Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по гр. д. №146/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] по чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и 3 от КТ, с които ищецът е оспорил законността на уволнението му от длъжността „машинен оператор, металообработващи машини”, извършено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед от 17. 07. 09 г., връчена на 29. 07. 09 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 2 и 3 от ГПК. Намира, че значим за спора и за точното приложение на закона е въпросът: променят ли сключените след първоначалния му тр. договор с ответника анекси характера на трудовото правоотношение, така че към уволнението да е валидна клаузата за срок за изпитване, както е приел ОС. При един и същи доказателствен материал първоинстанционният и въззивният съд са стигнали до различни изводи за основателността на исковете, като това противоречие сочи на необходимост от допускане на обжалването за точното и правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон.

Въззивният съд е преценил данните за характера на трудовото правоотношение на страните – възникнало първоначално като срочно по чл. 68, ал. 1,т. 1 от КТ за длъжност” почиствач метални отливки”, след това – със срок за изпитване по чл. 70 от КТ за длъжност „окачествител в леярна” и преминало в безсрочно за тази длъжност. По молба на ищеца с анекс от 9. 06. 09 г. той е преназначен на длъжността „машинен оператор” със срок за изпитване по чл. 70 от КТ, уговорен в полза на двете страни и е уволнен от работодателя до изтичане на срока на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. При тези данни и установеното по делото, че заеманата последно със срок за изпитване от ищеца длъжност, от която е уволнен, е същностно различна от другите две, които е заемал при същия работодател, въззивният съд е приел, че уговорката за срок по чл. 70 от КТ е действителна / арг. от ал. 5/ и предпоставеното от нея уволнение по чл. 71, ал. 1 от КТ – законно. Посочил е още, че при уволнение на това основание е неприложима закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, на която се позовава ищецът. И двата извода са съответни на трайната практика на ВКС, вкл. тълкувателната по чл. 290 от ГПК – Р №366/10 г. по гр. д. №1023/09 г. на четвърто г. о., затова по първия от въпросите не е налице осн. по чл. 280, ал. 1,т. 3 от ГПК за допускане на обжалването.

Различното решаване на спора от двете инстанции по съществото му, не е противоречие по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК / такова се обосновава само с влезли в сила решения – ТР 01/19. 02. 10 г./ и също не обосновава основание за допускане на обжалването.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр. д. 146/10 г. от 4. 05. 10 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: