Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. А., против решение № 525 от 08. 03. 2012 г., постановено по адм. дело № 1632 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни доводи, свързани със съществото на спора. Счита се, че неправилно съдът е приел, че липсва недобросъвестно поведение, тъй като при извършването на проверката е установено деклариране на площи, които са недопустими за подпомагане - нещо, което е било известно на жалбоподателя още при подаването на заявлението. Иска се отмяна на решението.
В становище от 10. 01. 2014 г. се поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна - М. С. Ч. от с. Р., чрез адв. Й. Д., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на АС - Пловдив, да бъде потвърдено.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК и чл. 166, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на М. С. Ч. административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24403 от 13. 04. 2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 3971, 45 лв. във връзка с подадено заявление за единно плащане за площ с УИН 16/010609/51181. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на площите, годни за подпомагане, които са заявени с подадената молба-декларация.
В подробно развити съображения административният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган в границите на неговата компетентност, в законоустановената писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви на издадения административен акт, като са допуснати нарушения и на чл. 26, 34 и 36 от АПК. Тези нарушения съдът е приел за съществени и представляващи отменително основание. Освен това съдът е установил, че са допуснати нарушения на разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката на може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Решаващият съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики, с което заявените площи са били приети като допустими. Приел е също, че не е доказано в административното производство земеделският производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, въпреки че при извършваните проверки от съответните органи той дори не е бил уведомен. След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, и го е отменил като такъв.
Оспореният административен акт не е мотивиран съгласно категоричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не може да стане ясно как за един такъв период от време Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е променило констатациите си, на какво основание площите са квалифицирани като негодни за подпомагане, методиката, на базата на която са изчислени сумите за възстановяване. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалният административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В оспорения АУПДВ фактически основания не са изложени и в тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Съвършено правилно съдът е приел, че допуснатите и приети писмени доказателства не могат да заместят липсващите в административния акт фактически обстоятелства.
Доказателствата по делото сочат, че след извършените кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от земеделския производител и сумата е била платена. Без обаче да е уведомен и да му е дадена възможност за защита, е била извършена последваща проверка, при която допустимата за подпомагане площ е намалена.
Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент № 796/2004 г., според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административният орган е трябвало да изложи съображения относно причината, поради която приема, че е извършено недължимо плащане, и съответно възможността на земеделския производител сам да установи това. Нещо, което не е сторено, както първоинстанционният съд правилно е установил.
Настоящата инстанция приема, че с оглед безспорно доказаното по делото първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. При неустановено неправомерно въвеждане на компетентните органи в заблуждение изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и не могат да бъдат събирани принудително. Самият компетентен орган след съответните проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането, и е извършил такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Решаващият съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, е в резултат на грешка на компетентните власти, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, и съгласно разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента.
Обосновавайки незаконосъобразността на процесния АУПДВ, съдът правилно е приел, че преди издаването на акта административният орган не е изпълнил вменените му задължения по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г., изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост - и проверки на място, както и изискване на допълнителни доказателства. В конкретната хипотеза земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаването на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и да направи възражения, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26, 28 и 34 от АПК.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 525 от 08. 03. 2012 г., постановено по адм. дело № 1632 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ П. С. В.О.