О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
гр. София, 16.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 20 март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Г.
ЧЛЕНОВЕ:Б. Б.
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2739/24 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 876/24.07.2024г. по в. гр. д. № 3126/2023г. по описа на САС, 10-ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 80 000 лева предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ и в частта, с която се потвърждава същото решение в отхвърлителната му част над сумата от 80 000 лева до пълния претендирай размер от 100 000 лева, съставляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно и в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва над посочената сума, поради което подаваме настоящата насрещна въззивна жалба по реда на чл.263, ал.2 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания, че така постановеното въззивно решение е неправилно в обжалваната част, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил следното:
Установява се, че на 08.07.2019 г. в [населено място] поле, [община], на вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, база „Лидъл“ - Централен склад е настъпило ПТП, при което като ищцата, като пешеходец, е била ударена от товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]. С решение №140 от 06.12.2022 г., постановено по н. а.х. д. № 290/2022 г. от Районен съд Е. П. влязло в сила на 22.12.2022 г., водачът на товарния автомобил „ДАФ“ А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 116 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ - престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. Не е било проведено оперативно лечение, тъй като ищцата е отказала да постъпи в болнично заведение, а последното е могло да доведе до по - добър резултат и по кратък период на лечение. Вместо това е проведено продължително домашно амбулаторно лечение с постелен режим, външна имобилизация на гръбначния стълб с лумбостат и медикаментозна терапия. Интензивните болки са продължили за период до 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и умерени такива до 12 месеца след инцидента. Ищцата е била неработоспособна за срок от 12 месеца. С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е призната ТНР 50 % за срок от три години, считано до 01.01.2025 г. Преди настъпване на ПТП ищцата е страдала от: спондилоартроза, при което заболяване междупрешленните дискове се дехидратират и се намалява тяхната еластичност; остеохондроза, при което заболяване с времето височината на дисковете намалява, а натискът върху ставите се увеличава и води до възпаление и износване на хрущялната тъкан на дисковете; - сколиоза и установена с рентгенологични данни остеопороза.
Водачът на товарния автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
Ищцата е подала писмената претенция за обезщетяване на 23.07.2020 г., по която е образувана щета, но не е изплатено обезщетение.
На база така изложените като възприети от съда на база приетите писмени доказателства, заключение на в. л. по СМЕ и свидетелски показания, факти, са изложени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ . Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние - действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презюмира.
В случая товарният автомобил „ДАФ“, управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е осъществена с влязъл в сила съдебен акт, постановен от наказателния съд и с последиците на осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поведението на застрахования при ответника водач осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Според съставът на САС размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на ищцата; получените телесни увреждания - счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ без притискане на гръбначния канал и без увреждане на неврални елементи; продължителността на общия лечебен и възстановителен период, който според съда е бил повлиян и от отказа на ищцата да се проведе оперативно лечение, и предхождащите ПТП увреди на гръбначния стълб; периода от време, в който болките са били интензивни; прогнозата за лечение; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП - 08.07.2019 г. Ето защо и прекият иск е намерен за основателен до размер на сумата от 50 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лева. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,САС е приел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.10.2020 г., съобразно петитума на исковата молба.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи, като обуславящ изхода по спора въпрос, който обобщено се свежда до въпроса за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/.Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68 и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.
Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 876/24.07.2024г. по в. гр. д. № 3126/2023г. по описа на САС, 10-ти състав в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Първо т. о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.