Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. Г..

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуването на вземания на ответника (главница и законна лихва по договор за банков кредит), установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

По жалба на ищцата въззивният съд е потвърдил решението. Приел е за установено, че по сключения между ищцата и солидарния длъжник И. Г., от една страна, и ответника, от друга страна договор за банков кредит от 2006 г. на 16. 01. 2012 г. в полза на банката били издадени заповед по чл. 417 ГПК, неоспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително производство по изп. д. № 30/2012 г. на ЧСИ А. А.. В рамките на изпълнителното производство изпълнителни действия били извършвани за времето до м. октомври 2012 г., като на 18. 10. 2012 г. взискателят-ответник подал молба за спиране на насрочената към този момент трета публична продан.

На 25. 10. 2012 г. взискателят и длъжниците сключили споразумение, с което, отчитайки извършените до момента погашения в рамките на изпълнителното дело, както и извън него, установили размера на отделните задължения към този момент и уговорили погасяването им чрез месечни вноски за следващите две години. На 30. 11. 2015 г. по искане на взискателя бил вдигнат наложеният върху трудовото възнаграждение на ищцата запор.

На 28. 07. 2015 г. взискателят поискал възобновяване на изпълнението, като впоследствие, във връзка с нови споразумения между страните, същото било спирано – до 16. 01. 2020 г., когато изпълнителното производство било прекратено с постановление на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила на 01. 12. 2014 г. перемпция. В този период между страните били сключени споразумения от 25. 08. 2015 г. и 07. 11. 2016 г., с които също били установени размерите на задълженията и уговорени начини за погасяването им. В частност в последното споразумение било предвидено, че независимо от уговореното плащане на отделни вноски, целият дълг остава изцяло изискуем, като върху главницата продължава да се начислява законната лихва.

Въз основа на приетите за установени факти въззивният съд е намерил за неоснователни изложените в жалбата на ищцата оплаквания. Като е посочил, че в тежест на ищцата е да установи размера на всяко от задълженията към момента на извършване на съответното плащане, от значение за погасяването им съобразно приложимата поредност за погасяване, и съобразявайки, заключенията на назначената счетоводна експертиза, е приел, че оспорените вземания за главница и законна лихва не са били погасени с извършените плащания. Отхвърлил е като неоснователно и възражението за нищожност поради неравноправност (чл. 143 ЗЗП) на клаузите в споразуменията от 2015 г. и 2016 г., че и за периода на разсрочване на задълженията върху остатъчната главница продължава да се начислява законна лихва. Накрая, приел е, че и до момента на приключване на устните състезания във въззивното производство не е била изтекла погасителната давност за спорните вземания предвид многократното прекъсване, включително след настъпилата на 01. 12. 2014 г. перемпция на изпълнителното дело, считано от искането за възобновяване на производството на 28. 07. 2015 г. - както чрез признанието, съдържащо се в споразумението от 2016 г., така и чрез извършените след това изпълнителни действия, респ. искания за предприемане на такива, последното на 27. 05. 2019 г.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с редица въпроси, вкл. въпроса „Следва ли изпълнителните действия да са надлежни като предприети по висящ изпълнителен процес, за да проявят материалноправен ефект да прекъснат погасителната давност?“.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви за прекъсване на погасителната давност с последица извод за неизтекла такава към момента на устните състезания, поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо, че като основание за допускане на касационното обжалване се изтъква противоречие с разрешението по ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК, следва да се съобрази, че към настоящия момент е висящо тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК, в предмета на което (т. 3) е включен и въпросът „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, изцяло съвпадащ по смисъла си с формулирания от жалбоподателката въпрос. Поради това и на основание чл. 292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Спира на основание чл. 292 ГПК производството по т. д. № 1694/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., до приключване на тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: