Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Министерство на здравеопазването срещу решение № 221 от 01. 04. 2022г. по т. д. № 397/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260258 от 15. 02. 2021г. по т. д.№ 445/2020 г. на Софийския градски съд, VІ ТО, 5 състав, и вместо това Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на „И. П. - Архитекти“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 50 000 лв., представляваща неизплатена част от цената - възнаграждение по т. 3. 4.1, предл. трето от договор № РД-11-278/17. 08. 2016г. и допълнително споразумение № РД- 338/22. 11. 2017г. към него, сключени въз основа на проведена обществена поръчка за „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020“, като искът е предявен като частичен от сумата 238 800 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв. от 27. 02. 2020г. до окончателното щ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 19. 03. 2019г. до 02. 08. 2019г. върху сумата от 477 600 лв. - незаплатена цена по договор № РД-11-278/17. 08. 2016г. и допълнително споразумение № РД-338/22. 11. 2017г., предявен като частичен от 18 175, 33 лв., и сумата от 3 000 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 03. 08. 2019г. до 27. 02. 2020г. върху сумата от 238 800 лв. - незаплатена част от цената по същия договор, предявен като частичен от 13 863, 67 лв., и са присъдени разноски в тежест на ответника.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че при нарушение на процесуалния закон – чл. 12 ГПК, съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. В частност сочи като необосновани изводите на въззивния съд, че с протокол от 08. 05. 2018г. са приети извършените дейности от етап 2 без забележки, като поддържа, че протоколът е подписан под условие от възложителя, което е изрично отразено в него. Излага, че част от дейностите по този протокол и по чл. 1 от сключеното между страните споразумение № РД – 338/22. 11. 2017г. не са предадени от изпълнителя към датата на подписване на протокола от 08. 05. 2018г., което е видно както от съдържанието на този документ, така и от представена по делото кореспонденция, с която в по-късен момент изпълнителят предава на възложителя изработени количествено – стойностни сметки. Изтъква, че подписването на протоколите за приети работи не отменя задължението на изпълнителя да извършва преработки, корекции и промени в предадените материали – дейности по 2.А.2. 5 и 2.А.2. 6 от техническата спецификация. Сочи, че изпълнителят е отказвал да изпълни някои от задълженията си по договора – да представи актуализирани документи и да извърши авторски надзор, за доказването на което по делото са представени писмени доказателства – кореспонденция. Жалбоподателят поддържа, че изводът на съда, че изпълнителят не е поел с процесния договор задължение да извършва авторски надзор е необоснован, а и противен на материалния закон. Излага, че предвид доказаното по делото неизпълнение на договора от ищеца за него като възложител е възникнало право на неустойка за неизпълнението, с което е извършил валидно прихващане с претендираното от ищеца вземане. По тези доводи моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете на ищеца „И. П. - Архитекти“ ЕООД да бъдат отхвърлени.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото:

1. „Допуснато ли е в решението, с което е приключило въззивното производство пред Апелативен съд – София, нарушение на чл. 12 ГПК, въз основа на което същия се е произнесъл необосновано и неправилно, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила?“

Твърди се противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС по решение № 77/06. 08. 2019г. по гр. д. № 2151/18г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 5/11. 05. 2020г. по гр. д. № 1241/19г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 554/08. 02. 2012г. по гр. д. № 1163/10г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и решение № 132/31. 10. 2018г. по гр. д. № 4116/17г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с което касаторът обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, “ИПА“ ЕООД, с предходна фирма „И. П. - Архитекти“ ЕООД, поддържа, че касационната жалба е недопустима, защото не е подадена от юридическото лице Министерство на здравеопазването, а от министъра на здравеопазването. Сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото липсва ясно формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Противно оплакванията по писмения отговор, ясно изводимо от съдържанието на касационната жалба е, че същата се подава от ответника по спора – Министерство на здравеопазването, чрез представляващия го министър на здравеопазването, което определя жалбата като допустима и редовна.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от представените доказателства се установява, а и между страните не се спори, че на 17. 08. 2016г. между Министерството на здравеопазването като възложител и Обединение „Регионална здравна инфраструктура“ - договор за гражданско дружество между „И. П. - Архитекти“ ЕООД, „Ню Ай“ АД, „ММВ-Инженеринг” ЕООД и „Инфрапро” АД, като изпълнител, въз основа на процедура по обществена поръчка е сключен договор № РД-11-278/17. 08. 2016г., с който министерството е възложило на избрания изпълнител да изготви проектно предложение и да извърши всички други дейности, заложени в техническата спецификация на обществената поръчка, необходими за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020г., по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020г., по която бенефициер е Министерство на здравеопазването. Зачел е уговореното в договора, че възложените работи следва да бъдат изпълнени съгласно техническата спецификация на възложителя - приложение № 1, техническото предложение на изпълнителя - приложение № 2, и чрез лицата, включени в списъка на техническите лица, заети с изпълнението на поръчката - приложение № 4, както и че според т. 3. 1 възложителят заплаща на изпълнителя общо възнаграждение (крайна цена) за изпълнение на предмета на договора, съгласно ценовото предложение - приложение № 3 от договора, в която са включени всички разходи за изпълнение на задълженията му по договора, а уговорените срокове за заплащане на цената са: т. 3. 4.1- първо междинно плащане в размер на 20% от стойността на договора - в срок до 30 дни след представяне на анализите (технически, екологичен, икономически и др.), приемателно - предавателен протокол, подписан от страните и оригинална фактура; второ междинно плащане в размер на 60 % от стойността на договора - в срок до 30 дни след представяне на проектите, приемателно - предавателен протокол, подписан от страните и оригинална фактура, и окончателно плащане в размер на 20% от стойността на договора - в срок до 30 дни след одобрение на представения проект пред МРРБ, съставяне на приемателно-предавателен протокол, подписан от страните и оригинална фактура. Отчел е, че съгласно т. 2.А.2. 5. от техническата спецификация - приложение № 1, след одобрение от Министерство на здравеопазването, изпълнителят следва да изготви технически и работни проекти (по всички части) за строителните и строително - ремонтните работи в структурите за СМП (спешна медицинска помощ), които следва да бъдат придружени от подробни количествено-стойностни сметки по всички части. Позовал се е на включените в договора клаузи, че изпълнителят ще извършва авторски надзор по време на строителните и ремонтни дейности и че ще съдейства за получаване на разрешение за строеж за всички структури на СМП, подлежащи на ремонт или строеж, за които се изисква разрешение за строеж.

Обсъдил е приетия по делото приемателно-предавателен протокол от 08. 05. 2018г., съставен между Министерството на здравеопазването като възложител и обединението като изпълнител, и приел, че с него е констатирано, че изпълнителят е бил в обективна (невиновна) невъзможност да окаже съдействие или сам да изпълни, когато има задължение за това, задачите, включени в обхвата на поддейност по т. 2. 1.2. 8 - изготвяне на доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите (поддейност 2.А.2. 5 от техническата спецификация) и поддейност 2. 1.2. 10 - съдействие за получаване на разрешение за строеж (поддейност 2.А.2. 6 от техническата спецификация); че за навременното и успешно реализиране на големия инвестиционен проект, предвид обявения от управляващия орган краен срок за кандидатстване по процедура BG16RJFOP001-4. 001 „Регионална здравна инфраструктура“ по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на ОПРР 2014-2020г., а именно 15. 05. 2018г., 19. 00 ч., е необходимо изпълнителят да пристъпи към изпълнение на дейностите от етап 3 - задача 3. 1. Счел е, че протоколът обективира постигнато между страните съгласие, че с неговото подписване възложителят приема без забележки резултатите от изпълнението на всички задачи, дейности и поддейности, включени в етап 2 „Проектиране, изготвяне на проекти на техническа спецификация, подробно предпроектно проучване и ОВОС“, като изпълнителят се задължава да предаде на възложителя резултатите от поддейност 2. 1.2. 8 - изготвяне на доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите в срок от 8 календарни дни (съгласно техническото предложение на изпълнителя) след приключване на процедурите по съгласуване на проектите от съответните инстанции за всеки един от обектите, както и да извършва при необходимост преработки, корекции и/или промени в предадените технически и работни проекти, резултат от поддейност 2. 1.2. 6 и поддейност 2. 1.2. 7, когато това се налага по препоръка или предписание на съответните съгласуващи и/или одобряващи институции, както и да оказва необходимото съдействие на възложителя в хода на процедурите по одобряване на проектите и получаване на разрешения за строеж (поддейност 2. 1.2. 10 - съдействие за получаване на разрешение за строеж), съгласно уговореното в техническото предложение, договора и допълнителното споразумение.

Въззивният съд е отчел, че по делото са представени разрешения за строеж, издадени от съответните материално компетентни органи по ЗУТ-главните архитекти на съответните общини, за извършване на строителните работи по преустройствата и изграждане на обектите, въз основа на изпълнената по договора за обществена поръчка проектна документация. Отчел е и приетите по делото като писмени доказателства декларации с нотариална заверка на подписите от 23. 05. 2018г. и от 25. 03. 2018г., представени пред Министерство на здравеопазването с писмо от 18. 06. 2018г., с които отделните проектанти - физически лица са заявили, че отстъпват безсрочно и безвъзмездно на министерството правото да възложи на трети лица преработването на изготвените от тях проекти, извършването на поправки, корекции и всякакви други промени по време на строителството и след завършване на строителните работи, вкл. разрушаване, преустройство, надстрояване или пристрояване на строежите, както и правото да възложи на трети лица упражняването на авторски надзор по смисъла на чл. 162, ал. 2 ЗУТ за точно спазване на проектите по време на строителството, включително да дава предписания и заповеди, свързани с тяхното изпълнение, както и правото да възложи на трети лица съставянето и подписването на актове и протоколи по време на строителството, във връзка с проектите, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31. 07. 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вкл. и да предложи включването на трети лица в състава на държавната приемателна комисия за строежите, когато това е възможно, както и правото да възложи на такива лица изработването или заверяването на екзекутивната документация за строежите.

Съдът е възприел, че от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 15. 02. 2019г., съставен на основание т. 5. 3. от глава V. „Отчитане и приемане на работата“ от договор № РД- 11-278/17. 08. 2016 г., се установява, че изпълнителят е предал на възложителя, а последният е приел без забележки резултатите от извършеното в изпълнение на задача 3. 2. „Специфично съдействие в процеса на одобрението на кандидатурата пред управляващия орган (Задача 3б, съгласно техническата спецификация) в рамките на изпълнението по етап 3 „Кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ“, представляващо част от договора и допълнително споразумение № РД-11- 338/22. 11. 2017г. към него, а именно: оказване на специфично съдействие в процеса на одобрение на кандидатурата пред управляващия орган при възникнала необходимост от отстраняване на коментари и бележки в процеса на оценка на проектно предложение BG16RFOP001-4. 001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020г., както и че удостоверява оказаното от изпълнителя специфично съдействие в процеса на подготовка на проектното предложение и изпълнението на задача 3. 2.

Въззивният съд се е позовал на писмо вх. № СМП-21/15. 02. 2019г., с което обединението изпълнител е уведомило министъра на здравеопазването, че в изпълнение на чл. 7, ал. 6 от допълнителното споразумение надлежно и в срок е извършил всички промени/корекции по проектната документация, наложени в резултат на съгласуването им със съответните органи и одобрението им от общинските администрации, като променените инвестиционни проекти са били изпращани своевременно за съгласуване/одобрение, в резултат на което са издадени и влезли в сила разрешения за строеж за всички обекти в обхвата на проекта с изключение на посочените в писмото обекти, при които издаването на разрешение за строеж се е забавило по обективни причини. Приел е, че с писмото изпълнителят е предал на възложителя окончателните променени/коригирани инвестиционни проекти и в електронен формат- 237 бр. CD за всички 237 обекта в обхвата на проекта, както и окончателните количествени сметки и количествено-стойностни сметки за всички части на инвестиционните проекти на хартиен носител - на листа формат A4, за всеки обект - общо 235 бр. папки, както и в електронен формат (на 1 бр. CD) за всички обекти в обхвата на проекта, окончателен доклад за изпълнение на проекта на български и английски език в електронен вид и на хартиен носител и оригинална фактура № [ЕГН] от 15. 02. 2019г. за окончателното плащане съгласно договора в размер на неплатения остатък от 20 % от стойността на договора.

Съдът се е позовал на приетото по делото заключение по ССчЕ, съобразно което фактурата е включена с дневника за покупки на Министерство на здравеопазването за м. 08. 2019г. и по нея е направено частично плащане за сумата 334 320 лв. и остатъкът за плащане, който не е заплатен и към устните състезания пред САС е 238 800 лв. с вкл. ДДС.

Обсъдил е и писмо изх.№ 99-00-6-606(12)/11. 09. 2018г., с което зам. министърът на МРРБ е уведомил Министерство на здравеопазването, че оценителната комисия на управляващия орган на ОППР е одобрила проектното предложение, като проектът е в съответствие с одобрените критерии за оценка, след извършване на която е бил изпратен на Европейската комисия, съгласно чл. 102 от Регламент (ЕО) № 1303/2013г. Посочено е, че е започнала подготовка на решение на Министерския съвет за даване на съгласие управляващият орган да сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Министерство на здравеопазването за изпълнението на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ преди получаването на решение на Европейската комисия, чрез финансиране от държавния бюджет.

По горните мотиви съдът е приел, че при изискуемото пълно и главно доказване по делото се установява точното изпълнение на процесния договор, което обосновава задължението на ответника – възложител по договора, да заплати договореното възнаграждение.

Счел е, че от представените по делото договори за цесия се установява легитимацията на ищеца „И. П. – Архитекти“ ЕООД да претендира цялото останало неплатено вземане за възнаграждение по договора.

Отчел е, че единственото противопоставено от ответника възражение, включително с приложеното по делото писмо СМП – 21/30. 07. 2019г., и подържано пред съда, е, че изпълнителят по договора не е изпълнил задължението си по т. 2.А.2. 5 от техническата спецификация, да осъществи авторски надзор по време на строителните и ремонтни дейности.

При преценка основателността на това възражение съдът се е позовал на писмо на министъра на здравеопазването с изх.№ 26-03-6/8. 02. 2016г., адресирано до всички потенциални участници, съставено в отговор на искане за разяснение, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗОП отм. по откритата процедура за обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по ОПРР 2014-2020г.“, с което по зададен въпрос по т. 6 - дали упражняването на авторски надзор по време на строителството ще бъде предмет на договора, за чието сключване е обявена обществената поръчка, или на друг договор, тъй като това не е посочено като задача в тръжната процедура, органът, обявил поръчката, е отговорил, че упражняването на авторски надзор по време на строителството ще бъде предмет на друг договор. Приел е, че в същия смисъл е и разяснението, дадено с писмо на министъра на здравеопазването с изх.№ 26-03-2/10. 02. 2016 г., с което на идентичен въпрос под № 16, е даден същия отговор чрез препращане към отговора на въпрос № 6, от разяснение № 3, с изх.№ 26-03-6/08. 02. 2016г. Изтъкнал е, че съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ЗОП отм., лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 - до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията, а според ал. 3, когато от публикуването на разясненията от възложителя до крайния срок за получаване на оферти или заявления остават по-малко от 6 дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 - по-малко от три дни, възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти или заявления. Посочил е, че от анализа на цитираните норми следва, че разяснението, дадено от органа, който е обявил обществената поръчка, става част от тръжната документация за поръчката, като създава яснота относно въведени с първоначалните документи изисквания, доколкото законът изисква продължаване на срока за получаване на оферти, когато от датата на публикуване на разясненията до първоначално обявения такъв остават по - малко от определен брой дни. Счел е, че органът, който е обявил обществената поръчка е обвързан от дадените от него разяснения, вкл. и по отношение предметния обхват на договора и вида на дейностите, чието осъществяване е възложено с него, поради което е приел за недопустимо като предмет на договора, да бъдат включвани дейности, които не съответстват на дадените разяснения, или чието осъществяване е изрично изключено с тях. Подчертал е, че в случая, в разясненията, дадени от министъра на здравеопазването и адресирани до всички потенциални участници в процедурата по обществена поръчка, осъществяването на авторски надзор е изрично изключено от обхвата на дейностите, предмет на възлагане със сключения въз основа на нея договор, поради което е приел, че макар осъществяването на авторския надзор да фигурира в т. 2.А.2. 5 от техническата спецификация, предвид дадените от органа по реда на чл. 29 от ЗОП категорични разяснения, че упражняването на авторски надзор по време на строителството ще бъде предмет на отделен договор, различен от този, за чието сключване е обявена обществената поръчка, осъществяването на тази дейност не е предмет на договора, а оттам - че неосъществяването щ не ангажира отговорността на изпълнителя за заплащане на неустойката по т. 8. 1.2 от договора. Съдът е обосновал извода си и с представените в първоинстанционно производство доказателства за обявени от Министерство на здравеопазването процедури за възлагане чрез обществена поръчка на осъществяването на авторски надзор върху строително - монтажните и ремонтни работи, както и приетите като доказателства по делото декларации на проектантите, изготвили проектната документация в изпълнение на обществената поръчка, с които на министерството е отстъпено правото да възложи на трети лица упражняването на авторски надзор по смисъла на чл. 162, ал. 2 ЗУТ за точно спазване на проектите по време на строителството, включително да дава предписания и заповеди, свързани с изпълнението на строежите.

По тези мотиви въззивният съд е приел сезиралите го искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателни, а възражението на ответника за прихващане с претендираната неустойка за неизпълнение за неоснователно, и постановил, че отменя първоинстанционното отхвърлително решение и вместо това уважава изцяло исковете на „И. П. – Архитекти“ ЕООД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

К. Мо на здравеопазването не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Именованото от жалбоподателя „Изложение на касационните основания“ не съдържа ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а съдържа единствено искане до съда да провери правилността на обжалваното решение и съответствието му с чл. 12 ГПК. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Дори да се приеме, че въпросът може да бъде преформулиран при съобразяване на изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК в смисъл: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си в съответствие на чл. 12 ГПК – въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение?“, то касаторът не обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР №1 от 09. 12. 2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително сочените от касатора. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираната въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства досежно легитимацията на ищеца, изпълнението на процесния договор, обема и вида на поетите от изпълнителя задължения по договора, възраженията на ответника във връзка с изпълнението и подробно е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „ИПА“ ЕООД. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 6 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за представителството пред ВКС, които ще му бъдат присъди с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 01. 04. 2022г. по т. д. № 397/2021г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването, с адрес [населено място], пл. С. Н № 5, да заплати на „ИПА“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 000 лв. – разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.