О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2060

София, 10. 07. 2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4040/2022 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника Ю. В. Р., чрез адв. Ц. И., касационна жалба срещу решение № 115 от 25. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 195/2021 г. на АС – Варна, 2 с-в, потвърждаващо решение № 6 от 18. 01. 2022 г. по гр. д. № 121|/2021 г. на ОС – Търговище, с което е уважен предявеният от малолетната Р. Ю. В., чрез нейната майка и законен представител К. И. К., срещу Ю. В. Р. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 52 и чл. 49, ал. 1 ЗН, като е признато за установено в отношенията между страните, че извършеният от Ю. В. Р. отказ от наследството на В. Р. С., починал на 18. 01. 2018 г., вписан в особената книга на Районен съд – Търговище под № 2/01. 02. 2018 г., въз основа на определение № 154 от 01. 02. 2018 г. по ч. гр. д. № 228/2018 г. на РС – Търговище, е нищожен, поради неспазване на указания в чл. 52 и чл. 49, ал. 1 ЗН ред на заявяването му пред компетентния районен съд по местооткриване на наследството и вписването му в особената книга на този съд. Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му по непредявен иск и от родово некомпетентен съд – с твърдения, че иск за нищожност на отказа от наследство не е бил предявен, както и че делото е било подсъдно на районен, а не на окръжен съд, като първа инстанция. Твърди се незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че заявяването и вписването на отказа от наследство в особената книга на местно некомпетентен районен съд влече след себе си нищожност на отказа. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищцата Р. Ю. К..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет следните искове, предявени от Р. Ю. В., чрез нейната майка и законен представител К. И. К., против Ю. В. Р., обективно съединени при условията на евентуалност:

а/ установителни искове за прогласяване нищожността на извършения от Ю. В. Р. отказ от наследството на В. Р. С., вписан в особената книга на Районен съд – Търговище под № 2/01. 02. 2018 г., въз основа на определение № 154 от 01. 02. 2018 г. по ч. гр. д. № 228/2018 г. на РС – Търговище на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, с твърдения, че отказът е извършен след като наследството е било прието, евентуално – на основание на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 52 и чл. 49, ал. 1 ЗН – поради неспазване на предвидения в закона ред за вписване на отказа в особената книга към районния съд по местооткриване на наследството

б/. евентуално, в случай на отхвърляне на исковете за нищожност – иск с правно основание чл. 56 ЗН, за унищожаване на отказа от наследство, поради невъзможност на ищцата, като кредитор на ответника, да се удовлетвори от имуществото му.

Първоинстанционният съд е приел, че отказът не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като не е доказано ответникът да е приел наследството преди извършване на отказа. Уважил е установителния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 52 и чл. 49, ал. 1 ЗН, като е признал за нищожен извършения от ответника Ю. В. Р. отказ от наследството на В. Р. С., поради неспазване на предвидения в закона ред за вписване на отказа в особената книга към районния съд по местооткриване на наследството. Поради уважаване на този иск, не е разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 56 ЗН.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Приел е, че поради значимостта на волеизявлението за отказ от наследство, в закона е предвиден специален ред, по който то следва да бъде направено, за да породи правните си последици. Отказът от наследство е едностранен формален акт. Фактическият състав на отказа от наследство е уреден като двукомпонентен: а/. изявление на наследника, направено в писмена форма, адресирано до съответния районен съд, в района на който е открито наследството; б/. вписване на отказа в особената книга при този съд. Фактическият състав се счита довършен с вписването на отказа и едва от този момент настъпват правните последици на волеизявлението за отказ, т. е. вписването на отказа има конститутивно действие. Неспазването на местната компетентност на съда, задължително изисквана от закона, има за последица нищожност на отказа от наследство. Приемането и отказът от наследство, извършени не пред местно компетентния съд и регистрирани от последния са нищожни. Позовал се е на решение № 1366 от 30. 12. 1985 г. по гр. д. № 631/1985 г. на ВКС, 1 г. о.

Приел е, че в случая местно компетентният съд е бил РС – Омуртаг, а не РС – Търговище, тъй като съгласно чл. 1 ЗН мястото на откриване на наследството е последното местожителство на починалия. След отмяната на чл. 7 ЗЛС и с оглед регламентацията на адресната регистрация в Глава IV на Закона за гражданската регистрация, в сила от 1. 01. 2000 г., и актуалните понятия, съдържащи се в чл. 89 и сл. ЗГР, вместо „последното местожителство“ следва да се има предвид последният постоянен адрес на починалия. В случая постоянният адрес на наследодателя към смъртта му е бил в [населено място], общ. Антоново, което е в съдебния район на РС – Омуртаг. Вписването на отказа в особената книга в РС – Търговище е нищожно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК:

1. Допустимо ли е произнасяне по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК от окръжен съд като първа инстанция, при положение, че систематичното място на нормата е в Глава „Въззивно обжалване“ на Гражданския процесуален кодекс.

2. Нищожен ли е отказ от наследство, извършен от наследник, след откриване на наследството, в предвидената в закона форма.

3. Вписването на отказ от наследство от некомпетентен съд води ли до нищожност на отказа или е налице хипотезата на недопустимо вписване на отказа от съда.

Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2 ГПК, с твърдения за пълна неразбираемост на мотивите към решението, както и за постановяване на решението по непредявен иск. Сочи се и очевидна неправилност на същото.

Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ГПК.

Не съществува съмнение относно валидността на въззивното решение. Същото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от мнозинството от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо.

Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Същото е постановено при наличие на право на иск, което е упражнено надлежно. Не е нарушен принципът на диспозитивното начало – съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран (твърдението на жалбоподателя в обратен смисъл не се подкрепя от данните по делото). Не е налице и хипотезата на постановено въззивно решение при липса на право на въззивна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттеглена жалба. Не е налице и хипотезата на постановено решение без участие на задължителен необходим другар.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.

Във връзка с първия въпрос следва да се посочи, че окръжният съд не е разгледал иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, за нищожност на съдебно решение, а е разгледал и се е произнесъл по иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ГПК за нищожност на извършен от ответника отказ от наследство. Постановил е решение по предявените искове действайки като първа инстанция, а не е извършвал проверка за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционен акт, като въззивна инстанция. Родовата подсъдност е обоснована с цената на иска, посочена от ищцата и възприета от съда, и с разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Дори да се приеме, че родово компетентен съд да разгледа исковете е бил РС – Търговище, то разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК изрично предвижда, че решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Вторият въпрос е зададен некоректно, без връзка с установените по делото факти. В случая изявлението на ответника за отказ от наследство е адресирано до и е вписано от местно некомпетентен районен съд, а не от компетентния районен съд по местооткриване на наследството. При тези данни не би могло да се приеме, че отказът от наследство е извършен по предвидения в закона ред и форма, във връзка с каквато хипотеза е поставен въпросът.

Третият въпрос е решен напълно в съответствие с практиката на ВС и на ВКС, според която отказът от наследство, извършен пред местно некомпетентен районен съд и вписан в особената книга в този съд е нищожен, тъй като не е спазено императивното изискване на процесуалния закон за местна компетентност на съда по местооткриване на наследството.

Нито един от поставените въпроси не са обсъдени в посочените от касатора решения на ВКС (решение № 4 от 13. 04. 2020 г. по гр. д. № 1885/2019 г., 2 г. о., решение № 132/2019 по гр. д. № 3496/2018 г., 4 г. о., решение № 131/2921 по гр. д. № 3652/2020 г., 3 г. о., решение № 15/2015 по гр. д. № 3298/2014 г., 1 г. о.), поради което не би могло да се приеме противоречивото им разрешаване с посочената практика на ВКС.

Касаторът са позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените въпроси. Това основание предпоставя разрешаване на даден правен въпрос в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Не се сочи решение на Съда на Европейския съюз, нито акт на Конституционния съд на РБ, на които обжалваното въззивно решение противоречи, поради което така соченото основание за допускане до касационно обжалване не е налице. Противоречие с влезли в сила решения на районен, окръжен, апелативен съд не е основание за допускане до касационно обжалване нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно настоящата редакция на разпоредбата на чл. 280 ГПК, в сила от 2017 г.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал по какви съображения и с какво обсъждането на поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че това не би се постигнало с разглеждането на въпросите, тъй като по същите има формирана единна практика на ВКС, която не следва да се променя като неправилна, неактуална или по други причини.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Ищцата Р. Ю. В. не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направила такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 25. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 195/2021 г. на АС – Варна, 2 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: