1843/2004 г. на четвърто г. о. на ВКС.

Обезщетението за неизпълнение на договора обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – чл. 82 ЗЗД. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им / р. по гр. д. №48/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Предвидимостта на вредите при неизпълнението на договора се преценява във всеки отделен случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните по делото доказателства. Преценката за предвидимост се прави към момента на сключване на договора. Изискването за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване от ищеца / р. по гр. д. №317/14 г. на първо т. о. на ВКС/.

В задължителната и трайната практика на ВКС – посочените при допускнате на обжалването, цитирани касатора ППВС и ТР и решения по чл. 290 ГПК, е указано, че въззивният съд на осн. чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение за правнорелевантните факти, въз основа на доказателствата, събрани по предвидения от ГПК ред. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Съдът трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са логически следствия от дадени условия (предпоставки). Логическото мислене се опира на теоретичните познания - характеризират се с рационални концепции, теории, закони и други мисловни операции и отразяват явленията и процесите чрез вътрешни връзки и универсални закономерности, достигнати чрез рационална обработка на емпиричните знания (извлечени от опита). Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г.). Изводите на съда за обстоятелствата, които имат значение за разрешаване на спора, следва да съответстват на събраните по делото доказателства.

По същество на жалбата: Въззивният съд е отхвърлил главния иск, като е приел, че установените по делото обстоятелства сочат на полагане на дължимата грижа от страна на ответника във връзка с изпълнение на задълженията му по договора - конкретно изискуемите за изпълнение на задължението фактически действия не могат да се детайлизират в пълнота, а зависят от конкретната ситуация и обстановка. Затова не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения, за което ответникът да отговаря. Освен това, съгласно чл. 82 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат предвидимите вреди и само ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Ищцата при сключване на договора не е уведомила ответното дружество за наличието, освен на предполагаемата за всяко жилище покъщнина, и за находящите се в охраняваното ценности – златни накити на значителна стойност, каквито ответникът не би могъл да предвиди, че се намират там. Предприетите от ответника действия сочат на добросъвестност и за вредите от отнемането на тези вещи дружеството не отговаря. При наличието на валидна договорна обвързаност между страните във връзка с охраната на жилището, от което са отнети златните накити, и липсата на доказателства отнемането да се дължи на виновно противоправно поведение - участие, съдействие или улесняване на престъпното посегателство, на служителите на ответното дружество при и по повод извършване на възложената им от него охранителна дейност, не е налице и извъндоговорното основание по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната деликтна отговорност на дружеството по предявения евентуален иск.

Изводите на въззивния съд за изпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя по договора са необосновани и незаконосъобразни – от доказателствата по делото / разпечатка от мониторинговия център за получените сигнали от охранявания с техника процесен обект и показанията на св. Б., М., С. и Я./ се установява, че на 13. 03. 19 г. за времето от 20, 34 ч. до 20, 44 ч. от охраняваното жилище са получени множество сигнали, сочещи на проникване. Патрулният автомобил на ответното дружество пристигнал пред блока в 20, 39 ч. Двамата охранители констатирали, че входната врата на апартамента е здрава и без следи от опит за разбиване, от апартамента не се чували шумове; те останали пред охранявания апартамент около 40 минути и огледали блока от всички страни, не се виждала светлина от прозорците на апартамента, нито се чувал шум. Представители на охранителната фирма не влезли в апартамента с предоставения им от ищцата при сключване на договора ключ, макар по телефона тя да настоявала за това, след като я уведомили за сигналите от апартамента. На 14. 03. 19 г. в 5, 08 ч. алармената инсталация в апартамента подала регулярния тестови сигнал. Същият ден в 19, 14-19, 15 ч. бил подаден единичен сигнал от датчика след входната врата в апартамента, на който поради изолираността му, с оглед възможността датчикът да е активиран от мишка или насекомо, охранителната фирма не се отзовала. На 15. 03. 19 г. алармената система не подала обичайния тестови сигнал, което означавало, че не функционира. Същият ден следобед, след преглед на получените на 13. 03. 19 г. многобройни сигнали и преустановения на 15. 03. 19 г. тестови сигнал от техниката в апартамента, охранителите отишли на място и отключили входната врата. Видели, че вътрешните врати са разбити, вещите разхвърляни, а сигналната инсталация – изкъртена и повредена. На 16. 03. 19 г. собствениците на жилището – дъщерята на ищцата и съпругът й, се завърнали от чужбина, след като били уведомени от охранителите за влизането в апартамента, и констатирали, че липсва описаното от ищцата злато, съхранявано в апартамента.

При тези данни се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 1 от договора да не преустановява охраната на обекта при всяко съмнение за проникване в обекта и да изчака отговорника за обекта за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол и по чл. 2, ал. 1 от договора да предприеме необходимите действия за прекратяване на проникването, за което е сигнализирала по категоричен начин СОТ/ показанията на св. М. за няколкото задействани датчика на различни места/, със залавяне на нарушителите и предаването им на органите на МВР. Ответникът, на когото е възложена охраната на имота, не е извършил вещата преценка на опитен и добър професионалист за риска от проникване в охранявания апартамент, въз основа на сигналите от СОТ и не е положил дължимата засилена грижа за охраната на имота. В причинна връзка с това неизпълнение са настъпили описаните от ищцата вреди. Правилен - обоснован и съответстващ на доказателствата по делото, е изводът на въззивния съд, че вредата за ищцата във форма на загуба на златните накити, е установена по делото. Не може да се сподели обаче изводът му за непредвидимостта й. Вредата според ВКС е предвидима при сключване на договора, с оглед предмета и целта му и изрично посоченото от ищцата пред изпълнителя при сключването на договора, че ще пази „много скъпи неща“/св. М./.

На осн. чл. 82 ЗЗД, при установеното съществено неизпълнение на договора, ответникът дължи на ищцата обезщетение за претърпяната от нея предвидима загуба. Правилен е и изводът на въззивният съд, че отговорността на ответника не е ограничена до размера на предвидената в чл. 6 от договора неустойка, а е на общо основание за всички преки и предвидими вреди от неизпълнението. За размера им обаче, при специфичния характер на отнетото – златни накити, изискващи специални познания за установяване на стойността им, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е назначил поисканата от ищцата експертиза. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с назначаване на експертиза за стойността на отнетото при проникването в апартамента злато, към настъпване на вредата – средата на м. март 2019 г.. Главният иск по чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД следва да бъде уважен в размер, съответстващ на установената с помощта на експертиза стойност на отнетото от апартамента на ищцата злато.

Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр. д. №333/21 г. от 18. 03. 22 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: