Производство по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "М. Б. ЕООД", със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 40, ет. 4, представлявано от управителя Д. С., срещу решение № 10 от 18. 01. 2010 г. по адм. дело № 1445/2009 г. на Административен съд – София град (АССГ).

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвано решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

Срещу същото решение са подадени касационни жалби и от "М. Б. ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., кв. "Зона - 18", бл. 13, вх. 1, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Х. П., и И. М. П., от гр. С., бул. "С. М." № 30, в които се поддържат доводи за неправилност на същото основание за отмяна.

Ответникът – Столичен общински съвет, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, т. к. са подадени в срок от надлежни страни. Съдът, като разгледа доводите в касационните жалби на посоченото в тях основание, ги счете за неоснователни по същество.

С решение № 968 от 28. 10. 2008 г. по адм. дело № 606/2008 г. АССГ при обжалване в цялост на подзаконовия нормативен акт е отменил чл. 36, ал. 1 относно текста "и заявление-декларация по образец до кмета на Столична община за заплащане на цена за извършване на рекламна дейност", чл. 45, чл. 51, ал. 5, чл. 65, чл. 66, чл. 67 и Приложение № 2, чл. 68, чл. 72, чл. 74, ал. 1, 2 и 3, чл. 75, ал. 2, изречение второ и ал. 3, чл. 76, ал. 1 относно думата "безвъзмездно" и ал. 2, чл. 77, ал. 3, чл. 78, ал. 4, чл. 80, ал. 7 и ал. 8, чл. 84, чл. 86; § 7 от преходните и заключителните разпоредби относно израза "за които се дължи заплащане на право за осъществяване на рекламна дейност"; § 8 и § 14, т. 2 и т. 3 от преходните и заключителните разпоредби и Приложение № 21 на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (по-долу само "Наредбата"), приета с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20. 12. 2007 г. на Столичен общински съвет и е отхвърлил жалбите в останалата част на областния управител на област С., Етажна собственост на бул. "К. Д." № 31, гр. С., Сдружение "Българско гражданско общество" и И. М. П..

Върховният административен съд, с решение № 11453 от 06. 10. 2009 г. по адм. дело № 2912/2009 г. е отменил цитираното решение на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение "Българско гражданско общество" срещу разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от посочената Наредба, като вместо него е постановил отмяна на чл. 53, ал. 2, относно израза "размера на дължимата цена на право на рекламна дейност" и на чл. 76, ал. 3, относно израза "заплащане на цената на правото на рекламна дейност" от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 24 по Протокол № 4/20. 12. 2007 г. на Столичния общински съвет и е оставил в сила решението в останалата отхвърлителна част.

С обжалваното решение АССГ е обявил нищожност на чл. 21, ал. 1, относно думите "въведени в серийно производство" и "некомерсиална" и на чл. 21, ал. 7, приети с § 23, т. 2 (и т. 5, посочването на което е пропуснато от съда), на чл. 39, ал. 6 и ал. 7, приети с § 41, т. т. 3 и 4 на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (по-долу НИД на Наредбата), приета с Решение № 1 по Протокол № 29 от 15. 01. 2009 г. на Столичен общински съвет и е отхвърлил в останалата част жалбите на "М. Б." ЕООД, гр. С., "М. Б. ООД, гр. С., и И. М. П. от гр. С., против същата Наредба за изменение и допълнение на посочения подзаконов акт на Столичния общински съвет. Съдът е приел за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на § 7, § 8, § 9, § 11, т. т. 2 и 3, § 16, § 21, с който се изменя ал. 1 на чл. 20, т. 2 на Приложение № 10, § 25, т. 2 и т. 3, § 30, т. т. 2, 3, 6 и втора с пореден номер 6, § 31, § 36, § 83 и § 87, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на НИД на Наредбата. По отношение на искането за отмяна като незаконосъобразни на §11, т. 3 за изменение на чл. 9, ал. 4, на § 16, с който е изменен чл. 14, на § 25, т. 2 и 3, с които са приети изменения и допълнения на чл. 23, ал. 4 и 5 и § 31, с който е изменен и допълнен чл. 29 (цитираните членове все от Наредбата, предмет на съдебен контрол по влезлите в сила съдебни актове на Административен съд – София град и Върховен административен съд, посочени по-горе) съдът по същество е приел, че се касае до оспорване не на текстове от НИД на Наредбата, а на текстове от Наредбата, които са потвърдени като законосъобразни от съда, ето защо жалбите в тази част са неоснователни поради наличие на последващо оспорване по смисъла на чл. 187, ал. 2 АПК, което е недопустимо за разглеждане по същество. Прието е, че § 23, т. 2 и т. 5 и § 41, т. 3 и т. 4 са нищожни поради липса на компетентност. Относно § 23, т. 2, с която е създадена нова ал. 1 на чл. 21 в частта "въведени в серийно производство" и "некомерсиална" (функция) е прието, че е в нарушение на делегираната компетентност по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и в противоречие с чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), съгласно който изискванията за извършване на стопанска дейност се уреждат със закон, поради което незаконосъобразно с обжалваният подзаконов нормативен акт се въвеждат ограничения на конкуренцията, които следва да се приемат със закон. Аналогично за създадената нова ал. 7 на чл. 21 съдът е счел, че забраната за използване на елементите на градското обзавеждане за рекламна дейност противоречи на закона и излиза извън предоставената на общинския съвет нормотворческа компетентност. Съдът е счел, че правомощие за установяване на забрана на такава дейност върху елементите на градското обзавеждане, които са частна собственост, не произтича от чл. 17, ал. 1 на Закона за местното самоуправление и местната администрация, нито от чл. 21, ал. 1, т. 13 от с. з., който дава правомощие на общинския съвет да определя изискванията към дейността на физически и юридически лица. Съдът е приел, че въведените с § 41, т. 3 и т. 4 съответно изискване за собствениците на рекламни елементи ежегодно да искат презаверяване на издаденото разрешение за поставяне и последваща административнонаказателна отговорност при неизпълнение на това изискване са незаконосъобразни, т. к. не са обществено оправдани и представляват установяване на административно регулиране по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗОАРАКСД, докато несъответствието на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и чл. 57, ал. 1 ЗУТ се установява с констативни протоколи по реда на чл. 57а ЗУТ и е последвано от издаване на заповед за премахване на обекта. За неоснователен е счетен довода, че НИД на Наредбата следва да се предхожда от предварителното приемане на схеми за поставяне на обекти или елементи, т. к. одобряването на схемите е правомощие на главния архитект на общината и не засяга компетентността на общинския съвет за приемане на Наредбата. Съдът е приел, че обжалваният подзаконов нормативен акт е приет в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила на Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет. Оплакването за незаконосъобразност на § 9 за изменение на чл. 6, ал. 1 относно нововъведеното понятие "корпоративен типов проект" поради липса на яснота при правоприлагането е счетено за неоснователно по съображения, че понятието "корпоративен" е познато на вътрешното право, например от Закона за корпоративното подоходно облагане, и е видно, че това са всички проекти, които не са общински и индивидуални. За неоснователно е счетено оспорването на т. 2 от Приложение № 10, с която телефонните кабини са включени сред елементите на градското обзавеждане. Прието е, че терминологичното несъответствие в цитираното приложение, което класифицира елементите на градското обзавеждане, с чл. 56, ал. 1 ЗУТ, където кабините, без да се конкретизира от какъв вид, са включени в преместваемите обекти, не води до различен режим при издаването на разрешение, т. к. чл. 21, ал. 4 от Наредбата препраща към реда за преместваемите обекти и алтернативно предвижда режим за издаване на разрешение за поставяне на елементи на градското обзавеждане въз основа на скица. Съдът е счел, че оспореният § 30, т. т. 2, 3, 6 и втора с пореден номер 6 (налице е техническа грешка при номерирането), с които се въвеждат ограничения и забрани за поставяне на рекламни елементи, е в пределите на делегираните със закона правомощия на Общинския съвет като правото на преценка за начина на поставяне на рекламните елементи съдържа и правото да се забрани поставянето извън разрешените места. По аналогични съображения е счетено за неоснователно оспорването на § 36 относно измененията и допълненията на чл. 33, съдържащ забраните за поставяне на рекламни елементи в различните зони на общината, т. к. се касае за доразвитие на уредбата в пределите на законовата делегация. За неоснователно е счетено и оплакването за незаконосъобразност на § 83 от преходните и заключителните разпоредби на НИД на Наредбата относно въведеното задължение за сключване на споразумение с кмета на общината за финансово обезщетение в хипотезата на заварени преместваеми обекти и рекламни елементи, поставени върху имоти общинска собственост на правно основание – договор за наем със Столична община, чийто срок е изтекъл. Прието е, че сключването на споразумението зависи от волята на насрещната страна и същото се урежда от режима за отдаване под наем на общински имоти по Закона за общинската собственост, като при отказ кметът на общината има правомощието да издаде заповед за премахване на преместваемия обект или друг елемент на градското обзавеждане. Относно оплакването срещу § 7, с който се създава нова ал. 2 на чл. 4 за изискване за съгласуване на схемите за поставяне на преместваеми обекти, на рекламни елементи и на тези за градско обзавеждане, като преимуществено положение имат последните, съдът е приел същото за неоснователно, т. к. съгласуването е елемент от процедурата по одобряването на схемите, за което компетентен е главният архитект, и не съществува неяснота, която води до неприложимост на разпоредбата. За неоснователно е счетено и оплакването за незаконосъобразност на Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, прието с § 8 от НИД на Наредбата по съображения, че съдържанието на същото попада в обхвата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от с. з. Оспорването на § 11, т. 2 за изменение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за което се поддържа, че противоречи на новата ал. 2 на чл. 14 от същата, е прието за неоснователно, т. к.първата цитирана разпоредба е приложима за всички зони, на които е разделена общината, докато чл. 14, ал. 2 е специално правило само за първа зона. Съдът е счел, че § 21, с който ал. 1 на чл. 20 се изменя, като се въвежда максимален срок на разрешението за поставяне на преместваеми обекти, не е незаконосъобразен, т. к. срокът е част от реда за поставяне на преместваемите обекти по смисъла на чл. 56, ал. 2 ЗУТ и попада в нормотворческата компетентност на Общинския съвет по силата на цитираната разпоредба. Жалбата срещу § 87, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на НИД на Наредбата е счетена за неоснователна, т. к. превръщането на безсрочните разрешения в срочни следва от новата правна уредба и е в компетентността на Общинския съвет, като твърдяната неравнопоставеност с имотите общинска собственост не е налице, понеже в оспорените разпоредби се предвижда по-кратък срок до 01. 01. 2010 г. за продължаване действието на безсрочните разрешения за поставяне на обекти върху такива имоти в сравнение с тези частна собственост, за които се предвижда максимален срок по новата уредба относно заварените безсрочни разрешения за поставяне, строеж и монтаж на преместваемите обекти, съответно срок от дванадесет месеца от приемане на НИД на Наредбата за рекламните и информационните елементи, поставени върху частни имоти.

Обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон.

Правилни са изводите на административния съд за нищожност на § 23 от НИД на Наредбата, в частта, с която се създават нови ал. 1 и ал. 7 на чл. 21. Въвеждането на легално определение на понятието "елементи на градското обзавеждане" с новата ал. 1 на посочения член от Наредбата, което съдържа ограничителни изисквания същите да са въведени в серийно производство и да се използват за некомерсиална функция противоречат на заложеното в ЗУТ понятие за елемент на градското обзавеждане като незаконосъобразно го стесняват. По този начин на понятие, дефинирано чрез примерно изброяване в закона като най-общо родово понятие, се дава друго съдържание, което е незаконосъобразно и както правилно е счел съдът по същество представлява ограничение и тежест, които ограничават конкуренцията по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОАРАКСД.

Основната част от доводите в касационните жалби се основават на твърдението за неправилно дефиниране и класифициране на преместваемите обекти и елементите на гражданското обзавеждане в приетата от Столичния общински съвет Наредба от гледна точка на отношението видово понятие към родово понятие. Както законосъобразно е приел съдът по същество в част 4. 1.4 от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ понятието "елементи на градското обзавеждане" е обобщаващо родово понятие, в което се включват като вид преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и преместваемите елементи, изчерпателно изброени като рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи в чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Действително, в Наредбата съотношението на понятията "елемент на градското обзавеждане" и "преместваем обект" като родово към видово е подменено със съотношение на същите понятия като видово към родово. Този подход е възприет още с приемането на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община и не е счетен за незаконосъобразен при осъществения съдебен контрол върху същата Наредба, поради което преразглеждането на въпроса по повод обжалването на НИД на Наредбата е недопустимо. Както правилно е констатирал административният съд, в приложения № 1, и № 10, приети с НИД на Наредбата, е възприета класификация съответно на преместваемите обекти и на други елементи на градското обзавеждане съобразно примерното изброяване на същите в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Оплакването в тази насока цели отмяна на дефинирането на телефонните кабини като елемент на градското обзавеждане с оглед забраната за служенето им за осъществяване на рекламна дейност, въведена § 23, т. 2 от НИД на Наредбата, с която се създава нова ал. 7, на чл. 21 от същата, която забрана е отменена от съда като незаконосъобразна. Неоснователно в касационната жалба на "М. Б. ООД се твърди, че единствено телефонните кабини от всички елементи на градското обзавеждане по приложение № 10 са частна собственост, а и кабините са преместваеми обекти съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Сред неизчерпателното изброяване на елементите на градското обзавеждане в цитирания член са посочени примерно пейки, съдове за събиране на отпадъци, които с оглед концесионния сметосъбирането например също не представляват общинска собственост по дефиниция. Т.к. посочените общо като преместваеми обекти в цитираната разпоредба на ЗУТ "кабини" всъщност са вид елемент на градското обзавеждане, включването на телефонните кабини в приложение № 10 на НИД на Наредбата не е незаконосъобразно, т. к. е в пределите на оперативната самостоятелност на общинския съвет при съставянето на подзаконовия нормативен акт. Търговските цели, за които се използват телефонните кабини, не предопределя включването им в една или друга група на преместваемите елементи на градското обзавеждане, в какъвто смисъл са мотивите на съда. Заплащането на ползването на услугата, за която са предназначени телефонните кабини, и подчиняването й на режима на Закона за електронните съобщения, е неотносимо към специалния режим по ЗУТ, с оглед който е издадена обжалваната НИД на Наредбата. Предвид осъществения вече съдебен контрол с влезли в сила съдебни решения върху въведения с Наредбата режим на преместваемите обекти и други елементи на градското обзавеждане искането на касатора "М. Б." ЕООД за отмяна на чл. 21 и чл. 22, обособени с оспорваната НИД на Наредбата в радзел V "Елементи на градското обзавеждане" правилно не е прието за основателно от първоинстанционния съд.

Оплакването за незаконосъобразност на § 7 от НИД на Наредбата също е неоснователно. В касационната жалба "М. Б. ООД поддържа същите доводи както пред първоинстанциония съд, които законосъобразно са приети за неоснователни. Съдът по същество правилно е приел, че обжалваната НИД на Наредбата съдържа достатъчна яснота от гледна точка на органа, който следва да следи за съгласуването на схемите за поставяне на преместваеми обекти, на рекламни елементи и на елементи на градското обзавеждане, т. к. същото се извършва в хода на процедурата по одобряването на посочените схеми, а именно това е главният архитект на общината. Спазването на специалната уредба за посочените обекти и елементи съгласно районирането на Столична община и конкретната уредба за преместваемите обекти по чл. 10 и за рекламните елементи по раздел V, обособен с НИД на Наредбата при съобразяване на вида на проекта – типов или индивидуален е нормативна основа за правоприлагането, детайлите за което се изработват в оперативен порядък с административни практики и вътрешнослужебни актове. Основателно е възражението на ответника, че въведеното преимущество на посочените в приложение № 10 елементи на градското обзавеждане е въпрос на целесъобразност и е мотивирано от обществената функция на последните, поради което оплакването в касационната жалба за неравнопоставеност на обектите и елементите е неоснователно.

В касационната жалба на И. М. П. неоснователно се поддържа, че схемите за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи, и като цяло на елементи на градското обзавеждане, следва да бъдат приети и да са обявени публично преди да бъде приета НИД на Наредбата. Оплакванията всъщност се свеждат до изискване за съобразяване на обжалвания подзаконов нормативен акт с чл. 14, ал. 7 ЗОС и чл. 62, ал. 9 ЗУТ и по общо до спазване на режима на зелените системи в Столична община с оглед гарантиране правото на здравословна среда и отдих на населението, поради което касаторът счита, че схемите за поставяне на елементите на градско обзавеждане следва да са публично обявени.

Съдът намира оплакванията за неоснователни, т. к. приемането на обсъжданите схеми е предмет на конкретно искане по типов или индивидуален проект, а абстрактното приемане на схеми без да е отправено такова до общината не е възможно съгласно законовата уредба, поради което и няма основания за отмяна на НИД на Наредбата. Спазването на законовите изисквания на ЗОС и ЗУТ са задължение на административния орган във всеки конкретен случай на издаване на разрешение за поставяне и подлежи на административен и съдебен контрол. Публичното обявяване на схемите за поставяне на елементи на градското обзавеждане касае административната практика на общините и подлежи на контрол от населението на общината и отделните граждани чрез предвидените в закона способи. В заключение, НИД на Наредбата не противоречи на чл. 14, ал. 7 ЗОС и на чл. 62, ал. 9 ЗУТ, както и на целия раздел ХІ "Устройство на озеленени и залесени площи" от Глава трета "Устройство на териториите и поземлените имоти" от с. з., който раздел предвижда специални законови правила за зелените системи в града, задължителни при поставянето на обекти и елементи в същите. Специален е и редът за одобряване на план-схемите за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения в парковете и градините, който изключва предвидените общи правила в Наредбата, т. к. урежда режим само за посочените територии и е с юридическата сила на закон. Оплакванията за наличие на поставени обекти в нарушение на тези правила касаят конкретните разрешения за посочените в касационната жалба билбордове и др., а не режима за одобряване на схемите по НИД на Наредбата. Последният определя технически правила и компетентен орган за одобряване на схемите, което не противоречи на законовата уредба по ЗОС и ЗУТ, а я детайлизира и доразвива.

Не е налице нарушение на материалния закон от съда и като е отхвърлено оплакването за незаконосъобразност на § 8 от НИД на Наредбата. Концептуалното разминаване в съотношението на понятията преместваем обект и елемент на градското обзавеждане съгласно Наредбата и ЗУТ бе обсъдено по-горе и е намерило отражение в новия чл. 5, ал. 2, приет с обжалвания § 8, където неточно е посочено, че приложение № 1 класифицира и двата вида елементи, докато същото се отнася само до преместваемите обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. С оглед осъществения вече съдебен контрол на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 24 по Протокол № 4/20. 12. 2007 г. на Столичния общински съвет, новата ал. 2 на чл. 5 се явява продължение на възприетия от авторите на подзаконовия нормативен акт подход за съдържанието на преместваем обект и елемент на градското обзавеждане, поради което правилно е счетена от административния съд за законосъобразна.

Неоснователни са доводите на касатора "М. Б." ЕООД относно неправилност на обжалваното решение в частта за § 9 от НИД на Наредбата, с който се въвежда като разновидност на типовия проект, освен общински, и корпоративен типов проект. Основателно ответникът възразява, че липсата на легална дефиниция на понятието "корпоративен типов проект" не води до незаконосъобразност на изменената с § 9 разпоредба на чл. 6 от Наредбата. Видно е от чл. 7, ал. 4 (нова) от същата, че корпоративните типови проекти се предлагат от отделни възложители, за разлика от общинските типови проекти, задължително приемани за преместваемите обекти по ал. 5 на същия член, както и че обектите, за които няма типови проекти, се поставят въз основа на индивидуални такива (чл. 8 от Наредбата). Съществуващата уредба не противоречи на законова норма и е ясна с оглед правоприлагането, поради което няма основания за обявяването на § 9 от НИД на Наредбата за незаконосъобразен.

В касационната жалба на "М. Б. ООД неоснователно се твърди, че § 11, т. 2, с който се изменя ал. 3 на чл. 9 от Наредбата, и се въвежда ограничение за разполагане на определени видове преместваеми обекти по смисъла на Наредбата противоречи на § 16, изменящ забраната по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти в І-ва зона, с изключение на тези с кратковременен характер, свързани с честване на официални национални празници, културни и спортни прояви, за срок не по-дълъг от 7 дни. Видно е, че измененият чл. 9, ал. 3 съдържа общо правило за цялата територия на Столична община спрямо специалното такова по изменения чл. 14, ал. 2, което се отнася до І-ва зона, поради което противоречие не е налице, т. к. специалната норма изключва прилагането на общата такава.

Съдът правилно е приел по жалбата на горния касатор, че § 21 от НИД на Наредбата, с който се въвежда максимален срок на действие на разрешението за поставяне на преместваеми обекти пет години попада в законовата делегация на компетентност на Общинския съвет по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, т. к. законът не урежда този въпрос. Н.лно в касационната жалба се твърди, че е налице нарушаване на принципа на свободата на договаряне, понеже срокът на договора със собственика за ползване на имота за поставяне на преместваем обект не е обвързан от срока на разрешението, което подлежи на неограничено неколкократно автоматично подновяване за посочения срок в случай на удължаване на срока на договорите съгласно новата ал. 3 на чл. 20, приета с § 21, т. 2 от НИД на Наредбата.

Касационната инстанция счита за законосъобразни изводите на съда по същество за неоснователност на оспорването на разпоредбите от НИД на Наредбата, за които касаторът "М. Б." ЕООД твърди, без да сочи конкретни текстове (пред първата инстанция същият е оспорвал § 31 на НИД на Наредбата), че се въвежда понятието "схеми за поставяне на рекламни елементи". Правилни са изводите на съда, че изискването за наличие на схема за поставяне на рекламни елементи съществува в чл. 29 от Наредбата, преди изменението и допълнението й с оспорения нормативен акт, поради което се касае не до нова уредба, а до доразвитие на съществуващата в рамките на компетентността на издателя по чл. 56, ал. 2, във връзка с чл. 57 ЗУТ.

Неоснователно е оплакването на двамата касатори относно неправилни изводи на съда за законосъобразност на § 83 ПЗР на НИД на Наредбата. С цитираната преходна разпоредба се създава единствено възможност за сключване на споразумения за уреждане на финансовите отношения, породени от сключен договор за наем за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи върху имоти общинска собственост, чийто срок е изтекъл и становището на съда по същество в този смисъл съответства на закона. Предвиденото с цитирания § 83 не представлява ограничение, т. к. се касае до създаване на облигационни отношения, които се уреждат на плоскостта на свободата на договаряне. Единственото ограничение, въведено с оглед правна дисциплина, е дванадесетмесечния срок от влизане в сила на НИД на Наредбата, за който могат да действат тези споразумения, защото те имат преходен характер до уреждането на отношенията но новата правна уредба, като този срок е въведен по отношение на Столична община с оглед своевременното уреждане на заварените отношения. Не се касае до създаване на административно задължение за гражданските субекти, т. к. заварените отношения могат да бъдат уредени чрез сключване на предвидените договори и без да съществува изрична норма в обжалвания подзаконов нормативен акт. Уреждането на отношенията след изтичане на срока на договорите при отказ от страна на гражданскоправните субекти да сключат "споразумение" и паричните отношение при ползване на имот общинска собственост без правно основание ще подлежат на уреждане чрез способите на гражданското право и при прилагането на Закона за общинската собственост, в т. ч. и по съдебен ред при наличие на спор. Терминологичните неточности в § 83 ПЗР на НИД на Наредбата, като употребеният термин "обезщетение" подлежи на корективно тълкуване, с оглед естеството на уредената правна възможност – за създаване на договорни отношения, а не за обезщетяване на вреди от неправомерно поведение.

В касационната жалба на "М. Б. ООД неоправдано се поддържа, че с § 87, ал. 1 и ал. 2 от НИД на Наредбата се въвежда режим на неравнопоставеност на частната и общинската собственост, т. к. първата алинея предвижда безсрочните разрешения за поставяне и разрешенията за строеж и монтаж на преместваеми обекти по отменения режим да се считат издадени за максимално допустимия срок по новоприетата уредба, считано от датата на приемането на НИД на Наредбата, а тези за рекламни и информационни елементи върху имоти, които не са общинска собственост за срок от дванадесет месеца, считано от същата дата. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, доводът за неравнопоставеност е неоснователен, защото прекратяване на срока на договорите считано от 01. 01. 2010 г. е предвидено с алинея втора на цитираната преходна разпоредба за разрешенията относно имоти общинска собственост, макар да е употребен неточният правен термин, че същите стават "невалидни". Предвид изложеното, доводът за противоречие с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 ЗОАРАКСД и с режима на ЗУТ и Закона за общинската собственост е неоснователен, т. к. определянето на срок на разрешенията е част от делегираната на Общинския съвет компетентност с чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Въвеждането на нов правен режим относно срока на разрешението включва компетентността за уреждане на заварените правоотношения и противоречие с материалноправни разпоредби в частност относно бъдещото действие при новата уредба на заварените безсрочни разрешения не е налице, т. к. именно паралелното съществуване на безсрочни разрешения и разрешения, издавани при новия режим за определен срок, ще постави в привилегировано положение титулярите на заварените разрешения. Предвиждането на срок и за заварените случаи е предмет на оперативна самостоятелност на издателя на нормативния акт и т. к. е упражнено в рамките на закона, не подлежи на отмяна.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита за правилно становището на Административния съд по аргумент от чл. 187, ал. 2 АПК, че повторното оспорване на § 11, т. 3 за изменение на чл. 9, ал. 4 и § 16 за изменение на чл. 14 е недопустимо, т. к. оплакванията по същество касаят уредбата преди изменението и допълнението с обжалвания подзаконов нормативен акт, върху която е осъществен съдебен контрол и не е предмет на настоящото производство, поради което оплакванията срещу цитираните изменителни разпоредби в настоящото производство са неоснователни.

Неоснователни са оплакванията на "М. Б." ЕООД, че първоинстанционният съд не е следвало да разглежда спора по същество, т. к. по същото време е имало висящо съдебно производство за проверка законосъобразността на изменяната и допълвана Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община, приета с Решение № 24 по Протокол № 4/20. 12. 2007 г. на Столичния общински съвет. Обжалването на подзаконовия нормативен акт спира действието му, но не преустановява съществуването му в правния мир. Разпоредбите за изменение и допълнение следват съдбата на нормите, които изменят и допълват, поради което при отмяна от съда на нормативни разпоредби, изменящите и допълващи ги норми следва да се считат за мълчаливо отменени. Когато е налице частична отмяна на текст от разпоредба, се прилагат аналогични правила, т. е. ако е допълнен или изменен отменен текст, текстът за допълнение или изменение не може да породи правно действие. Потвърдените от съда текстове ще се прилагат, изменени или допълнени, ако разпоредбите за изменение или допълнение не са отменени, съответно в неизменения им вид, ако последните са отменени от съда. Освен това, произнасянето по същество с обжалваното решение е спряно от съда до приключване на спора за законосъобразност на Наредбата с влязло в сила решение, поради което оплакванията в тази насока не се оправдават.

С оглед предмета на спора по същество, касаторът "М. Б." ЕООД неоснователно твърди, че доводите му срещу чл. 28, т. 18 и т. 21 от Наредбата не са обсъдени, т. к. правилно съдът е приел, че тези разпоредби не са изменени с НИД на Наредбата и са били предмет на приключилия съдебен спор. Оплакването на посочения касатор за непроизнасяне по жалбата му в частта, с която са изменени чл. 80, ал. 8 и 9 от Наредбата също са неоснователни, понеже в тази част жалбата му е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определението от 14. 05. 2009 г. по делото, което не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на Столичния общински съвет юрисконсулт Щерева за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 143 АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "М. Б. ООД, "М. Б." ЕООД и И. М. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на Столичен общински съвет сумата от 150 лева, представляващи разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Предвид изложеното, твърдяното касационно основание не е налице, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10 от 18. 01. 2010 г. по адм. дело № 1445/2009 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА

"М. Б. ООД, гр. С., "М. Б." ЕООД, гр. С. и И. М. П., да заплатят на Столичен общински съвет разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Й. П.

В.А.