Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 45 ал. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

Образувано e по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Масару" гр. С. (Сдружението), представлявано от Председателя на Управителния съвет И. Б. Д. против заповед № ЛС – 04- 434/26. 04. 2011 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Сочат се нарушения на разпоредбите на чл. 3 ал. 3 ЗЮЛНЦ, като се излагат подробни доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Масару" е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел под № 18497, том 376, р.V, стр. 95, с решение на Софийски градски съд от 17. 02. 2011 г. по ф. д. № 70/2011 г. Не се спори между страните, че Сдружението е подало заявление за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерство на правосъдието на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ с вх. 05-00-201/02. 03. 2011г. С процесната заповед № ЛС –04-434/26. 04. 2011г. Министърът на правосъдието е отказал да впише сдружението на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, като с акта е прието, че посочените в предмета на дейност "производство, преработка и реализация на спортни продукти и изделия, външна и вътрешна търговска дейност със спортни стоки, представителство, посредничество, агентство, реклама, сделки с обекти на интелектуална собственост " като допълнителна стопанска дейност, съгласно чл. 9 от Устава на сдружението по своето естество са търговски дейности, уредени с друг нормативен акт – Търговския закон и са несъвместими с предмета на дейност на сдружението, определено за осъществяване на обществено-полезна дейност, поради което противоречат на предмета и целта на ЗЮЛНЦ. Посочено е още, че приетата като допълнителна стопанска дейност следва да се тълкува по своето естество единствено като намерение за осъществяване на прикрита търговска дейност с цел печалба.

Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ и писмена форма.

Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила, като оплаквания за допуснати нарушения в тази насока не се поддържат.

Спорният въпрос е дали заповедта е издадена при спазване на материалния закон.

За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност трябва да представят заявление за вписване в централния регистър при Министерство на правосъдието. Нормата на алинея трета от същия член разпорежда, че вписването в регистъра се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, или ако неговата дейност противоречи на закона. От тълкуването на последната разпоредба следва изводът, че основанията, при които се отказва вписване от министъра на правосъдието са две – невписване на сдружението в съответния фирмен регистър или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая като основание за издаване на заповедта е втората хипотеза на чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, доколкото няма спор, че сдружението е вписано в съответния регистър на Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав приема, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ Министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на сдружението. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства – чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване – чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд преценява, че предметът на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон.

Но дори и да се приеме, че министърът на правосъдието в рамките на своите правомощия по чл. 45 от ЗЮЛНЦ може да извърши преценка за съответствие на дейността на сдружението със закона, настоящата състав намира, че същата е в противоречие с материалния закон.

В Закона за юридическите лица с нестопанска цел не се съдържа определение на понятието „стопанска дейност”. Член 3, ал. 3 посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на същия член предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

Следователно специалният закон допуска сдруженията с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като същият не поставя някакви специални изисквания или ограничения в тази насока и за сдруженията с общественополезна цел, каквото е процесното. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че за да е допустима такава допълнителна стопанска дейност, тя следва да отговаря на следните кумулативно дадения условия: 1. тази дейност да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; 2. тази дейност да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и 3. приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

Съобразявайки фактите и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира, че тези кумулативни елементи на закона са налице. Сред основните цели на сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Масару" гр. С. са – да пропагандира, популяризира и организира обучение и упражняване на различни видове спорт; да осигурява условия и възможности за развитие на спорта; да съдейства за изграждането и развитието на спортните качества на членовете на клуба, да осигурява възможности за развитието на високо спортно майсторство; да се бори срещу всякакви форми на дискриминация и насилие в спорта и да работи и съдейства за създаването на спортно законодателства, съобразено с изискванията и традициите на напредналите в областта на спорта държави. Предвид на това посочената по-горе „допълнителна стопанска дейност” по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ следва да се разбира като неразривно свързана с целта на сдружението, а от чл. 8, ал. 3 от устава на сдружението (л. 10 и сл. от делото) във връзка с чл. 45, ал. 2, т. 5 от ЗЮЛНЦ може да бъде направен извод, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат използвани единствено за постигане на целите на сдружението.

По изложените съображения и след като приема, че вписаният предмет на допълнителна стопанска дейност на жалбоподателя прикрива търговска дейност с цел печалба, министърът на правосъдието допуска нарушение на закона. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваната заповед № ЛС – 04 – 434/26. 04. 2011 г. и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД

№ ЛС – 04 – 434/26. 04. 2011 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отказано вписване на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Масару" гр. С. като незаконосъобразна. ВРЪЩА

административната преписка на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящето решение. РЕШЕНИЕТО

може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че същото е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

И.С.