О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 502 [населено място], 29. 06. 2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 989 /2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Енерго - П. П. АД против решение № 77/14. 03. 2023 г. по т. д.№ 687/2022 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на същата страна против постановеното, по реда на чл. 248 ГПК, определение № 1450/28. 09. 2022 г. по т. д.№ 799/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлена молбата на „Енерго-П. П. АД, за изменение на решение № 318/25. 07. 2022 г. по същото дело, в частта по разноските. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като постановено в противоречие с чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 ал. 2 от ЗАдв.. Намира, че неправилно съдът е определил размера на минималното адвокатско възнаграждение, под който не би могло да се слезе с приложение на чл. 78 ал. 5 ГПК, позовавайки се на чл. 7 ал. 2 т. 5 ГПК и използвайки, като база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, сбора от цените на обективно кумулативно съединените искове. Счита, че минималния размер следва да бъде определен съобразно цената на всеки отделен иск, съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредбата. Според жалбоподателя, определен съобразно т. 4 на разпоредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 10 990, 87 лева с ДДС и следователно присъдените разноски от 9 500 лева, предвид прието основателно възражение за прекомерност, са под минималния размер.

Ответната страна – „ ВГ – 4 „ЕООД - не представя становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „ ВГ- 4 „ЕООД е предявил против „ Енерго – П. П. „ АД четири обективно кумулативно съединени иска - два главни и акцесорни към всеки от тях, както следва : 1/ 98 018, 35 лева – цена за произведена и доставена електрическа енергия за м. октомври 2018г.; 2/ 29 051, 61 лева - лихва за забава в издължаване на предходната главница за период до исковата молба; 3/ 147 694, 62 лева - цена за произведена и доставена електрическа енергия за м. ноември 2018 г. ; 4/ 43 774, 97 лева – лихва за забава в издължаването на тази главница за период до исковата молба. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 9500 лева – от платено адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено в размер от 11 328 лева с ДДС, но счетено от съда за прекомерно и сведено до посочената сума. С молба по реда на чл. 248 ГПК „ Енерго –П. П. „ АД е поискало изменение на решението в частта по възмездяване на разноски, с присъждане на разликата до пълния договорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съдът е оставил молбата без уважение. С тук атакуваното определение на въззивна инстанция, инкорпорирано в постановеното въззивно решение, частната жалба на ответника срещу определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд, е оставена без уважение. Съдът е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че минималният дължим размер адвокатско възнаграждение следва да се определи върху сбора от цената на исковете и съобразно същата - с приложение на чл. 7 т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне сочена като Наредбата /. Така съдът е определил, че общата цена на исковете - 318 539, 55 лева, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване договора за правна помощ, възлиза на 9 481 лева с ДДС, т. е. присъдения, вкл. с приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК размер от 9 500 лева, не е под минималния . Споделил е и съображенията за намаляване на договореното възнаграждение, поради прекомерност, тъй като по същината на спора е налице последователна и непротиворечива практика на касационна инстанция, т. е. спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуслови присъждане на разликата над 9 500 лева .

В частната касационна жалба е инкорпорирано изложението по чл. 274 ал. 3 ГПК , в което е формулиран въпроса : Как следва да се изчисли минималния размер на адвокатско възнаграждение, до който последното може да бъде намалено, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК във връзка с чл. 36 от ЗАдв., при направено възражение за прекомерност, по дело, чийто предмет са няколко обективно кумулативно съединени осъдителни оценяеми искове – на база сбора от цената на всички искове или като сбор от минималното възнаграждение, изчислено за всеки отделен иск ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК , поради противоречие на приетото с определения по ч. гр. д.№ 36/2013 г. на І г. о., гр. д.№ 3320/2018 г. на ІV г. о., т. д. № 1840/2021 и т. д.№ 1841/2021 г. на ІІ т. о. , ч. т.д.№ 964/2022 г. на І т. о. на ВКС.

Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с посочената от жалбоподателя практика на касационна инстанция : определения по т. д.№ 1840/ 21 г. и №1841/21 г. на ІІ т. о., т. д.№ 964/22 г. на І т. о. , гр. д.№ 3320/2018 г. на ІV г. о. на ВКС, вкл. цитираните в същите и други актове на ВКС. Според тази практика, под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират, при определяне на отговорността за разноските.

Настоящият състав напълно споделя даденото разрешение, предвид което обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

В настоящия случай следва да се определи минимално адвокатско възнаграждение по четири иска - два главни и два акцесорни, цената на всеки от които предпоставя приложението на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата. Така минималното адвокатско възнаграждение, определено по всеки отделен иск, с последващо сборувани резултати / 4 х 830 + 3 % ( 78 018, 35 + 19 051, 61 + 137 694, 62 + 33774, 97 = 3 320 + 8 056, 19 / възлиза на 11 376, 19 лева без ДДС. Доказано за договорено и изплатено от ответника е адвокатско възнаграждение с данъчна основа 9440 лева и общ размер 11 328 лева с ДДС, т. е. дори под изчисления минимален размер според Наредбата. Следователно, присъждайки разноски от платено адвокатско възнаграждение от 9 500 лева, съдът е нарушил чл. 36 ал. 2 от ЗАдв. Договореният от страната размер на изплатено адвокатско възнаграждение изключва приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК - намаляване поради прекомерност.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/14. 03. 2023 г. по т. д.№ 687/2022 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на „Енерго – П. П. АД против постановеното, по реда на чл. 248 ГПК , определение № 1450/28. 09. 2022 г. по т. д.№ 799/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

ОТМЕНЯВА решение № 77/14. 03. 2023 г. по т. д.№ 687/2022 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на „Енерго – П. П. АД против постановеното, по реда на чл. 248 ГПК , определение № 1450/28. 09. 2022 г. по т. д.№ 799/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

ДОПЪЛВА , на основание чл. 248 ГПК, решение № 77/14. 03. 2023 г. по т. д.№ 687/2022 г. на Варненски апелативен съд, както следва :

ОСЪЖДА „ВГ - 4„ ЕООД да заплати на „Енерго – П. П. АД, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, допълнително разноски за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното производство до пълния размер от 11 328 лева или допълнително сума от 1 828 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: