Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Полиция" Варна, срещу решение № 472/16. 05. 2007 г., постановено по адм. дело № 1846/2006 г. по описа на окръжен съд гр. В..
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК и разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение окръжният съд в производство по чл. 145, ал. 1 АПК образувано по жалба на О. А., гражданка на Армения, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № з-502/03. 08. 2005 г., относно отнемане правото на дългосрочно пребиваване в Р. Б. на чужденец, постановена от Директора на РДВР Варна на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за чужденците в РБългария.
С оспорената заповед административният орган е приел, че са налице данни, че адресата на заповедта - арменската гражданка, е сключила граждански брак с български гражданин единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците и на основание чл.
26, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЧРБ е отнето правото на продължително пребиваване в РБългария на О. А., гражданка на Армения.
Преценявайки законосъобразността на обажалваната заповед на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, становищата на страните и доказателствата събрани в административното и съдебно производство, съдът е приел, че жалбата е основателна и обжалваната заповед е отменена като незаконосъобразна.
Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по административния спор и върху приложимия закон.
От направеното предложение рег. № 18365/03. 08. 2005 г. на началника на РЗ "Миграция" - РДВР Варна и приложените в административната преписка документи, в които данните са събрани при спазване изцяло процедура по чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ, съдът не е направил обоснован и обективен извод, че сключеният граждански брак между жалбоподателката и българския гражданин, е единствено с цел заобикаляне на приложимия закон и получаване на разрешение за пребиваване в РБългария.
Доводът в касационната жалба, че решението е неправилно поради обстоятелството, че административният орган не е изпълнил задължението си и не е установил чрез направените проверки и разследвания данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено за заобикаляне на закона, е поддържан и пред първата инстанция като основание за отмяна на административната заповед.
Правният извод на съда, че административният орган не е изпълнил задължението си да докаже, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната административна заповед е незаконосъобразен и необоснован.
При извършената административна проверка и от данните получени от въпросника -интервю (рег. № 418 и 419 от 01. 03. 2005 г.), е видно, че съпрузите не живеят заедно и не посочват един и същ постоянен адрес в гр. В.. Това установено обстоятелство, че съпрузите не живеят заедно е не само съществено за законосъобразността на административната заповед, но е и законова хипотеза по чл. 26, ал. 4, т. 1 ЗЧРБ, която е основание за преценка за отнемане на дългосрочното пребиваване на чужденеца. Необосван е извода на съда, че това обстоятелство не е достатъчно основание и "не е решаващ факт при преценката на възможността за фиктивен брак". Тези данни не са обсъдени въз основа на останалите доказателства по делото и извода на съда е в несъответствие с фактическите констатации по делото. Нещо повече, събрани са данни, че жалбоподателката живее фактически на съпружески начала в гр. В. на посочения от нея постоянен адрес с друг мъж (арменец) заедно с непълнолетния си син.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че административният орган е изпълнил задължението си да докаже, че са налице данни даващи основание за преценка, че са налице законовите предпоставки за издаване на обжалваната заповед на основание чл. 26 , ал. 1, т. 4 ЗЧРБ и касационната жалба е основателна.
Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ
решение № 472/16. 05. 2007 г., постановено по адм. дело № 1846/2006 г. по описа на окръжния съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на О. А., родена на 01. 10. 1968 г., гражданка на Армения, срещу заповед № з-502/03. 08. 2005 г. на Директора на РДВР - Варна, с която на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за чуждениците в РБългария е отнето правото й на дългосрочно пребиваване в РБългария. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ К. Х. П.И.