Подадена е касационна жалба от П. С. Г., действащ като ЕТ”Стилкорд – П. С.” – гр. В., чрез пълномощника Т. И., против решение № 3/25. 04. 2007г., постановено по адм. дело №232/2005г. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 274/07. 06. 2004г. на ТДД гр. В.. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”ООД, „Ф”ЕООД, „В”ООД и „ЕБ”ООД, поради това че при извършените насрещни проверки доставчиците не са намерени на декларираните данъчни адреси, не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, исканията за което са връчени по реда на чл. 50 ДПК, в резултат на което не е установено дали ДДС по процесните фактури е начислен в счетоводствата им като задължение в бюджета, както и дали са осъществени реални доставки. Съдът е приел, че фактическите констатации и изводите в данъчния ревизионен акт не са опровергани в производството по обжалване на ДРА, поради това че протоколите за посещения на данъчен адрес на доставчиците отговарят на процесуалните изисквания, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото е установено само, че фактурите са издадени и са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации на съответния доставчик. Не е доказано, че ДДС е начислен в счетоводството на доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, тъй като вещото лице също не е намерило доставчиците на данъчните им адреси. Предвид това съдът е направил извода, че правилно с ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на изискването по чл. 64, ал. 1,т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно.
За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01. 01. 2007г., който е бил приложим към ревизираните периоди.
Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в данъчния ревизионен акт и на събраните доказателства по делото. В производството по обжалване на ревизионния акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство, не е опровергал фактическите констатации в ДРА, които съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК /отм., приложим процесуален закон към момента на издаването на ДРА/ се ползват с презумпция за вярност до доказване на противното. Същият не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит. С обжалваната пред съда част от ДРА на ревизираното лице ЕТ”Стилкорд – П. С.” не е признато право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактури № 897 и 898 от 26. 06. 02г., 899/28. 06. 02г., издадени от „П”ООД, по фактури № 7696, 7697, 7698 и 7699 от 15. 10. 02г. и №7701 и 7702 от 22. 11. 02г., издадени от „Ф”ЕООД, № 660/16. 09. 02г., издадена от „В”ООД и фактури № 176 и 177 от 27. 12. 02г. от „ЕБ”ООД. При извършените насрещни проверки и четиримата доставчици не са намерени на декларираните данъчни адреси, поради което не е установено дали ДДС е начислен в счетоводствата им като задължение към бюджета, не са установени и други релевантни факти и обстоятелства за признаване правото на данъчен кредит, поради това че доставчиците не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, исканията за което са връчени при спазване на изискванията по чл. 50 ДПК отм. . Правото на данъчен кредит е отказано поради неизпълнение на изискването по чл. 64, ал. 1,т. 2,вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е една от кумулативно предвидените предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. Начисляването на ДДС в счетоводството следва да бъде доказано чрез представяне на надлежно заверени извлечения от счетоводните регистри на съответния доставчик относно вписванията по сметка 4532 – Начислен данък за продажбите, както и по всички други кореспондиращи счетоводни сметки, по които са направени счетоводни записвания във връзка с осъществената стопанска операция, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК отм. , което да бъде проверено от вещо лице чрез съдебно-счетоводна експертиза. При изготвяне на заключението вещото лице следва да направи проверка в счетоводството на съответния доставчик на данъчния му адрес или на друг адрес, на който е установено, че се води счетоводството му, при която да извърши проверка по посочените по-горе регистри, както и първични и вторични счетоводните документи, въз основа на което да даде заключение дали данъкът е начислен в счетоводството съгласно изискването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС и дали същото е водено редовно. В конкретния случай по делото не са представени посочените извлечения от счетоводни регистри, а вещото лице по изслушаното заключение не е направило необходимата проверка, като изобщо не е проверило счетоводствата на доставчиците, тъй като не е намерило същите на данъчните адреси, което е посочено изрично в заключението относно всеки един от доставчиците. Вещото лице е констатирало единствено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации на доставчиците, което по принцип е било безспорно по делото и не се е нуждаело от доказване в съдебното производство. Неправилно в касационната жалба се поддържа, че начисляването на данъка е установено чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изрично в заключението вещото лице е посочило, че не може да установи дали ДДС е начислен в счетоводството, тъй като не е направена проверка по счетоводните документи на съответните доставчици. Правилни са в тази връзка изводите на съда, че след като вещото лице не е направило проверка в счетоводствата на доставчиците, не може да се приеме за установило, че ДДС е начислен в счетоводството.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че са налице нарушения при извършените насрещни проверки на доставчиците. Това оплакване е декларативно, тъй като не са посочени никакви конкретни нарушения, допуснати от съда, нито конкретни нарушения, допуснати при самите проверки. От съдържанието на протоколите за насрещни проверки, за посещения на данъчните адреси, както и за връчване на съобщения по реда на чл. 50 ДПК отм. се установява, че същите отговарят на процесуалните изисквания за форма и за съдържание, поради което представляват доказателствено средство за удостоверените с тях действия и за начина, по който са извършени. Не е налице необоснованост на решението, поради това, че съдът не е игнорирал относими доказателства, нито е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на относими доказателства.
Въпреки липсата на довод в тази връзка, следва да се отбележи, че плащането на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика „Ф”ЕООД относно фактурите, издадени през м. 11/2002г. не представлява основание за приложение на чл. 64, ал. 2 ЗДДС, тъй като към датата на издаване на тези фактури доставчикът е бил дерегистриран по ЗДДС.
Поради изложеното, правилни са изводите на решаващия съдебен състав, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците, поради което не е изпълнено изискването за признаване право на данъчен кредит, предвидено в чл. 64, ал. 1,т. 2 ЗДДС и с обжалвания ДРА законосъобразно не е признато декларираното от ревизирания субект право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „П”ООД, „Ф”ЕООД, „В”ООД и „ЕБ”ООД. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
За прецизност следва да се отбележи, че в диспозитива на съдебното решение е посочен номер на ДРА, различен от обжалвания - ДРА №14, вместо обжалвания ДРА № 274. Това обаче не представлява основание за отмяна на решението, тъй като от мотивите на същото недвусмислено се установява, че предмет на съдебното производство е ДРА № 274/07. 06. 2004г., издаден при данъчна ревизия на ЕТ”Стилкорд - П. С.” и съдът е формирал правна воля относно законосъобразността на този ДРА. Предвид това е налице очевидна фактическа грешка, която първоинстанционният съд следва да отстрани по предвидения за това процесуален ред.
При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. На ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение и няма основание за присъждане на повторно възнаграждение предвид съдържанието на чл. 161, ал. 1 ДОПК, а освен това пред настоящата инстанция дирекция „ОУИ” не е представлявана от юрисконсулт. Оплакването на касатора за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради това че размерът му е съобразен с обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2,т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 3/25. 04. 2007г., постановено по адм. дело №232/2005г. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. А.Д.