Съдебното производство e по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. Т. от гр. С., срещу решение № 5406 от 30. 05. 2007 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Поддържат се доводи, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, постановена на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е неправилно. Твърди се, че при постановяване на обжалваното съдебното решение е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 179, ал. 2 от ЗМВР - отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК.

Ответникът по делото чрез процесуалния си представител, в подробни писмени бележки е изразил становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение е законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Поддържа доводи, че в случая не е налице обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения от служителя на МВР по смисъла на чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като жалбоподателя е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Т., срещу заповед № К-4973/28. 11. 2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител в МВР поради наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Безпорно е установено по делото, че с присъда № 157/13. 09. 2005 г. по НОХД № 157/2004 г. на Сливенския военен съд А. Т. е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2 предл. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и осъден на пет месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК. Присъдата е била обжалвана и с решение № 130 от 03. 10. 2006 г. по н. д. № 178/2005 г. (приложено по делото) на Военно апелативния съд на РБ е изменена в частта и относно наложеното наказание, като на основание чл. 78а от НК жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. С оглед на така наложеното наказание е възникнала последващата обективна невъзможност по смисъла на чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, жалбоподателя да изпълнява задълженията си като държавен служител в системата на МВР, поради което тричленния състав на ВАС е приел, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.

При тези установени обстоятелства по административния спор настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон.

Основният довод в касационната жалбата на Турлаков, като основание за обжалване на на решението е, че за конкретния случай неправилно е приложена разпоредбата на чл. 179, ал. 2, т. 2 като обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като държавен служител в МВР, тъй като той е освободен от наказание. Съгласно цитираната разпоредба обективна невъзможност за едно лице да изпълнява задълженията си в МВР е налице, когато то е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последващата реабилитация, или не е освободено от наказателна отговорност за извършване на умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание. Следва да се отбележи, че действително разпоредбата на чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не е прецизна, но при тълкуването и се установява че ограниченията които тя въвежда са две - лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последваща реабилитация и второто: да не е освобождавано от наказателна отговорност за извършено умешлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Систематическото и логическото тълкуване на посочената законова разпоредба води до извода, че ограничението е както за реабилитирани лица така и за такива, които са освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК какъвто е и конкретния случай.

Разпоредбата на чл. 179 ЗМВР съдържа законови изисквания за постъпване на служба в МВР за държавни служители в МВР

, но отсъствието на изрично изброените общи и специфични изисквания или на други условия се преценява не само при постъпване на държавна служба, както правилно е приела първата съдебна инстанция. Посочените изисквания следва да са налице и за назначените вече държавни служели в МВР, за да не е налице обективна невъзможност да изпълняват задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" (чл. 227, ал. 1 ЗМВР). Ето защо следва да се приеме, че за да е налице прекратителното основание по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР, е без значение дали служителят е осъден за извършено от него престъпление от общ характер за което е признат за виновен, реабилитиран в последствие, или е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така защото фактическото основание за прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 7 б "д" от ЗМВР се състои във възникнала по вина на служителя обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като държавен служител в МВР. Тази невъзможност съществува обективно във всеки един момент, считано от осъждането на служителя (влизането в сила на присъдата) и не се допуска санирането и, нито чрез реабилитацияа нито чрез прилагане на чл. 78а от НК).

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението като правилно да остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5406 /30. 05. 2007 г., постановено по адм. д. № 1201/2007 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Й. К./п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.