Решение №2801/02.03.2010 по адм. д. №6704/2009 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. П. - Тодорова подадена от процесулният й представител адвокат Н. Р. от САК срещу решение №2 от 11. 03. 2009 г., постановено по адм. д. № 3620 по описа за 2008 г. на Административен съд-София град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искова с правно основание чл. 203 от АПК, във връзка чл. 1, ал. 1 от Закона за отговоронстта на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Столична община и Столична общинска агенция за приватизация.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, без конкретното им посочване и аргументиране и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията за процесуални нарушения могат да бъдат изведени от изложеното в касационната жалба като липса на произнасяне по основни доводи и искания, липса на оценка на представените доказателства за незаконосъобразни деайствия и бездействия на администрацията, липса на произнасяне по целия предмет на спора, нарушение на задължението на съда за доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 АПК, неправилна оценка на свидетелските показания и заключение на вещо лице, както и отказ от назначаване на нова тройна експертиза. Оплакванията за нарушение на материалния закон също не са конкретизирани и се свеждат до оплакване, че съдът неправилно приел липса на претърпени вреди и липса на причинна връзка с действията на администрацията. Оплакването за необоснованост е също без конкретно твърдение за необоснован фактически извод.

Ответните страни - Столична община не е взела становище, а Сталична общинска агенция за приватизация/СОАП/ чрез процесуалния си представител адвокат Георги Н. А. от САК, в подробни писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че Административен съд София град е бил сезиран с искова молба от Б. Д. П. - Тодорова срещу Столична община и Столична общинска агенция за приватизация с претенция за изплащане на обезщетение по на чл. 203 от АПК, във връзка с 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото е установена следната фактическа обстановка: Касаторката е спечелила търг с явно наддаване за закупуване на нежилищен имот, представляващ помещение в трафопост, намиращо се в гр. С., ж. к. "Стрелбище", ул."Червена роза", до бл. 32А. Решението на Председателя на Надзорния съвет на СОАП, №3351/14. 10. 2003 г., с което е класирана на първо място е отменено от Софийски градски съд поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това е претендирала ответниците да й заплатят: сумата от 350 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от непридобиване на недвижимия имот /размер, изразяващ се в разликата между платената окончателна тръжна цена за имота от 75 000 лева и действителната му пазарна стойност към 12. 05. 2008 г. - датата на влизане в сила на решението на СГС по адм. д.№2148/2006 г. за отменяване на решение №3351/14. 10. 2003г. на СОАП/ и сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи /неполучаване на доходи под формата на наем за недвижимия имот за период от 54 месеца/, както и обезщетение за причинени вреди - 650 лева платени адвокатски хонорари. Претендирала е обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование и притеснение от изхода на приватизационната процедура и съдебния процес, ведно със законната мораторна лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба-16. 06. 2008 г.

Съдът е отхвърлил изцяло исковите претенции като е приел, че твърдяните имуществени и неимуществени вради не са настъпили за ищцата в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие и от издаденият незаконосъобразен административен акт. Приел е, че за основателността на претенциите следва да се установи не предполагаемо, а бъдещо сигурно получаване на имуществените облаги от обекта, предмет на търга.

Решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Правното основание на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативно наличие на всички предпоставки, като при липса на една от тях не може да бъде реализирана отговорността на държавата, респ. общината. Предвид това, съдът правилно е изложил аргументи в решението си за недоказани имуществени вреди. Не е имуществена вреда сумата от 350 000 лева, претендирана като пропусната полза от разликата в цената на имота към момента на провеждане на търга и понастоящем. Това е така защото пряко от отменения акт не следва придобиването на правото на собственост. Придобиването на собствеността настъпва от сключването на приватизационният договор за покупко-продажба, а сбъдването на това събитие не е безусловно, а обусловено от редица допълнителни събития. Правилно съдът е приел, че при липса на елемента прякост и непосредственост на увеличаване на имуществото на ищцата, тя не може да претендира обезщетение за тези вреди - разлика в цената на имота и пропуснати ползи от наеми.

Не е имуществена вреда заплащането на разноски за делата, защото са резултат не на акт на администрацията, а на свободно и независимо решение на ищцата да участва в хода на съдебното производство и ползва адвокатска помощ.

Няма причинна връзка и между действията и бездействията, описани в обстоятелствната част на исковата молба и твърдяните вреди. Всеки участник в приватизационна процедура е длъжен да знае законовите предпоставки и реда за провеждане на същата, както и възможността и рисковете от отмяна на крайния индивидуален администратвен акт. Ищцата съзнателно е приела риска от участие в приватизационната процедура без публикация на новите, допълнителни условия за търга в съответните средства за масова информация. Сама се е поставила в състояние да понесе последиците от това като е поела риска от отмяна на решението на СОАП. Освен това е разполагала и с правната възможност да преоцени решението и поведението си във всеки момент от хода на административното и съдебното производство, но не е е променила решението си и следва да понесе отговорността за което.

Неоснователна и недоказана е и претенцията за претърпени неимуществени вреди, тъй като впечатленията на свидетелката за действителното душевно и физическо състояние на ищцата не са непосредствени, а от дистанционен телефонен разговор, без визуален контакт и лични впечатления.

Неоснователни са и оплакванията за съществени нарушения на процесуални правила, които доводи по същество се изразяват в несъгласие с формираното вътрешно убеждение на съда при тълкуване на доказателствата, противно на търсения от тях правен резултат. Съдът е указал на ицщата, че следва да докаже всички обстоятелства, които твърди за източник на субективното й право на обезвреда, на ответниците да вземат становище и ангажират доказателства, и с това е изпълнил задължението си за доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и задължението си за разпределение на доказателствената тежест. Довода за липса на произнасяне по целия предмет на спора не може да бъде отстранен по пътя на касационното производство.

Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че за предприетите лични действия на собствен риск и отговорност и за тяхното имуществено изражение не може да се търси обезщететие по реда на чл. 203 от АПК. Решението не е постановено при поддържаните доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и следва да се остави в сила.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2 от 11. 03. 2009г., по адм. д.№3620/2008г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Й. К. Й.К.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...