ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913

гр. София, 29. 06. 2023 г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ф.

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20228002104806 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрк.М. срещу решение № 486/08. 07. 2022 г. по в. т.д. № 363/2022 г. на Апелативен съд София, с което като е отменено изцяло решение № 260020/07. 01. 2022 г. по т. д. № 53/2021 г. на СГС, касаторът е осъден да заплати на ЕТ „Яхонт-С-С. С. , на основание чл. 405 КТ сумата от 31 050 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на трайни насаждения – сливи, като основни средства на производство, сключен с полица № 28018426 /98021910000215 от 25. 06. 2019 г., дължимо за вреди от застрахователно събитие „осланяване“, настъпило на 15. 042020 г. и 23. 04. 2020 г., на основание чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 222, 50 лв. - с лихва за забава върху главницата за периода от 28. 04. 2020 г. до 11. 01. 2021 г., както и разноските по делото в размер на 2 192, 62 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че обект на застраховане в процесния случай е реколтата от сливи, вкл. цветовете им, както и че покритият застрахователен риск включва в себе си „осланяване“, както и че е налице „тотална щета“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което да присъди застрахователно обезщетение без да е настъпил покрит по застрахователния договор риск; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което да присъди застрахователно обезщетение за увреждания по имущество, което не е обект на застрахователния договор, като се позове на застрахователен договор и общи условия към него, касаещи друг обект; 3/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което да приеме, че обект на застрахователен договор е несъществуващо имущество или имущество, което не е предложено за застраховане от ползвателя на застрахователни услуги; 4/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което да приема, че обекта на застрахователния договор е един, но присъжда обезщетение за увреждането на друг обект; 5/ Допустимо ли е съдът да приеме, че обект на застраховка е имущество, което не е предложено за застраховане в предложението-въпросник за сключване на застрахователния договор и сключения застрахователен договор и общите условия към него са с покрити и изключени рискове, които касаят друг вид имущество; 6/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което приема, че по застрахователен договор за застраховка на трайни насаждения, който е сключен във връзка с предложение-въпросник, в който е предложено да се застраховат трайни насаждения, обект на застраховка е реколта от плодове и да присъди застрахователно обезщетение за увреждане на трайните насаждения; 7/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което приема за погинало имущество, без да е установено в производството погиването на същото и да присъди обезщетение за погиването му; 8/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което оставя без уважение доказателствено искане, което е от съществено значение за решаване на правния спор, без да се мотивира и 9/ Липсата на доказано застрахователно събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор, основание ли е за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 4 от Кодекса за Застраховането.

Ответната страна по касационната жалба - ЕТ „Яхонт-С-С. С. , чрез адв. Б. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните въпроси са относими към правилността на акта, който обаче не е предмет на разглеждане в селективната фаза по допускане на касационния контрол и че не е доказано наличие на противоречива практика по подобни дела. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден застрахователен договор към момента на настъпване на застрахователното събитие „осланяване“; че застрахователното събитие „осланяване“ е покрит застрахователен риск; че обект на застраховката е „реколтата от сливи“, а срокът на договора е една година, съгласно застрахователната полица, която влиза в сила от 00:00 ч. на 26. 06. 2019 г. и изтича на 25. 06. 2020 г. Съдът е приел за неоснователни възраженията на застрахователното дружество, че срокът на застрахователното покритие по полицата е изтекъл, тъй като според изискванията на т. 5.3 от Общите условия на застраховка на селскостопански култури, трайни и горски насаждения, отговорността на застрахователя била до пълното прибиране на реколтата, съобразено с вида на културата и обичайния период за прибиране за съответния регион, но не по-късно от 24:00 часа на 20-ти ноември за съответната година. Видно е, че тези Общи условия касаят застраховка на селскостопански култури, трайни и горски насаждения, а не на трайни насаждения, като основни средства за производство, посочени изрично в застрахователната полица, подписана от страните по договора. Въззивният съд е установил, че от застрахователното събитие „осланяване“ са измръзнали цветовете на сливите следствие на ниски температури, което е довело до тотална щета и така съдът е достигнал до заключение за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но е и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Горепосочените въпроси, дефинирани от касатора нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват фактически въпроси, чиято обосновка е свързана с оплаквания по съществото на спора, а именно с доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на необосноваността има значение във фазата на допускане на касационното обжалване само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито в случая не са обосновани и не се разкриват.

С първия въпрос са пита дали „осланяването“ като покрит застрахователен риск попада в обхвата на сключения между страните застрахователен договор. Въпросите от втори до шести се отнасят до основния спор между страните – дали обект на застраховане са трайните насаждения (овощните дървета) или реколтата (техните плодове). Със седми и девети въпрос се пита настъпило ли е застрахователното събитие. Осмият въпрос е свързан с оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателствени средства. Така поставените фактически въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, поради липса на общата предпоставка за това, поради което не следва да разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни критерии. Отделно от това, последните не са и налице – даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на посоченото в изложението решение на ВКС, а вторият допълнителен критерий е заявен бланкетно от касатора. За пълнота следва да се отбележи, че при постановяване на въззивното решение съдът се е съобразил с трайната практика на ВКС, че при тълкуването на действителната воля на страните преимущество следва да има индивидуалния договор, сключен между застрахователя и застрахования, а видно от застрахователна полица №28018426/ 98021910000215 от 25. 06. 2019 г., наименувана за „застраховане на трайни насаждения, като основни средства на производство“, е посочено, че обектът на застраховката е „реколта от сливи“; че покритите рискове са „градушка, буря, осланяване“ и че срокът на договора е една година, считано от 26. 06. 2019 г. Следователно, посочвайки изрично като обект на застраховката „реколта от сливи“ в застрахователната полица, страните са целели и изявили воля за застраховането на реколтата – плодовете на овощните дървета, а не на самите насаждения, като при покрития риск „осланяване“ е налице застрахователен интерес именно по отношение на реколтата от плододаващите насаждения, а не на самите дървета. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно представените „Общи условия за застраховка на трайни насаждения като основни средства за производство“, които са неразделна част от застрахователния договор, и по-конкретно т. 13. 1 от Заключителните разпоредби към тях е посочено, че „тази застраховка може да се прилага самостоятелно или в комбинация с „Общи условия за застраховане на земеделски култури и реколтата от тях“, в които рискът „осланяване“ е изрично е посочен като покрит застрахователен риск.

С оглед на изложеното, касационно обжалване на решението на въззивната инстанция не следва да се допуска.

При този изход на спора, на насрещната страна се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1530 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486/08. 07. 2022 г., постановено по в. т.д. № 20221001000363/2022 г. по описа на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на ЕТ „Яхонт-С-С. С. , ЕИК 102038506, сумата от 1530, 00 лв. – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.