Касаторът „Г”ЕООД моли да бъде отменено решение №131/03. 02. 2010г. по адм. д.№1472/2008г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №17/28. 05. 2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0232/27. 06. 2008г. на директора на РМД-Пловдив като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началник Митница-Свиленград да бъде уважена в частта за определеното вносно мито, като му бъдат присъдени разноски.

О. Н. на Митница-Свиленград, Директорът на А. М. и заинтересуваната страна ТД на НАП-Хасково, редовно призовани не изпращат представител. В дадения от съда срок не са подали възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №17/28. 05. 2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0232/27. 06. 2008г. на директора на РМД-Пловдив, с което е определено „Г”ЕООД да заплати мито 874лв и 973лв ДДС с лихви. В мотивите си съдът е приел, че с ЕАД-Т/3103/Т-19394/03. 02. 2005г. е оформен режим транзит по 2бр. фактури и товарни списъци на стоки на МП-К. А. с произход от Р. Т., с получаваща Митница-Пловдив, отговорно лице „Г”ЕООД и срок за представяне на стоката – 5. 02. 2205г. Стоките са манифестирани в Митница-Пловдив и са съставени 3бр.ЕАД за внос на стоките с получател ЕТ”Стоп-С. П.”. От товарните списъци към вносните ЕАД е видно, че част от стоките описани в товарните списъци в отправната митница не са манифестирани в получаващата митница и поради това е издадено процесното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Основанието за издаване на постановлението е по чл. 199 ал. 1 т. 5 във връзка с ал. 3 т. 3 ЗМ и чл. 202 ал. 1 т. 3 б.”в” ЗМ. Бил е съставен акт за установяване на митническо нарушение №432/18. 07. 2005г. на ЕТ”Стоп-С. П.” като административно-наказателното производство е било спряно и не е издадено наказателно постановление. Било е издадено решение №КА 5000/0090/28. 09. 2007г - на началника на МП-К. А. и са определени задълженията за неманифестираните стоки в размер 874лв мито и 973лв ДДС. Било е изпратено съобщение за доброволно плащане до касатора, превозвача и получателя на стоката като адресатите не са заплатили дължимите суми. Вещото лице е дало заключение, че в товарните списъци има разлика с 570бр. панталони плат деним. В единия списък е посочен брой 633, а в представения в Митница-Пловдив – 63бр. Дало е заключение също, че мито не се дължи, а дължимият ДДС е 798лв. В производството пред съда е представен сертификат за движение Евро 1 №С0041702.

Съдът е приел, че за корекциите в товарните списъци относно мерните единици на стоките – пакети или брой не са изчислени мито и ДДС за внасяне, а само за случая със заличено последно число от бройките на артикула панталони плат деним. Съдът е отхвърлил доводът на жалбоподателя за нарушение на чл. 227 ППЗМ, който касае отговорността на поръчителя, а не на отговорното лице, каквото е жалбоподателя. Представеното общо обезпечение за няколко транзитни операции не променя качеството на жалбоподателя на отговорно лице по смисъла на чл. 100 ал. 1 ЗМ. Съдът е приел, че внесените панталони плат деним са 633бр., както е посочено в международната фактура на турския износител и достоверен е товарният списък, представен в МП-К. А., а не поправения товарен списък, представен в Митница-Пловдив. Приел е също, че въпросът за правното основание и размера на дължимите мито и ДДС вече е разрешен с влязъл в сила административен акт - решението на началника на МП-К. А., което е годно основание за издаване на процесното постановление за принудително събиране на публичното вземане. Представеният сертификат за движение Евро 1 не води до извод за недължимост на определеното мито по чл. 201 ал. 3 ЗМ, тъй като стоките са отклонени от режима транзит, нарушено е задължение на отговорното за режима лице по чл. 102 ал. 1 ЗМ и е отхвърлил жалбата.

Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че основанието и размерът на дължимите мито и ДДС за стоките, които не са манифестирани в получаващото митническо учреждение са определени с влязлото в сила решение №КА 5000/0090/28. 09. 2007г - на началника на МП-К. А., което е съобщено на служител на касатора на 11. 01. 2008г. и не е било обжалвано. Видно от решението с него са определени митни сборове по транзитната операция и срок, в който „Г”ЕООД да внесе същите. В решението изрично е посочено, че решението следва да се счита като уведомяване по смисъла на чл. 206 ЗМ и като покана за доброволно плащане на дължимите митни вземания по посочена банкова сметка. По чл. 206 ЗМ длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет. Уведомяването се извършва по чл. 211г. ЗМ. В решението не е посочена възможност на „Г”ЕООД да обжалва и при изричното посочване, че представлява уведомление по чл. 206 ЗМ и покана за доброволно плащане, неправилно съдът е приел, че има характер на индивидуален административен акт, с който е установен размерът на митните сборове. Даденото наименование „решение” на уведомлението по чл. 206 ЗМ, представляващо и покана за доброволно плащане не променя характера на същото, посочен в него и не го превръща в решение по чл. 220 ЗМ.

По чл. 211а ЗМ постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. По чл. 211в ал. 1 ЗМ постановлението трябва да съдържа: по т. 3 –фактическите и правни основания за издаване на акта, по т. 5 - размерът на дължимите митни сборове и на другите публични задължения, по т. 6 – датата на възникване на публичните вземания, по т. 9 – пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Предвид чл. 211а ЗМ и чл. 211в ЗМ, и посоченото в него задължителното съдържание на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, с ППСДВ се установяват митническите задължения и другите публични вземания. В случая с уведомлението по чл. 206 ЗМ касаторът е уведомен за заведените на отчет митни сборове и е поканен да ги плати доброволно, като техният размер не е определен с влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл. 220 ЗМ, а размерът и основанието на митните сборове е определен с процесното постановление и неправилно съдът е приел, че не може да обсъжда размерът на определеното мито, нито неговата дължимост.

Законосъобразно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 227 ППЗМ, водещо до изключване отговорността на касатора за транзитната операция. Незаконосъобразно съдът е приел, че чл. 201 ал. 3 ЗМ не позволява да се отмени постановлението в частта за митата в настоящият случай. С представения сертификат Евро 1 е установен произход на внесените стоки от Р. Т. и по чл. 4 ал. 2 и 3, и приложение ІІ от Споразумението за свободна търговия между Р. Б. и Р. Т. за внесените стоки митото е премахнато от 1. 01. 2002г. По чл. 201 ал. 3 ЗМ благоприятното тарифно класиране, каквото по чл. 28 ал. 2 ЗМ е премахването на вносните митни сборове, по аргумент за обратното не се прилага, когато действията на заинтересуваното лице са свързани с недобросъвестност или груба небрежност, каквито в случая не са установени. Видно от акта за установяване на митническо нарушение №432/18. 07. 2005г., съставен на получателя на стоката по вноса - ЕТ”Стоп-С. П.” поправените товарни списъци са представени пред Митница-Пловдив от представител на получателя. По делото не е установено поправките да са извършени от „Г”ЕООД – отговорното за транзита лице и не са налице хипотезите на недобросъвестност или груба небрежност по чл. 201 ал. 3 ЗМ, в който случай отговорното лице не може да ползва благоприятното тарифно третиране по чл. 28 ал. 2 ЗМ, каквото представлява премахването на вносното мито по цитираното Споразумение.

Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, с която не е отменено постановлението в частта, с която е определено мито за внасяне с лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на постановлението. Касаторът има право на разноски по делото в размер 210, 81лв, при изчисленията на които не е включен адвокатски хонорар, тъй като в пълномощното няма отбелязване уговореното адвокатско възнаграждение да е внесено и не е доказано извършването на такива разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №131/03. 02. 2010г. по адм. д.№1472/2008г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Г”ЕООД против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №17/28. 05. 2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0232/27. 06. 2008г. на директора на РМД-Пловдив в частта, с която е определено „Г”ЕООД да внесе мито 874лв с лихви по ЕАД-Т/3103/Т-19394/03. 02. 2005г. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №17/28. 05. 2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0232/27. 06. 2008г. на директора на РМД-Пловдив в частта, с която е определено”Гет”ЕООД да внесе мито 874лв с лихви по ЕАД-Т/3103/Т-19394/03. 02. 2005г. ОСЪЖДА

АМ-Митница-Свиленград да заплита на „Г”ЕООД 210, 81лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. М.Д.