О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1868
София, 28. 06. 2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4328 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. А. Н. срещу решение № 143 от 18. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 820/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260042/15. 07. 2021 г. по гр. д. № 246/2020 г. на Павликенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу А. Т. П. и М. Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..........., том ............., дело № .................. г. на Павликенски районен съд.
Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде уважен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Предявява възражение за прекомерност на платения от ответниците по касационната жалба хонорар за един адвокат.
В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката - ищца се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Означава ли, че договорът за издръжка и гледане е изпълняван непрекъснато, ако персоналното гледане и издръжка е преустановено и заместено с настаняване в дом за стари хора?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17. 06. 1981 г. на ОСГК на ВС; 2. „Неизпълнение ли е на договора за издръжка и гледане, ако грижите по него се полагат от трето лице, а не лично от приобретателя, ако в договора не е уговорено, че следва лично приобретателят да ги полага?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17. 06. 1981 г. на ОСГК на ВС и решение № 20/13. 03. 2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, 4 г. о.; 3. „Обосновава ли извод за неизпълнение на договора за гледане и издръжка обстоятелството, че наследниците на починалия втори приобретател по договора и внуци на прехвърлителя не са полагали грижи за него?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17. 06. 1981 г. на ОСГК на ВС, решение № 165/01. 03. 2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ВКС, 3 г. о. и решение № 60248 от 11. 11. 2021 г. по гр. д. № 491/2021 г. на ВКС, 3 г. о.; 4. „Неизпълнение ли е по договора за издръжка и гледане неживеенето в едно домакинство на прехвърлителя и приобретателя, след като в договора не е уговорено, че следва да живеят в едно домакинство?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 82/05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 653/08. 07. 2002 г. по гр. д. № 295/2002 г. на ВКС, 2 г. о. и решение № 41/23. 02. 2010 г. по гр. д. № 93/2009 г. на ВКС, 4 г. о.; 5. „Предполага ли непременно прехвърлителят и приобретателят да живеят в едно и също домакинство или дори в едно и също населено място, когато обемът на дължимите грижи и издръжка е формулиран чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто приобретателят е водил преди?“, който счита за разрешен в противоречие с решение № 82/05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, 4 г. о., и 6. „Допустимо ли е въззивната инстанция да препрати към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, вместо да я изложи в мотивите на въззивното решение едновременно с аргументация, кои факти и обстоятелства се считат за доказани или недоказани, съответно кои са доказателствата въз основа, на които се правят изводите за доказаност или недоказаност на твърдените от страните факти, в случаите, когато във въззивната жалба са били направени оплаквания за несъответна на доказателствата установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с т. 19 ТР № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС. Касаторката се позовава и на основанието по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в която хипотеза формулира следния въпрос: „Не означава ли, неподписването персонално от прехвърлителя на договора за настаняване в дом за стари хора, че той е бил принуден да живее там не по своя воля, а по волята на подписалата договора приобретателка?“, който счита, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни аргументи защо.
Ответниците по касационната жалба – А. Т. П. и М. Т. П. подават отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя e допустима.
Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическата обстановка по делото, обсъждайки всички приети доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически изводи по спора, които споделя напълно. Според последните, на 18. 12. 1997 г., А. Н. Д. е прехвърлил на дъщеря си М. П. /ответница, починала в хода на процеса/, собствеността върху следния недвижим имот: 2/3 идеални части от едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки, находящи се в [населено място], заедно с дворното място, върху което са построени сградите, съставляващо парцел IV - 390 от квартал 33 по плана на [населено място], с площ от 480 кв. м., срещу задължението на М. П. да поеме неговата издръжка и гледане като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Към момента на сключване на договора, починалата ответница П. е била в брак с Т. П., починал на 18. 02. 2012 г. и оставил за свои наследници по закон: съпругата си М. П. и децата си ответниците А. и М. П.. Страните по делото не са спорили, че приживе А. Н. Д., в периода от сключване на прехвърлителната сделка до 2011 г., е останал да живее в процесния имот в [населено място]. Ответницата М. П. и съпругът й първоначално също са живяли в процесното жилище, но няколко години по-късно са се преместили първо в [населено място], а по-късно в [населено място], но редовно идвали в [населено място]. От 2011 г. семейството на ответниците е взело в своя дом в [населено място], обл. Варна, дядото А. Д. и същият заживял в пристройка към къщата им предназначена за него. Преди това семейството е живеело на квартира в [населено място] и е нямало как дядото да живее с тях. От показанията на свидетеля И. е установено, че внуците му и дъщеря му М. го посещавали често; в посочената пристройка имало баня, оборудвана с бойлер и дядото влизал без проблем вътре и излизал на двора, тъй като имало само едно стъпало, а той бил трудно подвижен – в едната ръка държал бастун, а от другата някой трябвало да го подкрепя. За недостоверни като заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК и като неподкрепени от другите доказателства по делото са счетени показанията на свидетеля Н. – дъщеря на ищцата, по отношение на полаганите от нейна страна и от страна на нейното семейство грижи за прехвърлителя, целящи да докажат отрицателния факт, че такива грижи не са полагани от страна на нейната леля и братовчедите й, тъй като между двете обстоятелства няма връзка. Липсата на конкретни грижи от страна на втория и третия ответник в периода до 2012 г. е извън предмета на делото, тъй като преди смъртта на баща им, те не са били задължени лица по договора. От показанията на всички останали свидетели, които са непосредствени, е установен осигурен на прехвърлителя спокоен живот, битови условия и здравни грижи, адекватни на състоянието му. Д. е комуникирал с останалите възрастни хора от селото – бил е член на клуба на пенсионера, участвал е в читалищните дейности, ежедневно е посещавал клуба и едва през 2018 г. е спрял да излиза, тъй като старостта го налегнала. С помощта на дъщеря си М. излизал на пейката пред къщата, отивал до центъра. В последните години е получавал храна от външен доставчик – записан към социална кухня, но ежедневно дъщеря му М. му готвела, тай като храната не му достигала, а и обичал десерти. В последните две години, М. му сервирала храната и му я подготвяла, водила го до тоалетна, помагала му за обличане, събличане, тоалет. А. Д. е бил посещаван в [населено място] и от другите си внуци – деца на ищцата, което обстоятелство не изключва факта, че ежедневните грижи и издръжка са предоставяни от първата ответница и опровергава твърденията на ищцата, че тя и близките й са били лишени от контакт с прехвърлителя. От приетите писмени доказателства и изслушаните две СМЕ е намерено за установено, че докато е живял в [населено място], прехвърлителят е бил в добро здраве, живял е в дома, имал е нормални битови условия. Посещаван е всяка седмица от ответниците, след като са напуснали [населено място] и е обгрижван от тях. След преместването му в [населено място] през 2011 г. и до смъртта му през 2020 г. е изминал период от почти девет години, в които ако Д. е считал, че е налице неизпълнение от страна на приобретателите, е можел да реализира сам правото си да развали договора, но очевидно е приемал изпълнението без забележки. Когато вече е имал нужда от по-специфични грижи с оглед заболяванията си, редовно е посещавал личния си лекар, специалисти, изписвани са му лекарства. Лекуван е в болница през 2012 г. с констатирани проблеми със сърцето и придружаващи заболявания – язва и фрактура на лявото рамо. Влошеното му от хроничните страдания здраве след лечението се е подобрило, а острите заболявания и травми са били излекувани. Изписаните му лекарства за домашно лечение съвпадат с тези, които е ползвал и преди това и които според документите е вземал от аптека в периода 2012-2020 г.. Извършвани са му ежегодни профилактични прегледи, лабораторни изследвания, консултации със специалисти според нуждата. Д. не е бил на легло и макар със затруднения е можел да се самообслужва. Поради отсъствието на писмени доказателства относно причините за затрудненото придвижване на прехвърлителя в последните две години от живота му, според вещото лице - медик това вероятно се дължи на развитие на хроничните му заболявания и естествените за напредналата му възраст ставно-дегенеративни проблеми. Във връзка с настаняването на А. Д. в дом за стари хора, страните не са спорили, че това е станало поради наложило се оперативно лечение на М. П. на онкологично заболяване и невъзможността й в постоперативния период физически да помага на баща си. Показанията на всички свидетели са, че последният е бил запознат със ситуацията, не е възразил и е подписал необходимите документи за настаняване в дома, в който условията са били добри /било топло, можело да се излиза навън, давани са лекарствата по час от медицинския персонал/. А. Д. е починал на 17. 02. 2020 г. в [населено място], обл. Варна, в дома за възрастни хора, където е бил настанен на 08. 02. 2020 г. по силата на договор за предоставяне на социални услуги, сключен с М. П., в качеството й на пълномощник на Д., с предмет: ползване от страна на потребителя на следните социални услуги: задоволяване ежедневните потребности на потребителя – ползване на спално помещение мебелирано и оборудвано по подходящ начин, помещения за хранене и социални контакти; здравни грижи – медицинско наблюдение, провеждане на предписано медикаментозно лечение, снабдяване с медикаменти и т. н.; рационално и пълноценно хранене, поддържане на лична хигиена.
Въззивният съд е споделил и препратил по реда на чл. 272 ГПК и към правните съображения на първоинстанционния съд, според които носещите тежестта на доказване ответници са установили пълно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане по процесния договор, поради което предявеният иск за развалянето на последния е неоснователен. Изложил е подробни мотиви по оплакванията на ищцата във въззивната й жалба. Посочил е, че преценката относно това дали е налице неизпълнение следва да се извърши с оглед уговорения между страните обем на грижите, като естеството на договора не предполага приложението на унифициран критерий относно това кога е налице неизпълнение. Конкретно в договора между наследодателя на ищцата и приобретателите е договорено, че гледането и издръжката следва да осигурят на първия спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Посочил е, че така формулиран, обемът на дължимите грижи и издръжка не предполага непременно прехвърлителят и приобретателят да живеят в едно и също домакинство или дори в едно и също населено място. Това би зависило изцяло от конкретни обстоятелства като физическата кондиция и здравословното състояние на прехвърлителя, неговата възраст и способността му сам да се обслужва. По делото не са събрани доказателства, че през периода: 1997 г. – 2011 г. прехвърлителят е бил в тежко здравословно състояние или че физическата му кондиция и възрастта му са налагали да живее заедно с приобретателите. Въззивният съд е подчертал, че единствените доказателства относно този период са показанията на свидетеля И., който установява, че през периода до 2011 г. прехвърлителят е живеел сам в дома си в [населено място], като приобретателката и нейният съпруг са полагали грижи за него в обема, в който са му били необходими с оглед възрастта и здравословния му статус. След установяване на прехвърлителя в дома на приобретателите в [населено място], през 2011 г., е намерил за установено от заключенията на СМЕ, че Д. е бил преглеждан от лекари, поставена му е диагноза и са му предписвани лекарства, като през 2012 г. е бил приет за лечение в болнично заведение, след което е приемал постоянно лекарства за поддържане на живота си, вкл. през последната седмица от живота си в дома за възрастни хора. По отношение на грижите за физическия и душевен комфорт на прехвърлителя през периода след 2011 г. до смъртта му, окръжният съд е намерил, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин фактът, че такива грижи са полагани в обема, уговорен в процесния договор - прехвърлителят е живеел при дъщеря си М., в самостоятелно обособена стая, оборудвана с баня и тоалетна, обзаведена и отоплявана, предлагаща изглед към двора на къщата. Посочил е, че само двама от свидетелите – В. Н. и М. Д. заявяват, че прехвърлителят не е бил доволен от полаганите за него от приобретателката грижи и че се е оплаквал, че не му се дават храна и лекарства, както и че външният му вид и лична хигиена са били занемарени. Показанията на тези две свидетелки обаче е намерил за предубедени, доколкото едната свидетелка е дъщеря на ищцата, а другата - нейна приятелка, като и двете са емоционално ангажирани да възприемат тезата на ищцата. Всички останали свидетели, установяват, че в първите години след пристигането си в [населено място] прехвърлителят е водил дори активен за възрастта си социален живот, като постепенно активността му е намаляла, поради физическа немощ, настъпила с напредване на възрастта му. Ответницата М. П. е живеела заедно с прехвърлителя след смъртта и на съпруга си през 2012 г., осигурявала му е храна, която се приготвяла и доставяла от социален патронаж, а след пенсионирането на М. се приготвяла от нея. Въззивният съд е съобразил, че е установено в процеса, че синът на ищцата е полагал грижи за личната хигиена на своя дядо, като го къпел, бръснел и подстригвал, водел го ежегодно на панаира, организиран в родния му край, като заплащал горивото за превоза до там и за всички необходими при пътуването неща. Счел е обаче, че това обстоятелство не означава, че приобретателката не е изпълнявала непрекъснато и в пълен обем своите задължения по процесния договор. Доводът, че прехвърлителят е бил настанен в дом за възрастни хора против неговата воля, е приел за несъстоятелен. Посочил е, че е безспорно установено, че това се е наложило поради установено у приобретателката тежко онкологично заболяване, налагащо оперативно лечение, а след това и последващо лечение. През периода на престой в болнично заведение, приобретателката е разчитала на помощта на трети лица и на жена, която е била наета, за да помага при грижите за прехвърлителя. След излизането й от болница, тя също е разчитала на помощта на тези лица, както за грижите за нейния баща, така и за грижите за самата нея, от каквито тя се е нуждаела. Именно поради влошеното здравословно състояние на приобретателката М. и очевидната нужда от постоянни грижи за прехвърлителя, който е бил на преклонна възраст /95 г./, се е стигнало до решението той да бъде настанен в дом за възрастни хора временно, до подобряване здравето на приобретателката. Свидетелят К. установява, че е присъствал на разговор между приобретателката и прехвърлителя относно настаняването на последния в дом за стари хора. Прехвърлителят е бил наясно със здравословния проблем на дъщеря си и не е възразил срещу настаняването. Освен това окръжният съд е счел, че липсва основание да се приеме, че за прехвърлителя не са полагани адекватни грижи в дома за стари хора. От показанията на свидетеля М. е установено, че прехвърлителят е бил настанен в удобна стая, като за него са се грижили добре, както и за всички настанени в дома. Относно причината за настъпилата смърт на А. Д. е възприел заключенията и на двете СМЕ, според които не може да се определи точната причина за смъртта по съставеното съобщение за смърт, но като се има предвид възрастта на починалото лице, възлизаща на 95 г. и прекараните заболявания, най - вероятно се касае за внезапна сърдечна смърт. Следователно смъртта на прехвърлителя по процесния договор не се дължи на лошо качество на грижите, полагани за него в дома за възрастни хора. В обобщение въззивният съд е заключил, че процесният договор е бил изпълняван непрекъснато и на прехвърлителя по него са били предоставяни грижи в договорения обем, от момента на неговото сключване до момента на смъртта на прехвърлителя. След като в договора не е уговорено, че прехвърлител и приобретател следва да живеят заедно в едно домакинство през целия период на действието му, това, че за определен период те не са живели заедно не обосновава неизпълнение. Доколкото в договора не е уговорено, че лично приобретателят следва да полага всички грижи за прехвърлителя, а и най-вече след като последният се е съгласил с това, не е налице неизпълнение на договора в периодите, в които грижите за него са полагани от трети лица. Последното се отнася и до периода, в който прехвърлителят е настанен в дом за възрастни хора. Това също е станало с негово съгласие, поради което той е приел изпълнението на договора по този начин без възражения. Обстоятелството, че наследниците на починалия втори приобретател по договора /съпруг на приобретателката М./ и внуци на прехвърлителя не са полагали грижи за него в изпълнение на процесния договор, не обосновава извод за неизпълнение, който би могъл да обоснове развалянето му. Липсва уговорка в договора за лично полагане на грижите от приобретателите, респ. от техните наследници. При горепосочените решаващи мотиви, Великотърновски окръжен съд е счел, че не е налице неизпълнение на договора за издръжка и гледане от приобретателите по него, съставляващо основание за неговото разваляне, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният конститутивен иск е отхвърлен като неоснователен.
По основанията за допускане на касационното обжалване:
Поставените въпроси от първи до пети от касаторката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, доколкото изискват конкретна преценка на приетите по делото относими доказателства и съответстваща им решаваща правна дейност на съда по подвеждането им под съответната правна норма. Поради това те не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, дори да може да бъде изведен от всички горепосочени пет въпроса, един обобщен въпрос за съдържанието на дължимите грижи и издръжка от страна на приобретателите по договор за издръжка и гледане, не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВС и на ВКС /решение № 26/2009 г. на 2 г. о. по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на 3 г. о. по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 50238 от 13. 01. 2023 г. на 4 г. о. по гр. д. № 3424/2021 г. и др., вкл. цитираните от ищцата/, обемът на алеаторните задължения следва да се преценява след съпоставка на съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, при отчитане на възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, включваащи храна, режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението на приобретателите по алеаторния договор е неделимо, както по своята природа, така и поради намерението на страните, при което е достатъчно пълно изпълнение на договора от страна на един от приобретателите, ако друго не е записано в договорна клауза, доколкото кредиторовият интерес тогава ще е удовлетворен. То трябва да се изпълнява цялостно и общо, ежедневно и в размер, съответстващ на вида и обема на уговорените грижи и издръжка. Изпълнение от трети лица е възможно само при дадено съгласие за това от прехвърлителя. Евентуално неизпълнение следва да се преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – доколко съществено е неизпълнението с оглед интереса на кредитора, съотнесен с конкретните установени по делото обстоятелства. Великотърновски окръжен съд е съобразил изцяло решението си с горецитираната съдебна практика, като е приел, че престираните дължими грижи и издръжка са в пълен размер през цялото времетраене на процесния алеаторен договор от сключването му до смъртта на приобретателя Д., като след смъртта на съпруга си, приобретателката М. П. е изпълнявала изцяло и непрекъснато неделимото си задължение, носено и от нейните деца като универсални правоприемници на починалия приобретател, осигурявайки пълния обем грижи и издръжка за кредитора съобразно договореното тяхно съдържание. При това положение реализираното договорно изпълнение е пълно. Когато през последната седмица от живота на своя баща, тя е прибягнала до услугите на дом за възрастни хора, поради собствената си невъзможност физически да полага дължимите грижи /оперативно лечение на онкологично заболяване/, това се е случило със съгласието на прехвърлителя по договора /факт, установен с доказателствата в процеса/, при което не съставлява неизпълнение на алеаторния контракт. Що се отнася до съвместното живеене на прехвърлител и приобретател в едно домакинство, такова изискване, ако не е изрично уговорено в договора, следва да се извлича от конкретните нужди и потребности /физически и емоционални/ на кредитора, какъвто анализ е провел въззивния съд, достигайки до извода, че при настъпила нужда за Д. от съвместно живеене, тя е била удовлетворена от дъщеря му М. до края на живота му.
Шестият въпрос е процесуалноправен, удовлетворяващ изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, но е разрешен от въззивния съд съобразно практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не съществува законова пречка, напротив налице е изричната норма на чл. 272 ГПК, въззивният съд да препраща към фактическите и правни мотиви на първоинстанционното решение, когато ги счита за правилни и ги споделя. Не следва обаче това да са единствените мотиви на въззивното решение като втора инстанция по съществото на спора. Необходимо е въззивният съд да извърши собствена интерпретация на доказателствения материал по делото и на изведените решаващи правни съображения от първата инстанция, като обсъди всички наведени във въззивните жалби оплаквания за пороците на съдебния акт. Последното е изпълнено от решаващия съд, който е отговорил на всяко едно от наведените оплаквания на въззивницата - ищца във въззивната й жалба, като при това е формирал подробни фактически и правни мотиви по съществото на конкретния спор. Поради неосъществено допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване по горепосочения процесуалноправен въпрос.
Поставеният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обуславящ за изхода на конкретния правен спор, тъй като договорът с дома за възрастни хора е бил подписан от приобретателката П. в качеството й на пълномощник на прехвърлителя, т. е. не е осъществена визираната във въпроса хипотеза. Освен, че не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, липсва обосновка и на релевираното допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а то не би могло да бъде изведено и доколкото е налична константна съдебна практика в отговор на въпроса, цитирана по – горе.
На основание гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От ищцата Й. А. Н. е постъпила и частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 653 от 19. 07. 2022 г. по гр. д. № 820/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на касаторката с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решени в частта досежно разноските, присъдени в полза на ответника М. П., съставляващи платен хонорар за един адвокат пред въззивната инстанция.
Производството по горепосочената частна жалба следва да бъде присъединено към касационното производство по касационната жалба срещу въззивното решение, поради връзката на обусловеност между двете.
Ответникът по частната жалба – М. П. подава отговор, в който оспорва нейната основателност.
Настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за допустима, но неоснователна.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, последната е осъдила ищцата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника П. сторените разноски за един адвокат пред въззивната инстанция в размер на 1 380 лв.. Спорът между страните е дали тези разноски са реално заплатени, доколкото в приетия договор за правна помощ и съдействие е договорено плащането им по банков път. В отговора на молбата с правно основание чл. 248 ГПК П. е представил доказателства за плащането на договорения адвокатски хонорар по банков път с нарочен и надлежен банков документ /заверено извлечение от банкова сметка/, при което следва да се приеме, че плащането на тези разноски е доказано, вкл. съобразно с ТР № 6/06. 11. 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Не е пречка представянето на банковия документ да стане с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, доколкото оспорването на банковото плащане е направено от ищцата едва с молбата й по чл. 248 ГПК. Поради това ответникът П. не би могъл в по – ранен момент да удостовери оспореното плащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Ето защо, атакуваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСЪЕДИНЯВА ч. гр. д. № 4327/2022 г. по описа на ВКС, Трето г. о. към настоящото касационно производство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 18. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 820/2021 г. на Великотърновски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 653 от 19. 07. 2022 г. по гр. д. № 820/2021 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.