Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Политическа партия "ГЕРБ" - гр. Х., представлявана от И. И. чрез адвокат И. У. против решение № 104 от 16. 03. 2011 г. по адм. дело № 763 от 2010 г. на Административния съд - гр. Х., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1669 от 29. 11. 2010 г. на кмета на община Х., с която на основание чл. 15, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗОбС е прекратено действието на договор за отдаване на помещения под наем, ползвани на основание чл. 31 от ЗПП за политически цели, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

По делото е постъпила и жалба от община Х. чрез процесуалния й представител адвокат И. И., с която се иска отмяна на постановеното решение в частта за разноските. В съдебно заседание същият поддържа жалбата си и иска от съда да отхвърли като неоснователна касационната жалба на ПП "ГЕРБ" - гр. Х..

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ПП "ГЕРБ" - гр. Х., е неоснователна, и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно, като изпрати делото на първоинстанционния съд за допълване на решението в частта за разноските.

Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в касационната жалба на ПП "ГЕРБ" - гр. Х., пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона.

За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че обжалваната заповед № 1669 от 29. 11. 2010 г. на кмета на община Х. е законосъобразна, тъй като е издадена в писмена форма, с обозначение на длъжността и името на издателя и от материално компетентен административен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 15, ал. 4 от ЗОбС, подписана е лично от него и е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона, като са изложени фактически и правни основания за издаването й, които се установяват от събраните по делото доказателства. Този извод на съда е правилен.

От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че на 14. 10. 2009 г. на основание чл. 31 от Закона за политическите партии (ЗПП) във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗОбС, е бил сключен договор между община Х. и ПП "ГЕРБ" - гр. Х., за отдаване под наем без търг или конкурс на недвижим имот - частна общинска собственост, на политически клуб на ПП "ГЕРБ" за срок до 31. 12. 2010 г., като в чл. 20 от него е било предвидено, че той се прекратява при случаите и по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗОбС и с едностранно писмено предизвестие от един месец. След изтичането на този срок, който не е бил продължен, считано от 01. 01. 2011 г., кметът на община Х. на основание чл. 15, ал. 4 от ЗОбС с мотивирана и подписана лично от него заповед е прекратил наемните правоотношения.

От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод, който е извел и първоинстанционният съд, че кметът на община Х. е действал законосъобразно, тъй като процесният недвижим имот - частна общинска собственост, е бил предоставен на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОбС за ползване под наем на една политическа партия, която отговаря на условията на чл. 31 от ЗПП за осъществяване на нейната дейност, за определен срок и след изтичането на този срок наемното правоотношение е било прекратено на основание чл. 15, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗОбС, както предвижда и самият договор в чл. 20 от глава осма.

Неоснователно е твърдението на касатора, че договор за отдаване на помещение под наем, сключен при условията на чл. 31 от ЗПП, може да се прекрати само на основанията, предвидени в чл. 32, ал. 3 от ЗПП - поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца, поради системното й неплащане в срок, при преотдаване под наем или преотстъпване за ползване, но не и на други основания, предвидени в ЗОбС.

Законът за политическите партии предвижда една правна възможност и задължение на държавата и общините да осигурят при изключително облекчен режим на политическите партии, които са парламентарно представени или имат достатъчно влияние сред обществото, помещения за осъществяване на тяхната дейност, като в ал. 3 регламентира реда за това предоставяне - съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Тези два закона обаче предвиждат и много други основания за прекратяване на наемното правоотношение освен изброените в чл. 32, ал. 3 от ЗПП, между които и изтичането на срока за настаняване, които също са приложими за прекратяването на договорите, сключени при условията на чл. 31 от ЗПП. И това е логично и обосновано, тъй като отдаването под наем е разпоредително действие на собственика с една негова вещ и ако се приеме тезата на касатора, би означавало, ако една политическа партия е парламентарно представена в безброй поред мандати, да се отнеме възможността на собственика на вещта неограничено във времето да се разпорежда свободно с нея, което е негово конституционно право, и да няма право да предостави на тази партия друго помещение под наем, както и ако тази партия престане да бъде парламентарно представена или изгуби изцяло доверието на обществото, тя да продължи да ползва предоставеното й помещение неограничено във времето дотогава, докогато своевременно си плаща наема. Това разбиране е алогично, абсурдно и противоречи на целта и разума на закона, поради което то не може да се възприеме като правилно и законосъобразно.

Следователно оспорената пред съда заповед е била издадена от компетентен орган - кмета на община Х., в кръга на неговата компетентност, определена от нормите на чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗОбС, в предвидената от закона писмена форма и подписана лично от него, при спазване на материално и процесуалноправните предпоставки и целта на закона, поради което тя е валидна и действителна, и като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е постановил един правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила.

Жалбата, подадена от община Х. против решението в частта за разноските, имаща характер на частна жалба, е неоснователна.

В мотивите на решението съдът правилно е приел, че тази страна има право на разноски, тъй като решението по делото е благоприятно за нея, но такива не следва да й се присъдят, тъй като няма данни тя действително да е направила такива. Присъждането на разноски е допустимо само тогава, когато такива действително са направени, а не и в случаите, когато те са договорени, но неплатени, какъвто е и настоящият случай. Самият факт на издаване на фактура, приложена на лист 89 от делото, сам по себе си не доказва сумата по нея действително да е изплатена, тъй като тази фактура може да бъде сторнирана или никога по нея да не се извърши плащане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 16. 03. 2011 г. по адм. дело № 763 от 2010 г. на Административния съд - гр. Х.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ П. Г. Н.А.