Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“ АД, чрез юрисконсулт В. П., срещу решение №195/ 16. 12. 2021 г., постановено по в. т. д. №554/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение №260104/17. 05. 2021г. по т. д.№676/20г. по описа на Окръжен съд Варна в частта, с която са прогласени за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП клаузите на чл. 2 ал. 1 и ал. 3, чл. 3 ал. 5 изр. 1, чл. 6 ал. 2 изр. 1 и чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34447/02. 04. 2008 г., сключен между Б. А. Ш. и „Ю. Б“ АД, и е осъдена банката - касатор да заплати на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД на Б. Ш. сумата 6481, 27 шв. фр., платени без основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода 07. 03. 15г. – 23. 02. 20г., сумата 26 088, 73 лв., представляваща платена без основание сума по кредита за периода 24. 02. 15г. – 23. 02. 20г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня на усвояване на кредита, ведно със законната лихва върху посочените суми от 24. 02. 20г. до окончателното плащане, като банката е осъдена за разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК и за отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Оспорени са от касатора като незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че оспорените от ищеца като нищожни клаузи на договора, уреждащи валутата и лихвата по кредита не са индивидуално уговорени; че ответната банка е била длъжна да предостави на кредитополучателя информация и предупреждение за бъдещото движение на валутните курсове; че валутният риск бил прехвърлен върху потребителя; че реално кредитът е усвоен в евро; че поради промяната в курса на франка, задължението на кредитополучателя се е увеличило и той е извършил надплащане към банката. Изложени са съображения, че единствената информация относно развитието на валутния курс, с която е разполагала банката, е тази, която е предоставена на кредитополучателя, като израз на нейната добросъвестност е именно включването на чл. 22 в договора; че приложимият лихвен процент е бил изменян с подписване на допълнителни споразумения между страните, с което кредитът е бил предоговарян. Касаторът навежда оплакване, че съдът неправилно не е разгледал доводите му във въззивната жалба за необосновано кредитиране от първата инстанция на свитетелски показания, които, според него, са негодни да установят твърдените факти. В жалбата са развити и оплаквания срещу изводите на въззивния съд за основателност на осъдителния иск за присъждане на валутни разлики за исковия период, доколкото, според касатора, не е доказано по делото, че именно кредитополучателят е плащал вноските по договора.

В представеното с касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007-2008г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск? /противоречие с решение по дело С-186/16 СЕС/; 2. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума реално е предоставена на разположение на кредитополучателя в чуждестранната валута /швейцарски франкове/ и след това е превалутирана по негово желание в лева/евро за разплащане с негови контрагенти, а задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута /швейцарски франкове/, счита ли се договорът сключен в лева/евро и в коя валута се дължи връщането на кредита? /противоречие с решение по дело С-119/17 СЕС/; 3. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита? /противоречие с решения на ВКС по т. д.№1467/19г. на второ т. о. и по т. д.№2184/19г. на второ т. о./. Поставя се като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпросът, който, според касатора, е обусловил изхода на спора пред въззивния съд: 4. При преценка за наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит кой има основание да претендира връщане по чл. 55 ал. 1 ЗЗД на недължимо платено въз основа на тези клаузи – лицето, което е плащало вноските по кредита или кредитополучателят? Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Б. А. Ш., чрез адв. М. К., който изразява становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение № 418 от 13. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 418/2022 г. на Апелативен съд - София е отправено преюдициално запитване, по повод на което е образувано дело № С-117/2023 г. в Съда на ЕС, по следните въпроси:

1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, §1 и т. 1, б.“в“ от Приложението към чл. 3, §3 на Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?;

2. При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута?

Поставените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за отговора на част от формулираните в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси, а съответно и за изхода на спора по настоящото дело, поради което на основание чл. 631 вр. с чл. 633 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-117/2023 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ: СПИРА производството по т. д. № 970/2022 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, до произнасяне на Съда на ЕС по дело № С-117/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: