О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1397

София, 02. 06. 2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 1795 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. А., чрез адв. Р. М., против определение № 299 от 31. 01. 2023 г. на Апелативен съд София, постановено по в. ч.гр. д. № 205/2023 г., с което е потвърдено определение от 08. 12. 2022г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. №183/2022г. по описа на Окръжен съд-София, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 и на ал. 4 ГПК.

За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че препис от първоинстанционното решение, съдържащо указания за обжалването му, е редовно връчено на ищеца на 19. 05. 2022 г., както и че в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК същият не е подал въззивна жалба срещу това решение. С оглед твърденията, че пропускането на срока се дължи на влошеното му здравословно състояние и в частност – получен припадък в края на последния работен ден, в който изтичал срокът за подаване на въззивна жалба, въззивният съд е приел, че процесуалният закон не е дал дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и съдебната практика се обединяват в разбирането, че като особени непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др./. Прието е, че пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не може да се направи обоснован извод за наличие на горепосочените предпоставки, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че именно поради внезапно настъпило влошаване на здравословното му състояние в последния ден от изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение не е успял да подаде в срок изготвената от него въззивна жалба. Посочено е, че представените по делото доказателства, установяващи, че в периода 2008 – 2013 г. ищецът е получил няколко леки исхемични мозъчни инсулта, не може да обоснове извод, че именно това заболяване, респ. последиците от него, са се проявили внезапно в деня, в който е изтекъл срока за подаване на въззивна жалба, както твърди жалбоподателя, доколкото за този факт не са ангажирани никакви доказателства – гласни или писмени.

В изложението към частната касационна жалба касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Настъпили в последния ден от процесуален срок изненадващи, внезапни причини, свързани със здравословното състояние на страната, поради което е пропуснато извършването в срок на процесуално действие, основание ли е за възстановяване на срока? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т.д. № 501/2013 г. на І т. о., определение № 934 от 30. 12. 2013 г. по ч. т.д. № 4395/2013 г. на І т. о. и определение № 228 от 10. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на ІІ г. о.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По поставения в изложението правен въпрос е налице решаващо произнасяне на въззивната инстанция, което обаче е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд относно предпоставките за възстановяване на пропуснат срок, в която еднозначно се приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла чл. 64, ал. 2 ГПК могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени, като доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК / определение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т.д. № 501/2013 г. на І т. о., определение № 59 от 10. 02. 2022 г. по ч. т. д. № 2682/2021 г. на І т. о./.Съобразена е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 215 от 15. 07. 2016 г. по ч. гр. д. № 2541/2016 г., І г. о., според която е достатъчно страната да представи доказателства, в това число косвени, от които съдът да може да направи извод за внезапния характер на влошаване на здравословното състояние и връзката между него и невъзможността на страната да спази срока, без да е необходимо с точност да се доказват вида и характера на заболяването. Достатъчно е представяните доказателства да са документи, издадени от компетентно за конкретната цел лице от областта на медицината и да подкрепят твърденията на страната за внезапност на влошаването на здравословното състояние, което я е принудило да потърси адекватна медицинска помощ и я е възпрепятствало да извърши съответното процесуално действие. Не видът на конкретното заболяване е решаващ при преценката дали е налице особено непредвидено обстоятелство, а неговата внезапност и извънредност, и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок.

В конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, тъй като не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че именно поради внезапно настъпило влошаване на здравословното му състояние в последния ден от изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение, не е успял да подаде в срок изготвената от него въззивна жалба.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалваното въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като не е налице сочения допълнителен критерий – противоречие с практиката на ВКС.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 299/31. 01. 2023 г. на Апелативен съд София, постановено по в. ч.гр. д. № 205/2023 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: