О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1965
Гр. София,16.04.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Първо отделение, втори състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4245 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, както следва:
· с вх.№ 6405 от 20.03.2023 г., подадена от Н. К. Н., Ц. П. К., П. П. К., К. П. К. и Д. П. К., чрез адвокат Н. К. от САК, както и от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и Ц. Д. Ц. чрез адвокат М. Р. от САК, както и
· с вх.№ 8447 от 10.04.2023 г., подадена от Б. С. Н. и Я. С. Н. (в качеството им на единствени наследници по закон на Я. Г. Н., починала на 01.06.2023 г.), Н. В. К., В. В. Р., Л. Г. К., С. М. С., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. чрез адвокат Д. М. от САК,
които са насочени срещу въззивно Решение № 176 от 11.02.2023 г. по в. гр. д.№ 610/2022 г. по описа на САС, II гр. състав.
Срещу жалбата с вх.№ 8447 от 10.04.2023 г., подадена чрез адвокат Д. М., е депозиран отговор от „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс - 94“ ООД чрез адвокат Г. С. от САК с доводи, че липсва основание за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноски.
Жалбоподателите, представлявани от адвокат Д. М., са депозирали отговор на жалбата с вх.№ 6405 от 20.03.2023 г., като заявяват, че я намират за основателна.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
С атакуваното въззивно решение са отменени Решение № 265353 от 11.08.2021 г. и допълващото го Определение от 01.11.2021 г., постановени по гр. д.№ 3347/2013 г. по описа на СГС, ГО, 14-ти състав, вместо което е постановено, че се отхвърлят предявените от настоящите касатори срещу „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс – 94“ ООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване спрямо ответниците на собствеността и предаване от тях на владението на ищците върху недвижими имоти, находящи се в строителните граници на М., м. „Седем могили“, нанесени в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г., явяващи се част от[жк], кв. 23 по плана на [населено място], местността „Л.–Зона Г“, нанесени в КККР със Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на ИД на АГКК и с последно изменение със Заповед № 18–6410 от 30.08.2017 г. на Началника на СГКК - София, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а именно: (1) имот № 101981 с площ от 2 020 кв. м., съставляващ УПИ [№] и нанесен в КККР като ПИ с идентификатор [№] с площ от 2 069 кв. м., (2) имот № 101980 с площ от 1 631 кв. м., представляващ УПИ III и нанесен в КККР като ПИ с идентификатор [№] с площ от 1 632 кв. м. и (3) имот № 101979, представляващ УПИ [№] и УПИ [№], нанесен в КККР като ПИ с идентификатор 68134.601.424, с площ от 1 934 кв. м., а по отношение на „Хидротурс - 94“ ООД е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху (4) имот [№], с площ от 2 522 кв. м. по помощния план от 2004 г., представляващ УПИ [№] и УПИ [№] от квартал 23 по плана на [населено място], местността „Л. - Зона Г“, част от поземлен имот с идентификатор [№].
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. Х. К., която е била собственик на нива от 7,5 дка и нива от 3,00 дка, находящи се в землището на М., местност „Седем могили“. С решение № 23 от 30.04.1993 г. е било отказано възстановяване на собствеността върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ, по съображения, че попадат под[жк]. Впоследствие са постановени решения за възстановяване на собствеността, а именно: Решение № 23-Р2 от 12.10.2002 г. за нива от 2,020 дка - имот [№]; Решение № 23-Р3 от 22.06.2010 г. за нива от 2,522 дка - имот [№] и Решение № 140 от 22.11.2011 г. за нива от 3,651 дка - имоти [№] и [№]. Прието е, че последните три решения са издадени от общинската служба извън установените от закона правомощия, защото извън случаите на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ органите по поземлената собственост не могат да отменят сами постановените от тях откази за възстановяване на собствеността. В случая решенията на ОСЗ, от които черпят права ищците, са постановени по преклудирани права. По тази причина те не са произвели конститутивно действие. Посочено е също, че в случая е била налице пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като върху имотите са осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.
В изложението към касационната жалба с вх.№ 6405 от 20.03.2023 г. са поставени въпросите:
I.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди и оцени всички събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, да обсъди доказателствата и защитните позиции на страните и да изложи мотиви ?“ – с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д.№ 4744/2008 г., Първо г. о. и Решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр. д.№ 652/2011 г., Второ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК;
I.2. „Следва ли съдът да извърши преценка въз основа на всички събрани по делото доказателства за правните последици на всички постановени решения на ПК/ОСЗ, както и дали административното производство по възстановяване на собствеността, следва да се приеме за окончателно приключено ?“ - с позоваване на т. 2 от ТР № 1/1997 г. на ВС, ОСГК;
I.3. „Следва ли съдът да обоснове прилагането на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в конкретния случай ? Следва ли съдът да посочи точно кои доказателства кредитира и въз основа на кои доказателства е приел, че върху имотите са осъществени мероприятия, които са пречка за възстановяване на заявените имоти ?“ - с позоваване на противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 70 от 22.06.2010 г. по гр. д.№ 674/2009 г., Първо г. о., Решение № 108 от 25.07.2012 г. по гр. д.№ 1291/2010 г., Първо г. о., Решение № 147 от 19.07.2010 г. по гр. д.№ 7/2009 г., Първо г. о. и др.
В изложението към касационната жалба с вх.№ 8447 от 10.04.2023 г. са поставени въпросите:
II.1. „относно предпоставките, при които административното производство по възстановяване на собствеността следва да се приеме за окончателно приключило и относно задължението на съда да извърши преценка въз основа на всички събрани по делото доказателства за правните последици на всички постановени от Поземлената комисия (Общинска служба по земеделие) решения, за да установи този факт, както и възможността производството по възстановяване на собствеността да продължи след отказ от административния орган да възстанови собствеността и свързаните въпроси:
II.1.1. „Относно приложението на нормата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и правомощията на административния орган да признае правото на възстановяване при наличие на първоначален отказ по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ“
II.1.2. „Относно правомощията на административния орган да признае правото на възстановяване на собственост по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при наличие на първоначален отказ и да измени предходно решение след провеждане на съдебно производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСППЗ и относно това дали решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е задължително за държавата, органите й и лицата, които се легитимират като техни правоприемници“;
- с довод за противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 198 от 22.06.2012 г. по гр. д.№ 116/2012 г., Второ г. о., Решение № 55 от 12.07.2019 г. по гр. д.№ 2608/2018 г., Второ г. о., Решение № 484 от 12.01.2012 г. по гр. д.№ 1273/2010 г., Първо г. о., Решение № 195 от 07.12.2016 г. по гр. д.№ 1067/2016 г., Трето г. о. и Решение № 1049 от 25.06.2004 г. по гр. д.№ 377/2003 г., Четвърто г. о.
II.2. „Относно предпоставките за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. въпроса кои строежи осъществяват хипотезата на реализирано мероприятие по смисъла на тази норма ?“;
- с довод за противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр. д.№ 2570/2007 г., Второ г. о.;
II.3. „Относно задължението на съда при обосноваване на съдебния акт и изграждане на вътрешното си убеждение да спазва и прилага правилата на формалната логика“
- с довод за противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр. д.№ 1499/2016 г., Първо г. о. и Решение № 246 от 28.12.2018 г. по гр. д.№ 4719/2017 г., Четвърто г. о.;
II.4. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор ?“ - с довод за противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 50250 от 17.01.2023 г. по гр. д.№ 667/2022 г., Четвърто г. о., Решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д.№ 1119/2009 г., Трето г. о. и Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д.№ 241/2011 г., Първо г. о.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. ВКС може да доуточни и конкретизира правния въпрос, релевантен за спора.
В случая касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по питанията с №№ І.1., І.3. и ІІ.4., които (обобщени) се свеждат до въпроса относно дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора и задължението му да обсъди събраните по делото доказателства за фактите, които са от значение за правния спор, както и да се произнесе по поддържаните от страните доводи и възражения. Въпросът е относим към обективираната правораздавателна воля, видно от чието съдържание въззивният съд декларативно е изключил да са налице предпоставките по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за повторно произнасяне по заявлението за възстановяване собствеността на наследниците на М. Х. К., без да навлиза в обсъждане и преценка за конкретните предпоставки, при които органът по поземлена собственост разполага с правомощие да измени решението си, включително като признае правото на възстановяване при наличие на първоначален отказ. По аналогичен начин въззивният съд се е произнесъл и по съществуване на пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – отново без да е посочил фактите, подведени от него под хипотезата на цитираната правна норма и доказателствата, въз основа на които е приел за осъществени тези факти. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение по релевантния правен въпрос с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 1 546,50 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 176 от 11.02.2023 г. по в. гр. д.№ 610/2022 г. по описа на САС, II гр. състав.
На касаторите, чрез пълномощниците им, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в общ размер на сумата 1 546,50 (хиляда петстотин четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) лева, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавната такса и представяне на документа производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: