Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1906/30. 05. 2022 г., подадена от В. К. Я. и М. К. Д., срещу решение № 73/08. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 21/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 60054/26. 07. 2021 г. по гр. д. № 383/2018 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от касаторите срещу И. В. Д. и Е. И. Д. искове да бъде установено по отношение на ответниците, че всеки един от ищците е собственик на основание наследство от К. В. Я. на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. Смолян, представляващ първи етаж със застроена площ от 90 кв. м., от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор[№], образуващ УПИ IX-241 от кв. 49, ведно с принадлежащите към самостоятелния обект 1/12 ид. ч. (2/12 ид. ч. общо за двамата ищци) от таванския етаж на сградата със застроена площ от 90 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; решението е постановено при участието на С. И. Д., И. С. Д. и Е. С. Д. - трети лица - помагачи на ответниците.

Оплакванията са за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в неизпълнение на задължението по чл. 146, ал. 1 ГПК за съставяне и обявяване на страните на доклад по делото в пълнота и неизпълнение на задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК за указване на страните за кои от твърдените от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства, съответно непредоставяне на възможност за предприемане на действия по посочване на относими за делото доказателства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът по съществото на спора (както първоинстанционният, така и въззивният при упражняване на правомощията си) да даде на страните по делото конкретни, ясни и точни указания в доклада си по чл. 146 ГПК относно кръга на спорните факти и обстоятелства по делото, кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях;

2. Задължен ли е съдът по съществото на спора (както първоинстанционният, така и въззивният при упражняване на правомощията си) в доклада си по чл. 146 ГПК да укаже на страните конкретно за кои факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, сочат или не сочат доказателства, съобразно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК;

3. При допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълни, неточни и неясни указания в доклада по делото съобразно чл. 146 ГПК и посочването им като такива нарушения пред въззивния съд във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да направят пред първата инстанция;

4. Налице ли е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът едва с решението си за пръв път посочва на страна по делото, че не е доказала релевантен факт, за който преди това (в доклада си или в първо съдебно заседание по делото) не е указал на същата тази страна доказателствената тежест да докаже този факт.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първи и втори въпрос - в противоречие с ТР № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 171/17. 09. 2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г. на IV-то г. о., решение № 97/18. 05. 2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то г. о., решение № 100/06. 10. 2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на I-во т. о.; по трети и четвърти въпрос - в противоречие с ТР № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 42/09. 06. 2014 г. по т. д. № 799/2011 г. на II-ро т. о.

Ответникът по касация И. В. Д. - ответник по делото, е подал писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване; ответницата Е. И. Д., както и третите лица - помагачи С. И. Д., И. С. Д. и Е. С. Д. не са подали отговори.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Ищците М. К. Д. и В. К. Я., както и Ц. К. Д. са наследници по закон - деца на К. В. Я., починала на 29. 06. 2007 г.

Ц. К. Д. е починала в хода на процеса на 20. 01. 2019 г. и на нейно място с определение № 160/26. 02. 2019 г. първоинстанционният съд е конституирал нейните деца - И. С. Д. и Е. С. Д., а съпругът й - С. И. Д. вече е бил конституиран като трето лице - помагач в предходен момент с определение № 498/20. 07. 2018 г.

С решение № 116/26. 11. 1990 г. по гр. д. № 55/1989 г. на Районен съд - Девин в дял на В. Я. е възложен вторият жилищен етаж и 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в парцел IX-241 от кв. 49 по плана на [населено място] /същият е идентичен с поземлен имот с идентификатор 69345. 101. 174 по КК/, а в общ дял на К. В. Я. и М. К. Я. е възложен първият жилищен етаж и 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство, като са присъдени суми за уравнение на дяловете, коригирани с решение № 44/29. 01. 1991 г. по в. гр. д. № 66/1991 г. на Смолянския окръжен съд.

Въз основа на решението по делбеното дело е съставен констативен нотариален акт за собственост № 15/1993 г., с който ищецът В. Я. е признат за собственик на целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с таван /подпокривно пространство/ със застроена площ от 90 кв. м., построена в парцел IX-241 от кв. 49, ведно с 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство.

С н. а. № 162/03. 06. 1992 г. К. В. Я. е прехвърлила на дъщеря си Ц. К. Д. 1/2 ид. ч. от първия етаж и 1/4 ид. ч. от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда срещу задължението приобретателката да поеме гледането и издръжката на майка си докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега. Сделката е извършена по време на брака на Ц. и С. Д..

С решение № 39/27. 04. 2007 г. по гр. д. № 429/2006 г. на Смолянския районен съд договорът за гледане и издръжка е развален и н. а. № 162/1992 г. е отменен; отхвърлено е възражението на Ц. и С. Д. за признаване право на задържане до заплащане на извършени подобрения в имота. С решение № 430/07. 01. 2008 г. по в. гр. д. № 301/2007 г. на Смолянския окръжен съд първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. С окончателно решение № 484/17. 09. 2009 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., въззивното решение е отменено частично и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до размер общо на 2/3 ид. ч., договорът е развален; в останалата отхвърлителна част въззивното решение е оставено в сила.

На 12. 12. 2007 г. е сключен предварителен договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, с който Ц. и С. Д. са се задължили да прехвърлят на И. В. Д. собствеността върху 1/2 ид. ч. от първия жилищен етаж със застроена площ от 90 кв. м., ведно с прилежащата към него 1/4 ид. ч. от таванския етаж на сградата и съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, а в замяна И. Д. да им прехвърли собствеността на отоплителна инсталация, състояща се от котел на дърва с термопомпа, 7 бр. алуминиеви радиатори и да им заплати сумата 1 665 лв. Заменителите са се задължили да сключат окончателен договор с нотариален акт в срок до 30. 10. 2011 г. В т. 7 и 8 е посочено, че владението върху имота се предава с подписването на договора, а движимите вещи ще бъдат предадени в срок до 30. 10. 2008 г. Съставен е и приемо-предавателен протокол от същата дата -12. 12. 2007 г., за предаване от Ц. и С. Д. на И. Д. владението върху имота в годно за ползване състояние, ведно с 2 бр. ключове за входна врата.

На 24. 09. 2014 г. с н. а. № 36/2014 г. за замяна Ц. и С. Д. са прехвърлили на И. Д., по време на брака му с Е. И. Д., недвижимия имот, предмет на предварителния договор, в замяна на прехвърлено им от И. Д. право на собственост върху отоплителна инсталация, състояща се от котел на дърва с термопомпа и 7 бр. алуминиеви радиатори, и 20 куб. м. букови дърва за огрев. Прехвърлителите са се легитимирали като собственици на имота, предмет на сделката, с н. а. № 162/1992 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

В производството пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели за установяване на правопрекратяващото възражение за придобивна давност; приобщена е и полицейска преписка.

Въззивният съд е приел за правилно становището на първоинстанционния съд, че в случая спорът се свежда до това дали към момента на замяната прехвърлителите са се легитимирали като собственици на прехвърления имот предвид развалянето на алеаторния договор и дали ответниците са добросъвестни приобретатели.

Според въззивния съд за разрешаването на спора от съществено значение е обстоятелството дали развалянето на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е противопоставимо на приобретателя по договора за замяна, сключен с н. а. № 36/2014 г. Посочено е, че развалянето има обратно действие, независимо че задължението на приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е с продължително изпълнение, при което последица от развалянето е връщането на имота в патримониума на прехвърлителя, т. е. решението за разваляне има вещнотранслативен ефект в отношенията между страните от момента на влизането му в сила. Съдът обаче не може служебно да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации, което се дължи на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Въззивният съд е посочил, че исковата молба за разваляне подлежи на вписване /чл. 114, б. “а“ ЗС и чл. 11, б. “а“ от Правилника за вписванията/, като вписването има защитно-оповестително действие, т. е. запазват се правата на третите лица, придобити преди вписването. Следователно, ако имотът е прехвърлен преди вписването на исковата молба, третите лица запазват правата си по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, като в този случай отчуждителят, доколкото не може да си върне собствеността, ще може да търси единствено парично обезщетение. Съдът е приел за безспорно установено, че в случая исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и последвалото конститутивно съдебно решение, не са били вписани, поради което на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД решението е непротивопоставимо на ответника И. Д. към момента на сключването на договора за замяна през 2014 г. Приел е, че макар прехвърлителите по договора за замяна - Ц. и С. Д., да са загубили с обратна сила собственическите си права спрямо идеалните части, предмет на разваления по съдебен ред договор, сключената от тях в нотариална форма сделка е породила вещнопрехвърлителен ефект в полза на ответника И. Д., който по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, установяваща фингирано правоприемство и изключение от правилото, че никой не може да прехвърли на друго лице повече права от тези, които сам притежава, не е бил засегнат от това разваляне и е запазил качеството си на собственик, дори след като прехвърлителите са загубили с обратна сила правата си.

При така приетото от правна страна въззивният съд е посочил, че изследването на въпроса дали прехвърлителите са придобили правото на собственост по давност, започнала да тече от 03. 06. 1992 г., и в качеството си на собственици на това основание са прехвърлили правото на собственост на ответника И. Д., както е приел първоинстанционният съд, е правноирелевантно, доколкото същият е станал собственик на основание фингирано правоприемство по чл. 88, ал. 2 ЗЗД.

Въззивният съд е посочил, че с оглед редакцията на чл. 88, ал. 2 ЗЗД въпросът за добросъвестността на третото лице /каквито насоки се съдържат в исковата молба/ може да се постави единствено на плоскостта дали исковата молба за разваляне на договора, от който праводателят на третото лице черпи правата си, е била вписана към момента на вписване на договора, от който третото лице черпи правата си - ако исковата молба не е била вписана, третото лице се счита добросъвестно, тъй като при съответната проверка в службата по вписвания няма да личи, че правата на праводателя му са оспорени, и обратно - ако исковата молба е била вписана, при проверка третото лице би узнало, че съществува спор, респективно не би се считало за добросъвестно.

Оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото, като е обсъдил и се е позовал на непредявени и ненаведени от страните факти и обстоятелства, по-конкретно установяване на владение от праводателите на ответника от 03. 06. 1992 г. до сключването на договора за замяна на 24. 09. 2014 г., както и присъединяване на владение, е намерено от въззивния съд за неоснователно, доколкото е прието, че правото на собственост е придобито от ответниците въз основа на сключения в нотариална форма договор за замяна на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД и въпросите във връзка с придобиването по давност са ирелевантни за спора.

Предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са процесуалноправни и в обобщен вид касаят правомощията на въззивната инстанция при констатиране неизпълнение на задължението в доклада по чл. 146 ГПК да се укаже на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства. Значението на тези въпроси за изхода на делото е обосновано от касаторите с твърдението, че макар да е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил качествено различни и нови мотиви, като едва с окончателния си съдебен акт е заявил на страните кои са правнорелевантните за спора факти, респективно е приел, че тези факти не са доказани, при което не е съобразил, че в доклада си първоинстанционният съд не им е указал, че не сочат доказателства за вписване на исковата молба, за отбелязване на съдебното решение и за субективно знание на ответника, че договорът, легитимиращ за собственици неговите праводатели, вече е бил развален по съдебен ред към датата на сключване на договора за замяна, доколкото задължителна предпоставка за закрилата по чл. 88, ал. 2 ЗЗД - т. н. фингирано правоприемство, е третото лице да е добросъвестно. В тази връзка се позовават на решение № 44/27. 03. 2015 г. по гр. д. № 6096/2014 г. на ВКС, I-во г. о.

Въпросът за правомощията на въззивния съд в случаите, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, е разрешен в т. 2 на ТР № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което са се позовали и отделните състави на касационната инстанция в посочените от касаторите решения. С тълкувателното решение е прието, че докладът по чл. 146 ГПК е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно. Когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

В разглеждания случай първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от касаторите искове по съображения, че макар поради конститутивното действие на съдебното решение за разваляне на договора от 1992 г. приобретателите Ц. и С. Д. да са изгубили собствеността, при сключването на договора за замяна през 2014 г. те са се легитимирали за собственици на основание давностно владение, считано от сключването на договора през 1992 г., като срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е бил изтекъл към 26. 06. 2006 г. - датата на подаване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. А доколкото исковата молба не е била вписана и решението за разваляне на договора не е било отбелязано, то последното е било непротивопоставимо на приобретателя по замяната И. Д. към момента на сключване на договора за замяна от 2014 г.

Подадената от ищците /сега касатори/ въззивна жалба не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, касаещи необходимостта от ангажиране на доказателства за субективната недобросъвестност на ответника, черпещ права от придобивна сделка, осъществила се след влизане в сила на решението, с което искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен частично. Оплакванията в жалбата са за това, че: 1. съдът е излязъл извън предмета на делото, очертан от страните по съответния процесуален ред, доколкото липсват на твърдения от ответника и от третите лица-помагачи за начало на владението от 1992 г., както е приел първоинстанционният съд, и за присъединяване на владение - твърденията са за владение, предадено от третите лица-помагачи и установено от ответниците на основание предварителния договор от 12. 12. 2007 г., респективно така са възпроизведени и в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК; 2. съдът се е произнесъл по факти и обстоятелства, които не е включил преди това в доклада и не е разпределил доказателствената тежест относно тях - в жалбата не е конкретизирано кои обстоятелства касае това оплакване. При това съдържание на въззивната жалба не може да се приеме, че не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съответно не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Действително, когато се касае за приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, а правилата относно вписванията са уредени с императивни правни норми, допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по приложението на такива норми следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция и без нарочно оплакване във въззивната жалба, като въззивният съд дължи да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, както е прието в т. 2 на ТР № 1/09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай обаче не е било необходимо даването от въззивния съд на такива указания и събиране на доказателства за вписване на исковата молба и отбелязване на решението, постановено в производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а оттам - и за субективното знание на ответника /неговата добросъвестност, съответно недобросъвестност/, че договорът, легитимиращ неговите праводатели за собственици, вече е бил развален по съдебен ред към датата на сключване на договора за замяна, доколкото такива не са необходими. Това е така, защото решаващият изхода на спора правен въпрос е за действието на договор за разпореждане с недвижим имот, с който се прехвърлят чужди права. Такъв въпрос не е поставен, а с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес касационната инстанция не може да го обсъжда. Ето защо поставените от касаторите правни въпроси не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация И. В. Д. следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 900 лева по договор за правна защита и съдействие с нотариална заверка на подписите от 02. 08. 2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 73/08. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 21/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. К. Я. и М. К. Д. да заплатят на И. В. Д. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 900 /деветстотин лв./ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: