О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1906

гр. София, 29. 06. 2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. А. К.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д.№ 2551 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н. чрез адв. Г. С. срещу определение № 1536 от 09. 11. 2022г. по ч. гр. д. № 739/2022г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2437 от 15. 06. 2022г. по гр. д.№ 7875/2021г. на Плевенски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е подменил предмета на спора, не е зачел влезли в сила решения и затова е приел, че искът е недопустим. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, както и с практика по чл. 290 ГПК. Правни въпроси не са формулирани, но от изложението е видно, че се визират въпросите за преценка на правния интерес от отрицателен установителен иск и за задължението на съда да прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Н. Й. Н. е предявил иск срещу Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ с искане да се установи, че не съществува имот държавна собственост с идентификатор *** както този имот е нанесен в КККР на [населено място]. Делото се гледа от Плевенски районен съд поради отводи на всички съдии от Районен съд-Червен бряг. На ищеца са давани няколкократни указания да уточни интереса си от водене на иска, да посочи кое негово материално право е накърнено. В многобройните му заявления се твърди, че за да осигури имотна облага на местен търговец АГКК е нанесла в кадастралната карта, без знанието на Държавата, несъществуващ имот държавна собственост с площ 121, 75дка. За имота няма акт за държавна собственост и ищецът като гражданин има конституционно право да установи това. Има твърдение, че 12 дка земя от имота от 121 дка са му възстановени по реда на ЗСПЗЗ с влезли в сила решения и че нанасянето на имота е, за да не може да се възстанови собствеността. Ищецът многократно сочи, че действията на ответника са израз на т. нар. „паралелна държава“, сформирана от служители на АГКК с цел заграбване на държавни имоти и той води делото именно срещу „паралелна държава“. В уточнително заявление от 02. 02. 2022г. заявява, че няма спор за собственост с Държавата за тези 12 дка; че между него и Държавата няма конкуриращи се претенции за собственост на 12 дка от целия имот от 121, 75 дка, тъй като имотът съществува за „паралелна държава“. Като ответник сочи АГКК, понеже тя без основание е записала имота като държавна собственост, каквато не съществува по КВС.

Плевенски районен съд е прекратил производството с определение от 15. 06. 2022г. като е приел, че ищецът няма интерес от водене на иска. За процесните 12 дка той е обезщетен с компенсаторни записи и е заявил в молбата си от 02. 02. 2022г., че няма спор за собственост с Държавата и че няма конкуриращи се претенции между него и Държавата за 12 дка от процесния имот, целия от 121, 75 дка.

Въззивният съд е потвърдил преграждащия акт. Посочил е, че след като ищецът заявява, че не претендира собственост върху част от този имот, то няма интерес да установява, че Държавата не е собственик. Според извадката от кадастралния регистър и скицата имотът с площ 121 748 кв. м. в м.„В.“ е отразен като собственост на Държавата без документ за собственост; за него не е съставен акт за държавна собственост, но са налице данни, че върху него попада част от находище „Ч. б.- Б.“, за което през 2009г. е съставен акт за изключителна държавна собственост. По-нататък съдът е посочил, че е налице влязло в сила решение на ПК-Ч. бряг, с което на наследници на Н. Х. Н. е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността върху 12 дка в местн. „В.“ и е определено обезщетение с бонове. С предявения иск ищецът се стреми да ревизира влязлото в сила решение, което е недопустимо.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че липсва основание за допускане на касационен контрол.

Не са формулирани конкретни правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за отказ за допускане на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК, т. 1. Не е налице отклонение на въззивния акт от практиката по посочените от жалбоподателя тълкувателни актове. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК ищецът следва да установи интереса си от предявяване на отрицателния установителен иск. Такъв интерес е налице в няколко хипотези: а/когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект; б/ когато ищецът се позовава на фактическо състояние - владение, което е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик; в/ когато ищецът ще може да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. За да приеме, че предявеният от Н. иск е недопустим, въззивният съд е изходил именно от горните разяснения и е достигнал до извод, че не е налице нито една от трите хипотези - ищецът не предявява свое право на собственост, не се позовава на фактическо състояние, нито на възможността да придобие имота на оригинерно основание или по реституция. Отделно, искът на ищеца е лишен от интерес и защото посоченият ответник АГКК не претендира каквито и да е права върху имота. Записванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, водени от Агенцията, нямат правопораждащо, а декларативно действие - виж Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК и не влияят на вещноправния статут на имотите. Поради това дори хипотетично някакви права на ищеца да са засегнати от записването на имота като държавна собственост, то спорът следва да се разреши с лицето, което претендира, че е носител на правото, а не с АГКК. А Агенцията е длъжна да нанесе съответните промени в КККР, произтичащи от влязло в сила решение, с което се разрешава спор за собственост или спор за непълнота или грешка на КККР.

Не може да се приеме, че въззивният съд е действал в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Съдът е обсъдил твърденията на ищеца и приложените доказателства доколкото това е нужно за преценка неговия правен интерес от водене на делото; при проверка допустимостта по чл. 130 ГПК съдът не извършва пълна преценка на доказателствата, нито излага мотиви по съществото на спора.

Що се отнася до соченото противоречие с Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК, което според касатора се изразява в незачитане на влезли в сила решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, такова също липсва. Представените решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ са за прогласяване нищожност на решения на Службата по земеделие за обезщетяване на бившите собственици, но няма данни какви решения са постановени на мястото на нищожните. Затова никакви права за ищеца не могат да произтекат от нищожни решения. Липсва решение, с което да е възстановена собствеността на ищеца, респ. на негов наследодател, върху имот от 12 дка, част от спорния имот с идентификатор ***.

С. Т. решение № 4/2014г. на ОСГК, т. 2г, няма отношение към изхода на настоящия спор. В тази част тълкувателния акт е по приложението на нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./.

Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1536 от 09. 11. 2022г. по ч. гр. д. № 739/2022г. на Плевенски окръжен съд по частната касационна жалба на Н. Й. Н..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: