Образувано е по касационна жалба от С. Р. М., от гр. С., против Решение №315/08. 03. 2010 г. по адм. дело №1104/2009 г. на Административен съд София-град, второ отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът - кмета на Столична община не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. П., са постъпили писмени бележки, с които се оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на настоящия касатор С. М., против изричен отказ за отмяна отчуждаването на части от имоти, представляващи имот пл.№2 и имот пл.№9, кв. 131-стар, м."Красно село" по плана на на гр. С., обективиран в Писмо изх.№1194-С-105/07/20. 12. 2008 г. на кмета на Столична община, издаден на основание §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разпоредбата на §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ е неприложима за тези имоти, тъй като отчуждителното производство спрямо тях е завършено към момента на влизане в сила на ЗУТ. Решението е правилно.
По делото е безспорно установено, че със Заповеди №1841/08. 05. 1976 г. и №1672/04. 05. 1976 г. на Председателя на ИК на СГНС, на основание чл. 95 от ЗТСУ отм. , е извършено отчуждаване в полза на държавата, на части от имот пл.№2 и от имот пл.№9, в кв. 131-стар, м."Красно село" по плана на гр. С. и двата, за предвиденото по ЗРП от 1975 г. мероприятие-жилищен блок 111, кв. 128 /нов/, ж. к."Красно село" пл. канал. Срещу отчуждаването на имот пл.№2, собствениците му С. Р. М. и Х. Р. С. са били обезщетени имотно, с по едно тристайно жилище, за които не се оспорва, че са получени реално, чрез издаването на заповеди за имотно обезщетение по чл. 100 от ЗТСУ отм. Към преписката се намира заповед №5077/10. 12. 1976 г. по чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ отм. за имотно обезщетение с едно тристайно жилище, на името на касатора С. Р. М., като не се оспорва, че такова жилище е получено и от другия съсобственик на отчуждения имот. Срещу отчуждаването на втория имот собственика му - М. С. М. /майка на касатора/ е получила парично обезщетение, в брой, за сумата 1027, 30 лева, която сума страните не оспорват, че е получена.
Извършеното отчуждаване и обезщетяване на части от двата имота е потвърдено и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.
При тези данни решаващият съд законосъобразно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на §9, ал. 2, вр. с ал. 1 от ПР на ЗУТ. Това е така, защото отчуждителните производства спрямо двата имота са завършени изцяло, преди влизането в сила на ЗУТ . Нормата на §9 от ПР на ЗУТ е приета за приключване на започнали отчуждителни производства, по реда на ЗТСУ отм. , но незавършени до отмяната му. Разпоредбата на ал. 2 от визираната норма не може да се разглежда самостоятелно, а свързано с ал. 1 и като друга хипотеза за отмяна на отчуждаването по започнали отчуждителни производства. Разликата между тях е че в ал. 1 се изисква имотът да е завзет, а по ал. 2 - да не е завзет до 30. 10. 1998 г., като предпоставката и за двата случая е наличието на започнало по ЗТСУ отчуждително производство, което не е завършило до отмяната му. Само при наличието на висящо отчуждително производство се преценява наличието на предпоставките за отмяна по ал. 1 и ал. 2, а именно дали имота е завзет, респ. не е завзет до 30. 10. 1998 г., но когато такава висящност липсва, както е в случая, разпоредбата на §9 от ПР на ЗУТ е неприложима и за двете му хипотези.
От изложеното следва, че при правилно приложение на материалния закон, съдът е приел, че оспорването на изричния отказ на кмета по §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ е неоснователно.Налице е завършено отчуждително производство и за двата имота, което прави разпоредбата неприложима.Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №315/08. 03. 2010 г. постановено по адм. дело №1104/2009 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 29-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Е. К. Е.К.