О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1880
София, 28. 06. 2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. П. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4353/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., с адрес в [населено място], чрез пълномощника адвокат Е. Ф., срещу въззивно решение № 88/23. 06. 2022 г. по гр. д. № 34/2022 г. на Апелативен съд – Варна. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Обвързващи ли са договорите за продажба, сключени без представителна власт от мними пълномощници на продавачите, в хипотеза, в която продавачите са предявили искове пред съда за недействителността им като сключени без представителна власт, а след това са се отказали от така предявените искове. Отказът от иск в тази хипотеза формира ли сила на пресъдено нещо по същество на спора на прекратеното дело, равнозначно на отхвърляне на предявените искове; 2. Дължи ли се връщане на дадените пари от лице, което не е пълномощник на продавачите, предаването на пари се е случило преди изповядване на нотариалните актове, а впоследствие са изповядани нотариални актове за продажба чрез мним пълномощник на продавачите. 3. Когато в резултат на недобросъвестно водени преговори от адвокат, действащ от чуждо име без представителна власт, се стигне до покупка на недвижим имот, който не е собственост на продавача и/или продавачите са отказали да потвърдят сключената от тяхно име без представителна власт покупко-продажба и купувачът претърпи евикция, разполага ли последният с иск за вреди срещу нарушилия професионалните си задължения адвокат, или в тази хипотеза той може да ангажира единствено отговорността на продавача. По първия въпрос се сочи противоречие с ТР № 5/12. 12. 2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС. По въпроса относно силата на пресъдено нещо на отказа от иск в процесната хипотеза, се твърди, че е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решение № 281/29. 10. 2012 г. по гр. д. № 130/2012 г., I г. о., решение № 1019/13. 05. 1976 г. по гр. д. № 671/1976 г., I г. о., мотивите на ТР № 7/31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, решение № 240/05. 11. 2012 г. по гр. д. № 344/2012 г., II г. о., като се сочи и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1 / 28. 05. 1979 г. , а по третия въпрос – с ТР № 2/06. 06. 2012. 2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСТК, ВКС.
Постъпили са писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответниците по касационната жалба Т. Г. и РС – Тервел, в които са изложени твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. От държавата, представлявана от министъра на финансите, не е постъпил отговор срещу подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:
Въззивният съд е отменил решение № 260149/13. 07. 2021 г. по гр. д. № 109/2020 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е уважен предявеният от Д. В. Д. против адвокат Т. И. Г. иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 12 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 29 625 лв. за имуществени вреди, причинени на ищеца, вследствие нарушение от ответника на изискванията за добросъвестност при осъществяване на дейността му като адвокат при договаряне и сключване на разпоредителни сделки. Вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен така предявеният иск, както и предявените от Д. Д. в условия на евентуалност искове против адвокат Т. Г. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., като дадени при начална липса на основание и по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално, като дадени при неосъществено основание. Прекратено е производството по предявения от Д. Д. против Районен съд – Тервел евентуален иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършването на нищожна съдебна делба; прекратено е производството по предявения от Д. Д. против държавата, представлявана от министъра на финансите, евентуален иск по чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати 39 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършването на нищожна съдебна делба с решения по описа на РС – Тервел. Отхвърлен е предявеният от Д. Д. против държавата, представлявана от министъра на финансите, евентуален иск с правно основание чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 39 500 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, в резултат от въвеждането и поддържането на законодателство, допускащо като резултат извършването на нищожни съдебни делби.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 13/21. 11. 1994 г. на ОСЗ - Т. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 44, 999 дка, находяща се в [населено място], [община], представляваща имот № * г. по плана на земеразделяне на наследниците на С. Д., чужд гражданин, роден през 1906 г. в [населено място] и починал през 1984 г. : децата му Х. Д., М. Д., Ф. Х., както и двете деца на неговия син Х. Д., а именно С. Д. и Н. Й..
С пълномощно от 30. 11. 2012 г. с нотариално заверени подпис и съдържание Х. Джебеджи е упълномощил адвокат Т. Г. да го представлява по повод земеделски земи, в това число земи в наследство от баща му, а именно горепосочената нива, вкл. да води дела, да подаде молба за доброволна делба, да го снабди с документ за собственост, както и да ги продаде при условия, каквито намери за изгодно, като получи продажната цена. С НА № 45/21. 01. 2013 г. по извършена обстоятелствена проверка Х. Д. е признат за собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от 44, 999 дка, находяща се в землището на [населено място], [община].
Установено е, че с НА № 46/21. 01. 2013 г. Х. Д., представляван от адвокат Т. Г., е продал горепосочения имот на Г. Х. А. по време на брака му с М. М. А.. На 21. 02. 2014 г. упълномощеният с генерално пълномощно от М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й., адвокат К. Т. е предявил от тяхно име против Х. Д. иск за доброволна делба на процесната нива. С решение № 56/21. 07. 2014 г. е допусната делба при квоти по 2/8 ид. ч. за М. Д., Ф. Х. и Х. Д. и по 1/8 ид. ч. за С. Д. и Н. Й. и е отменен КНА от 2013 г. С решение № 103/11. 12. 2014 г. между съделителите е извършена делба, като на всеки съделител е възложен реален дял, обособен в самостоятелен новообразуван имот чрез разделяне на възстановения имот на пет части.
С нотариални актове за покупко-продажба от 04. 02. 2015 г. всеки от съделителите е продал разпределения му дял по делбата на ищеца Д. Д. срещу цени според посоченото в актовете в общ размер на 39 500 лева, които били заплатени в брой на адвокат Т. Г.. По сделките М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й. били представлявани от адвокат К. Т., а Х. Д. - от адвокат Т. Г.. На 03. 02. 2015 г. последният е внесъл по своя депозитна сметка в Ю. Б. АД посочената сума.
От представените банкови документи е установено, че сумата 13 100 евро била преведена от Т. Г. на 18. 02. 2015 г. от депозитната му сметка по банкова сметка на М. Д.в З. Б., Турция, с вписано основание продажба на земя – която сума е сбор от получените продажни цени за дяловете на М. Д., Ф. Х., С. Д. и Н. Й.. След сключване на договорите за продажба петте недвижими имота са обединени в един с обща площ от 44, 999 дка и № * по плана на земеразпределяне. Последвали са няколко съдебни производства, като с влязло в сила на 26. 07. 2017 г. решение по предявени искове от Г. А. и М. А. против Х. Д., С. Д., Ф. Х., Н. Й., М. Д. и Д. Д., е прогласена нищожността на извършената съдебна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и е било признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/4 ид. ч. от недвижимия имот с площ от 44, 999 дка /квотата, която Х. Д. е притежавал и им е прехвърлил през 2013 г./. С влязло в сила на 01. 12. 2017 г. решение е отхвърлен предявеният от Д. Д. против Г. и М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС. На 18. 08. 2017 г. С. Д., Ф. Х., Н. Й.. и М. Д., представлявани от адвокат В. Д., предявили против Д. Д. искове с правно основания чл. 42 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключените между тях и Д. договори от 04. 02. 2015 г. като сключени при липса на представителна власт и искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането му да им предаде владението върху недвижимите имоти. По исковете им са образувани съответно гр. д. № 444/17 г., гр. д. № 445/17 г., гр. д. № 446/17 г. и гр. д. № 447/17 г. по описа на РС – Тервел, като на 30. 01. 2018 г. по всяко от делата била депозирана молба от съответния ищец чрез адвокат Д. за отказ от предявените искове. С влезли в сила определения от 05. 02. 2018 г., производствата по делата били прекратени на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска.
С нотариален акт за покупко-продажба № 71/14. 02. 2018 г., С. Д., Ф. Х., Н. Й. и М. Д., представлявани от адвокат В. Д., продали на Г. А. собствените си общо 3/4 ид. ч. от имот № * за сумата от 40 000лв. В хода на първоинстанционното производство с преводно нареждане от 11. 01. 2021 г. ответникът Т. Г. е превел от депозитната си сметка, по която била внесена сумата от 39 500 лева, по банкова сметка на ищеца Д. Д. сумата от 9 875 лева с посочено основание – възстановяване на сума по договор за продажба, платена за Х. Д..
За да отхвърли така предявените срещу адвокат Т. Г. главен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 39 500 лева с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 12 ЗЗД и акцесорен иск за законни лихви от 03. 02. 2017 г., въззивният съд е приел, че в хода на преддоговорните отношения по повод сключване на сделките от 04. 02. 2015 г. и на договорните такива, ищецът –купувач, не е упълномощавал ответника да го представлява като адвокат, нито той е действал като негов пълномощник, напротив той е бил пълномощник на един от петимата съделители продавачи. Следователно ответникът не е поемал задължение за правна защита на ищеца, за да му дължи защита на неговите права и законни интереси като клиент с необходимата професионална компетентност.Противоправността при преддоговорната отговорност /като вид деликтна/ се изразява в нарушение на предписано от закона изискване за добросъвестно водене на преговори и сключване на договор без да се причинят вреди. При преддоговорната отговорност негативният интерес ще е нарушен, когато не бъде сключен договорът, който кредиторът е избрал за задоволяване на позитивния си интерес, защото преговорите са били прекъснати или пък е сключен нищожен договор, договор, който е унищожен или е развален, т. е. облигационната връзка не е възникнала или е била прекратена с обратна сила. Тогава, когато вредите от недобросъвестното водене на преговорите или сключването на договора, се трансформират в последица от неизпълнението на налично договорно задължение, преддоговорната отговорност се поглъща от договорната отговорност.
Въззивният съд е посочил, че сумата 39 500 лева е платена от ищеца не защото ответникът нежелано е внесъл промяна в правната сфера на ищеца, а защото ищецът е искал, действал е за настъпване на желана от него правна промяна – сключване на договори за придобиване право на собственост върху недвижими имоти срещу заплащане на сумата 39 500 лева, тоест сумата е дадена от ищеца в изпълнение на негово, възникнало по силата на сключените договори за продажба, договорно задължение за заплащане на продажна цена. Съобразил е, че тези договори за продажба продължават да действат в правния мир и да обвързват валидно страните по тях, макар че ищецът е евинциран с влязло в сила решение, с което е отхвърлен изцяло искът му с правно основание чл. 108 ЗС срещу владеещите имота, основан на същите договори като придобивно основание за правото му на собственост, тъй като съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1/2019 от 02. 07. 2021 г. на ОСГТК на ВКС договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение на приобретателя, а съгласно императивното правило на чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на такива договорите става по съдебен ред.
Съдът е приел, че не се касае за недействителни договори, тъй като е извършен отказ от исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявени от продавачите по четири от договорите, т. е. тези, представлявани от адвокат К. Т., против Д. Д., за прогласяване недействителността на договорите, като сключени при липса на представителна власт. П. от отказа от иска обхваща всички отражения на СПН, вкл. и нейното зачитане от следващ съд и от другите държавни органи, поради което не би могло в производството пред въззивния съд да се разглеждат твърденията на ищеца - купувач по сделките и ответник по исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, че адвокат К. Т. е действал без представителна власт. Освен това съдът е съобразил разясненията, дадени в ТР № 5/2014 от 12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС, според които само мнимо представляваният може да се позове на тази недействителност. Посочил е, че ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. В заключение въззивният съд е приел, че за ответника не е възникнало задължение да репарира на деликтно основание вреда в размер на 39 500 лв., защото сумата представлявала заплатената продажна цена по сключените от ищеца и обвързващи го договори за покупко-продажба, които от своя страна подлежат на разваляне и съответно при развалянето им, подлежи на връщане цената от продавачите, на които е била отчетена. Посочил е също, че ищецът може и да се е доверил на правните познания на ответника, защото същият е с професия адвокат, но между тях не са установени правоотношения по повод това му качество, нито ответникът е бил негов представител.
За да отхвърли като неоснователни и евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата 39 500 лева е дадена в изпълнение на задължението за заплащане на продажна цена по сключените действителни договори за покупко-продажба, а не при начална липса на основание, нито при неосъществено основание. Обстоятелството, че чрез тях не е било прехвърлено право на собственост, т. е. не е изпълнено задължението по сключените договори, не може да се приравни на неосъществено основание.За да прекрати производството по евентуалния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД против РС-Тервел и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за репариране на вреди, за които се твърди, че били причинени от съдебния акт на съдия при РС – Тервел поради нарушение на националното законодателство, съдът е приел, че те са недопустими. Пороците на постановените съдебни актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила, както е влязло в сила решението на РС – Тервел по съдебната делба, независимо от нищожността на делбата, съдебните актове не могат инцидентно да бъдат проверявани от друг съд, за да се установяват претърпени от тях вреди. Въззивният съд е приел за недопустим и евентуалния иск по чл. 7 КРБ срещу държавата, както и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на 39 500 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на извършването на нищожна съдебна делба с решение на РС – Тервел, по които също е прекратил производството. Изложил е, че съгласно чл. 7 от КРБ държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо, и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, съответно лица от състава му, в който случай държавният орган има качеството на процесуален субституент. Недопустимо е предявяването на иск за обезщетение против държавата и против нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство, защото искът не може да бъде разгледан едновременно по отношение на материалноправния носител на задължението - държавата и по отношение на неговия процесуален субституент - държавния орган, който извършвал действия в процеса от свое име. В случая е предявен иск против РС - Тервел като процесуален субституент, и евентуален иск срещу държавата за обезщетяването на едни и същи вреди, произтичащи от една и съща противоправна дейност на съдия при РС – Тервел, при един и същ фактически състав за възникването на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД и по чл. 7 КРБ и на двата иска. Производството по предявения против РС – Тервел иск като процесуален субституент е недопустимо, но това не прави допустим искът против държавата поради това, че искове за вреди, причинени в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на българското законодателство при администриране и разглеждане на дела с влезли в сила съдебни актове, са недопустими.
Въззивният съд е отхвърлил и предявения против държавата при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 7 КРБ за заплащане на обезщетение в размер на 39 500 лева за претърпени имуществени вреди в резултат от въвеждането и поддържането на законодателство, допускащо като резултат извършването на нищожни съдебни делби. Приел е, че създаденото законодателство, регламентиращо съдебната делба, не урежда като резултат извършването на нищожни съдебни делби, причиняващи вреди на правните субекти. То предвижда участието в съдебното производството на всички съсобственици на вещта, предмет на предявения иск за делба. Ако те не са конституирани като страни, предвижда невъзможност за прекратяване на съсобствеността без тяхното участие, обявявайки такава делба за нищожна и така охранява техните права, които, поради нищожността на делбата, те не могат да изгубят. От своя страна, ако даден субект се е доверил на съдебно решение, легитимиращо праводателя му, което би следвало да бъде конститутивно, но не е имало такъв ефект, то законодателството е предвидило съответния правен институт за охраняване и на неговите интереси, вкл. връщане на даденото по сделката, чрез която не е могъл да придобие право на собственост, и разноските по договора.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Първата група въпроси /т. 1/ от изложението не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са неотносими за изхода на делото. Решаващите изводи на съда за отхвърляне на предявения от Д. Д. против адвокат Т. Г. иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 12 ЗЗД са в смисъл, че липсват установени с писмен договор правоотношения между страните по повод професията на ответника като адвокат на ищеца, които да го задължават като пълномощник да защитава правата и законните интереси на ищеца. Независимо какъв отговор ще се даде на поставения от касатора въпрос - дали са обвързващи договорите за покупко-продажба, сключени между С. Д., Ф. Х., Н. Й. и М. Д., представлявани от адв. К. Т., и Д. Д., това няма да доведе до промяна на правния резултат по делото във връзка с така предявените искове и търсената срещу ответника в качеството му на адвокат отговорност. Въпросите са извън предмета на очертания пред въззивния съд спор и касаят правоотношения и процесуални действия на трети на делото лица. Съдът е съобразил разясненията, дадени в ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които само мнимо представляваният може да се позове на недействителност по чл. 42 ЗЗД. В случая е прието за безспорно установено по делото, че липсва такова позоваване, като производството по предявения по чл. 42, ал. 2 ЗЗД иск е прекратено поради направен валиден отказ от него.
Вторият въпрос от изложението също е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд. Формулиран е общо и не е изведен от разрешенията на съда, поради което не отговаря на изискванията, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК, така както са разяснени с посоченото по-горе тълкувателно решение. При липса на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване, не следва да се разглежда и посоченото от касатора допълнително основание.
Така, както е формулиран, третият въпрос също не осъществява общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдяното от ищеца недобросъвестно водене на преговори от страна на ответника - адвокат Т. Г., тъй като той не е бил пълномощник на ищеца, поради което не му дължи защита на правата и законните интереси като клиент с необходимата професионална компетентност. При това положение въпросът на касатора, основан на установено недобросъвестно поведение на ответника при водене на преговори като адвокат, действащ от чуждо име, без представителна власт, не може да се прецени като релевантен.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Ответниците по касационната жалба не са направили искане за присъждане на разноски пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88/23. 06. 2022 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: